Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Закони

Закон за задълженията и договорите

Част ВТОРА - ОСОБЕНА ЧАСТ

I. ПРОДАЖБА

               1. ОБЩИ ПРАВИЛА

     чл. 183. С договора за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.

          (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

     чл. 184. Ако при сключването на договора вещта е била погинала, договорът е нищожен.

Ако е била погинала само част от вещта, купувачът има право или да се откаже от договора, или да иска оцелялата част при съответно намаление на цената.

     чл. 185. Не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице:

                    а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават, и

                    б) (изм. - ДВ, бр. 104 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действуват, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.

     чл. 186. Разноските за договора и другите разходи във връзка с прехвърляне на собствеността са за сметка на купувача освен при продажбата на недвижими имоти, при които разноските се заплащат от страните по равно.

Разноските по предаването, включително по меренето и тегленето, са за сметка на продавача, а разноските по приемането - за сметка на купувача.

     чл. 186а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента, в който стоката бъде определена по съгласие между страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места - от момента, в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач, освен ако между страните е уговорено друго. При транзитни доставки в същите случаи рискът преминава върху крайния получател.

               2. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРОДАВАЧА

     чл. 187. Продавачът е длъжен да предаде на купувача продадената вещ. Вещта се предава в състояние, в което се е намирала по време на продажбата, заедно с плодовете от тогава.

     чл. 188. Продавачът отговаря, ако трети лица имат право на собственост или други права по отношение на вещта, които могат да противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел това.

     чл. 189. Ако продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали продажбата по реда на чл. 87. В този случай продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена и да му заплати разноските по договора, както и необходимите и полезни разноски за вещта. За другите вреди продавачът отговаря съгласно общите правила за неизпълнение на задължението.

Продавачът дължи връщане на цялата цена дори и когато вещта е била обезценена или повредена, но ако купувачът е извлякъл полза от поврежданията, които сам е направил, стойността на тази полза се приспада от сумата, която продавачът му дължи.

     чл. 190. Ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение според предходния член, когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше това.

В противен случай купувачът може да иска намаление на цената и обезщетение за вредите.

     чл. 191. Ако купувачът бъде съдебно отстранен, той може да иска от продавача още и стойността на плодовете, които е осъден да върне на третото лице, и заплащане на разноските по делото.

Продавачът не отговаря за съдебното отстранение, ако не е бил привлечен в делото и ако докаже, че е имало достатъчно основание за отхвърляне на иска.

Когато купувачът е избягнал съдебното отстранение или е освободил вещта от правата, които трети лица са имали върху нея, чрез заплащане на парична сума, продавачът може да се освободи от отговорност, като заплати на купувача тази сума, лихвите върху нея от деня на плащането и разноските.

     чл. 192. Ако купувачът е знаел по време на продажбата за правата на третите лица, при съдебно отстранение той може да иска само връщане на цената. Това важи и когато продавачът е уговорил да не отговаря за съдебно отстранение.

Съглашението, с което продавачът се освобождава от отговорност няма действие, ако той е премълчал известни нему права на трети лица.

     чл. 193. Продавачът отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление.

Продавачът не отговаря за недостатъците, които са били известни на купувача при продажбата.

Продавачът отговаря и когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е недействително.

     чл. 194. След като приеме вещта, купувачът трябва да я прегледа в течение на времето, което е обикновено необходимо за това в подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. Ако не направи това, вещта се смята одобрена, освен ако по-късно се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен преглед. В последния случай правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача за открития недостатък.

 

Уведомяване на продавача не е необходимо, ако той е знаел недостатъка.

     чл. 195. В случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на продавача.

Той може да иска и обезщетение за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.

При продажбите на родово определени вещи купувачът може или да упражни правата по първата алинея, или да иска предаване на вещи без недостатъци, както и обезщетение за вредите и в двата случая.

     чл. 196. Купувачът има правата по предходния член и когато вещта е погинала или е била повредена, ако това е станало поради нейните недостатъци или поради случайно събитие.

Ако повреждането или погиването са станали по вина на купувача или на лицата, на които вещта е била прехвърлена от него, той може да иска само намаляване на цената и обезщетение при условията на предходния член. По същия начин се ограничават правата на купувача и в случаите, когато вещта е била преработена.

