Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Закони

Търговски закон

Част трета.
ТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ (НОВА - ДВ, БР. 83 ОТ 1996 Г.)

 

Глава двадесет и първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

Раздел I.
ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ТЪРГОВСКА СДЕЛКА

 

     чл. 286. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.

          (2) Търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват.

          (3) При съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.

 

ПРИЛОЖИМОСТ НА РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА ТЪРГОВСКИТЕ СДЕЛКИ

     чл. 287. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не следва друго от този закон.

 

ИЗТОЧНИЦИ

     чл. 288. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За неуредените с този закон положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него - търговските обичаи. При различия в търговските обичаи се прилагат обичаите по местоизпълнението.

 

ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВО

     чл. 289. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Упражняването на право въз основа на търговска сделка е недопустимо, ако се извършва само с намерение да се увреди другата страна.

 

Раздел II.
СКЛЮЧВАНЕ НА ТЪРГОВСКА СДЕЛКА

ПУБЛИЧНА ПОКАНА

 

     чл. 290. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Каталози, ценоразписи, тарифи и други подобни, както и съобщения чрез средствата за масово осведомяване или отправени по друг начин до неопределен кръг от лица се смятат