     чл. 197. Исковете на купувача по чл. 195 се погасяват с изтичане на една година при продажбата на недвижими имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. Ако продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, срокът е тригодишен. Срокът може да бъде продължен или съкратен със съгласие на страните.

 

Срокът тече от предаването на вещта.

     чл. 198. Когато купувачът прави възражение за недостатъци на продадената вещ, която му е изпратена от друго място, той трябва да я държи на разположение на продавача и да се грижи привременно за нейното запазване.

Ако вещта е изложена на развала и отлагането е свързано с опасност или ако пазенето е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът, след като уведоми продавача, може да поиска от районния съд разрешение да я продаде.

     чл. 199. Правилата относно отговорността за недостатъци не се прилагат при публични продажби.

               3. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КУПУВАЧА

     чл. 200. Купувачът е длъжен да плати цената и да получи вещта.

Плащането трябва да стане едновременно с предаването на вещта и на мястото, където то се извършва.

Ако продадената вещ дава плодове или други доходи, купувачът дължи лихви върху цената от деня на предаването на вещта, макар цената да не е още изискуема.

               4. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ПРОДАЖБИ

     чл. 201. При продажбата на движима вещ продавачът може да развали договора без спазване изискванията на чл. 87:

                    а) ако купувачът не заплати на срока цената, когато съгласно договора предаването на вещта трябва да стане едновременно с плащането или след плащането на цената;

                    б) ако купувачът, спрямо когото срокът за плащане цената още не е изтекъл, не се яви да получи или не приеме на срока предложената му съгласно договора вещ.

И в двата случая той трябва да съобщи на купувача в течение на 7 дни от изтичане на срока, че е развалил договора.

     чл. 202. Когато не е даден срок за плащането на цената и купувачът получи вещта, без да плати, продавачът може да иска да му се върне вещта в 15-дневен срок от предаването, ако тя се намира още у купувача и е в състоянието, в което е била предадена.

Това право не може да се упражни във вреда на кредиторите на купувача, наложили запор върху вещта или получили същата в залог, без да знаят, че цената не е платена.

     чл. 203. Ако продажбата е сключена по мостра и купувачът не я представи, предполага се, че вещта притежава качествата на мострата.

     чл. 204. Продажбата под уговорка за опитване или преглеждане се предполага сключена под отлагателното условие, че купувачът ще одобри вещта.

Продавачът се освобождава от договора, ако вещта се намира у него и купувачът не я одобри до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача.

Вещта се счита одобрена, ако е била предадена на купувача и той не се произнесе до изтичането на уговорения срок или ако няма такъв - веднага след като бъде поканен за това от продавача.

     чл. 205. При продажба на движими вещи на изплащане продавачът може да запази собствеността на продадената вещ, докато получи последната вноска, но в такъв случай рискът преминава върху купувача от предаването.

Това условие може да се противопостави на кредиторите на купувача, ако е уговорено писмено и документът има достоверна дата.

     чл. 206. Макар и да има противно съглашение, неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 част от цената на вещта, не дава основание за разваляне на договора.

Ако договорът бъде развален поради неизпълнение от страна на купувача, продавачът може да иска възнаграждение за ползуването от вещта независимо от правата му на обезщетение.

Уговорката, платените вноски да останат за продавача като обезщетение, е недействителна.

     чл. 207. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 208. При договорите за периодични доставки цената се плаща при отделните доставки съразмерно с тях.

Срокът, определен за отделните доставки, се предполага уговорен в интереса на двете страни.

     чл. 209. Продажбата с уговорка за изкупуване е недействителна.

     чл. 210. При продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно. Купувачът обаче може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора.

Когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора.

 

Тия правила не се прилагат при публичните продажби.

     чл. 211. Исковете за упражняване на правата по предходния член трябва да бъдат предявени в една година от предаването на имота.

Отменяването на договора не засяга правата на трети лица, придобити преди отбелязването на исковата молба.

     чл. 212. Този, който продава едно наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството си на наследник.

Продажбата на наследство трябва да бъде извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.

Договорът за продажба на наследство, в което има недвижими имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.

     чл. 213. Ако преди продажбата на наследство продавачът е събрал някое вземане или е отчуждил някои предмети, той е длъжен да върне на купувача полученото.

Купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството.

     чл. 214. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

     чл. 215. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

     чл. 216. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

     чл. 217. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

     чл. 218. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

     чл. 219. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

     чл. 220. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

     чл. 221. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1963 г.)

 

II. ЗАМЯНА

     чл. 222. С договора за замяна страните се задължават да си прехвърлят взаимно собствеността върху вещи или други права.

     чл. 223. Правилата за продажбата се прилагат съответно и при замяната, като всеки от заменителите се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

     чл. 224. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

 

III. ДАРЕНИЯ

     чл. 225. С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема.

Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа - по надлежния начин за прехвърлянето им.

     чл. 226. Обещанието за дарение не произвежда действие.

Дарението, доколкото се отнася до бъдещо имущество, е нищожно.

          (Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни.

     чл. 227. Дарението може да бъде отменено, когато дареният:

                    а) умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;

                    б) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена, и

                    в) отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Тия разпоредби не се отнасят до обичайните и възнаградителните дарове.

Искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичането на този срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е починал преди това.

Предварителният отказ от този иск е нищожен.

Отменението на дарението не засяга правата, които трети лица са придобили върху подарените имоти преди отбелязването на исковата молба, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил.

 

IV. НАЕМ НА ВЕЩИ

     чл. 228. С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.

     чл. 229. (Доп. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години, освен ако е търговска сделка.

Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години.

Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години.

     чл. 230. Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета.

Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.

Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство.

     чл. 231. Дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя.

Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши тия поправки, наемателят има правата по ал. 2 на предходния член, но той може да иска обезщетение само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността й срещу наема.

 

Когато вещта погине изцяло или отчасти, прилага се чл. 89

     чл. 232. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й.

Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта.

     чл. 233. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.

Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.

     чл. 234. Ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме части от наетата вещ без съгласието на наемодателя. Но и в този случай той не се освобождава от задълженията си по договора за наем.

Относно ползуването от имота пренаемателят не може да има повече права от наемателя.

Пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно.

     чл. 235. Наемателят на помещение в етажна собственост е длъжен да изпълнява наредбите по реда и управлението на етажната собственост. В противен случай той може да бъде изваден от наетото помещение и по искане на управата на етажната собственост.

     чл. 236. Ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок.

Ако наемателят продължи ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор.

     чл. 237. (Ал. 1 доп. - ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) При прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър.

Договорът за наем,сключен преди прехвърлянето на имота, ако има достоверна дата, е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но не за повече от една година от прехвърлянето. Ако няма достоверна дата и наемателят е във владение на имота, договорът е задължителен за приобретателя като договор за наем без определен срок.

Наемодателят дължи обезщетение на наемателя, ако последният бъде лишен от ползуването на наетия имот преди изтичане на наемния срок поради прехвърляне на имота.

     чл. 238. Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.

     чл. 239. Когато наемът се създава чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните се уреждат по горните правила, доколкото специален закон не постановява друго.

 

V.ЗАЕМ

     чл. 240. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Заемателят дължи лихва само ако това е уговорено писмено. Това разпореждане не се отнася до банките.

При заема се прилага чл. 247.

Ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

     чл. 241. Който се е задължил да даде заем, може да откаже да изпълни това задължение, ако другият съдоговарящ е станал неплатежоспособен.

     чл. 242. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

 

VI. ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ

     чл. 243. С договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползуване, а заемателят се задължава да я върне.

     чл. 244. Заемателят е длъжен да се грижи за вещта като добър стопанин, като предпочита нейното запазване пред запазването на своите вещи.

Той може да използува заетата вещ само съобразно договора, а когато ползуването не е уговорено - съобразно нейното предназначение, и не може да отстъпва другиму ползуването от вещта.

При неизпълнение на тези задължения заемателят дължи обезщетение и за вредите, настъпили поради причини, за които той не отговаря, освен ако докаже, че те биха засегнали вещта и при неговата изправност.

 

Ако вещта е дадена в заем на няколко лица - те отговарят солидарно.

     чл. 245. Заемателят понася обикновените разноски за поддържането, запазването и използуването на вещта. Той има право да иска от заемодателя да му заплати извънредните разноски, ако те са били необходими и неотложни.

     чл. 246. Когато заетата вещ е дала плодове, заемателят трябва да ги върне, освен ако е уговорено друго.

     чл. 247. Заемодателят дължи обезщетение за вредите, причинени на заемателя от скритите недостатъци на заетата вещ, ако умишлено или поради небрежност не ги е съобщил на заемателя.

     чл. 248. При заема за послужване намира съответно приложение чл. 233.

     чл. 249. С изтичане на уговорения срок или след ползуването заемателят е длъжен да върне вещта. Но заемодателят може да иска връщането на вещта и преди това, ако сам неотложно се нуждае от нея, поради непредвиден случай или ако заемателят умре или не изпълнява задълженията си по чл. 244.

Ако времето или целта на ползуването не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта.

 

VII. ВЛОГ

     чл. 250. С договора за влог влогодателят предава движима вещ на влогоприемателя, който я получава със задължение да я пази и върне.

 

Влогоприемателят няма право на възнаграждение, освен ако то е уговорено.

     чл. 251. Ограниченията за доказване със свидетелски показания не важат, когато влогът е наложен от някое бедствие, като пожар, наводнение или друго изключително събитие, а също и когато вещта се предава на служител при посещение в театър, клуб, ресторант или други такива места.

     чл. 252. Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложената вещ и на получените от нея плодове, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В тоя случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на влогоприемателя разноските, които той е направил с оглед на уговореното времетраене на влога.

Вложената вещ се връща на разноски на влогодателя в мястото, където е трябвало да се пази.

     чл. 253. Влогоприемателят не може да използува вещта без съгласието на влогодателя. В противен случай той дължи възнаграждение за ползуването и отговаря съгласно ал. 3 на чл. 244.

Влогоприемателят е длъжен да пази поверените му вещи с грижата на добър стопанин.

     чл. 254. Влогодателят е длъжен да заплати извънредните разноски за запазване на вещта, ако те са били необходими и неотложни, а когато влогът е безвъзмезден - и обикновените разноски.

Той отговаря за вредите и особените разноски, причинени от скритите недостатъци на вложената вещ, ако влогоприемателят не ги е знаел.

     чл. 255. Ако не е бил уговорен срок за пазене на вещта, влогоприемателят може да се освободи от задълженията си по влога, като предизвести влогодателя и му даде достатъчен срок, за да си вземе вещта.

Ако до изтичане на определения в договора или в предизвестието срок влогодателят не вземе вещта, влогоприемателят отговаря след изтичане на срока само при умисъл и груба небрежност и може да поиска от районния съд разрешение да продаде вложената вещ на публична продан. От получената цена се заплащат вземанията на влогоприемателя, а остатъкът се влага в банка на името на влогодателя.

     чл. 256. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

     чл. 257. Дори когато дадените за пазене вещи са заместими, влогоприемателят няма право да се разпорежда с тях, освен ако това му е било разрешено от влогодателя.

В този случай важат правилата за заема.

Разпореждането на ал. 1 не се прилага по отношение на банките и на Спестовната каса.

 

VIII. ДОГОВОР ЗА ИЗРАБОТКА

     чл. 258. С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

     чл. 259. Ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства.

     чл. 260. Изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това, изпълнителят може да се откаже от договора.

Ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата страна за причинените й вреди.

     чл. 261. Изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение.

Изпълнителят, който извършва работата със свой материал, отговаря за доброто качество.

Когато няколко лица са се задължили да извършат общо една работа, те отговарят солидарно, ако не е уговорено противното.

     чл. 262. Поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи на изпълнителя.

          (Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали договора, като има право на обезщетение по общите правила.

     чл. 263. Рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава.

     чл. 264. Поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.

При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.

 

Ако не направи такива възражения, работата се счита приета.

     чл. 265. Ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска:

поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане;

заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.

Ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора.

 

Тия права се погасяват в шест месеца, а при строителни работи - в пет години.

     чл. 266. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Ако възнаграждението е уговорено по единични цени, размерът му се установява при приемането на работата.

Ако през време на изпълнението на договора надлежно определената цена на материала или на работната ръка бъде изменена, възнаграждението се съответно изменя, макар и да е било уговорено изцяло.

          (Ал. 3 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

     чл. 267. Ако изпълнението на работата стане невъзможно вследствие причина, за която никоя от страните не отговаря, изпълнителят няма право на възнаграждение. Ако една част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия, изпълнителят има право на съответната част от уговореното възнаграждение.

Изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил.

     чл. 268. Ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.

          (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

     чл. 269. Ако изпълнителят умре или стане неспособен да извърши работата, договорът се прекратява, освен ако не е бил сключен с оглед личността на изпълнителя и ако наследниците му се съгласят да продължат изпълнението.

При прекратяване на договора поръчващият трябва да заплати извършената работа и полезно вложените материали съобразно уговореното възнаграждение.

 

IX. ИЗДАТЕЛСКИ ДОГОВОР, ДОГОВОР ЗА ПУБЛИЧНО ИЗНАСЯНЕ И ДОГОВОР ЗА СЦЕНАРИО

     чл. 270. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

     чл. 271. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

     чл. 272. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

     чл. 273. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

     чл. 274. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

     чл. 275. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

     чл. 276. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

     чл. 277. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

     чл. 278. (Отм. - ДВ, бр. 56 от 1993 г.)

     чл. 279. (Отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

 

X. ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА

     чл. 280. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.

     чл. 281. Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея.

     чл. 282. Довереникът може да се отклони от поръчката, ако това е станало необходимо за запазване интересите на доверителя и не е било възможно да се вземе неговото съгласие.

     чл. 283. Довереникът трябва да извърши възложеното му действие лично.

Той може да възложи това на друго лице, ако е овластен от доверителя или ако това е станало необходимо за запазване неговите интереси и ако от неизвършването му доверителят би претърпял вреди.

Довереникът трябва да извести незабавно доверителя за заместването.

Довереник, който не е имал право да се замести, отговаря за действията на заместника като за свои, а ако е имал това право, отговаря за вредите, причинени от лошия избор на заместника си.

     чл. 284. Довереникът е длъжен да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката.

Довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

     чл. 285. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.

     чл. 286. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.

     чл. 287. Договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било доверител или довереник.

     чл. 288. Оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение.

Ако изпълнението на поръчката стане невъзможно, доверителят трябва да заплати на довереника направените от него разноски и възнаграждение съответно на извършената работа.

     чл. 289. Довереникът, който се откаже от поръчката, без да има за това достатъчно основание, и не съобщи своевременно на доверителя, дължи обезщетение за причинените от отказа вреди.

     чл. 290. Действията, които довереникът е извършил в изпълнение на поръчката, като не е знаел и не е могъл да узнае за нейното прекратяване, задължават доверителя.

     чл. 291. При прекратяването на поръчката поради смърт, поставяне под запрещение или поради прекратяване на юридическо лице, наследниците, настойникът, попечителят или ликвидационният орган трябва да уведомят незабавно другата страна и да вземат надлежните мерки за запазването на интересите й.

     чл. 292. Ако довереникът действува от името на доверителя като негов пълномощник, правата и задълженията по сделките, които той сключва с трети лица, възникват направо за доверителя.

Ако довереникът действува от свое име, правата и задълженията от сделки с трети лица възникват за него. Но тези права, в отношенията между довереника и доверителя, както и по отношение на трети недобросъвестни лица, се смятат за права на доверителя. Тия права се смятат за права на доверителя и по отношение на добросъвестните кредитори на довереника, ако договорът за поръчка има достоверна дата, която предхожда налагането на запора. По отношение на недобросъвестните кредитори на довереника това правило се прилага и без договорът да има достоверна дата.

Когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите.

 

XI. КОМИСИОНЕН ДОГОВОР

     чл. 293. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 294. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 295. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 296. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 297. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 298. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 299. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 300. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 301. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 302. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 303. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

 

XII. СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР

     чл. 304. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 305. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 306. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 307. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 308. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

 

XIII. ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ

     чл. 309. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 310. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 311. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 312. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 313. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 314. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 315. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 316. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 317. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 318. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 319. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 320. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 321. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 322. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

 

XIV. ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА

     чл. 323. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 324. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 325. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 326. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 327. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 328. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 329. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 330. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 331. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 332. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 333. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 334. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 335. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 336. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 337. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 338. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 339. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 340. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 341. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 342. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 343. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 344. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 345. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 346. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 347. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 348. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 349. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 350. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 351. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 352. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 353. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 354. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 355. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 356. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

 

XV. ДРУЖЕСТВО

     чл. 357. С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.

          (Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.)

     чл. 358. За постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти.

Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползуване, ако не е уговорено друго.

Относно отговорността на съдружника за недостатъци на внесената вещ и за съдебното отстранение се прилагат съответно правилата на договора за наем на вещи, когато е внесена вещта за ползуване, и правилата на договора за продажба, когато е внесена вещта в собственост.

     чл. 359. Всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.

Ако не е уговорено друго, дяловете на съдружниците са равни.

Съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му.

     чл. 360. Решенията относно работите на дружеството се вземат със съгласието на всички съдружници, освен ако дружественият договор предвижда това да стане с мнозинство на гласовете. Всеки съдружник има право на един глас.

Ако не е уговорено друго, всеки съдружник има право да управлява. Но в този случай всеки от останалите съдружници може да се противопостави на действието на съдружника, преди то да бъде извършено. По разногласието решава мнозинството от съдружниците.

     чл. 361. Ако не е уговорено друго, печалбите и загубите се разпределят между съдружниците съразмерно с техния дял.

Недействителна е уговорката за изключване на някои от съдружниците от участие в загубите или в печалбите.

     чл. 362. Съдружникът не може да прехвърли своето право на участие в дружеството без съгласието на другите съдружници.

     чл. 363. Дружеството се прекратява:

                    а) с постигане целта на дружеството или ако постигането й е станало невъзможно;

                    б) с изтичането на времето, за което дружеството е било образувано;

                    в) със смъртта или запрещението на един от съдружниците, ако не е уговорено друго;

                    г) с предизвестие на един от съдружниците, направено добросъвестно и в подходящо време, когато дружеството е било образувано за неопределен срок, ако не е уговорено дружеството да продължи с останалите съдружници, и

                    д) по решение на съда, ако за това има основателни причини, когато дружеството е образувано за определен срок.

     чл. 364. Съдружникът има право да иска разноските, които е направил, заедно с лихви върху тях, и вредите, които е претърпял във връзка с воденето на дружествените работи.

 

XVI. СПОГОДБА

     чл. 365. С договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки.

С взаимните отстъпки могат да се създадат, да се изменят или да се погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. В такъв случай прехвърлянето на тия права се извършва в определената за това форма.

     чл. 366. Спогодбата върху непозволен договор е нищожна дори ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.

     чл. 367. Унищожаема е спогодбата, сключена въз основа на документи, които по-късно са били признати за лъжовни.

 

XVII. ПУБЛИЧНО ОБЕЩАНИЕ ЗА НАГРАДА

     чл. 368. Публичното обещание за награда за извършване на определена работа, дадено в писмена форма или обявено чрез печата или по друг начин, задължава обещателя да заплати наградата.

Когато работата се извърши от две или повече лица, наградата се разделя между тях съобразно участието им в извършената работа, а ако това не може да се определи, тя се разделя между тях по равно.

Когато по този въпрос не се постигне съгласие между лицата, наградата се дава, след като спорът се реши по съдебен ред.

Когато работата бъде извършена от две или повече лица, независимо едно от друго, наградата се дава на лицето, което първо представи работата, а когато тя се представи от тях едновременно, наградата се разделя по равно.

     чл. 369. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Публичното обещание за награда за най-добро извършване на определена работа (конкурс) задължава да се изплати обещаната награда на лицето, чиято работа е спечелила конкурса.

Решението на въпроса, дали представените работи отговарят на посочените в конкурса условия, както и сравнителното оценяване на работата, се извършва по определения в обявлението начин.

Когато бъде признато, че участвуващите в работата лица еднакво заслужават наградата, тя се разделя по равно между тях.

XVIII. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД, МЕНИТЕЛНИЦА И ЧЕК

               1. ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

     чл. 370. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 371. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 372. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 373. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 374. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 375. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 376. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 377. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 378. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 379. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 380. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 381. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 382. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 383. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 384. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 385. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 386. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 387. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 388. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 389. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 390. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 391. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 392. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 393. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 394. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 395. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 396. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 397. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 398. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 399. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 400. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 401. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 402. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 403. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 404. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 405. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

               2. МЕНИТЕЛНИЦА

     чл. 406. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 407. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 408. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 409. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 410. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 411. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 412. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 413. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 414. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 415. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 416. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 417. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

               3. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

     чл. 418. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 419. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 420. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 421. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 422. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

               4. ЧЕК

     чл. 423. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 424. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 425. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 426. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 427. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 428. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 429. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 430. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 431. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 432. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 433. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 434. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 435. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 1996 г.)

     чл. 436. (Зал. - ДВ, бр. 28 от 1982 г.)

 

Интересно от блога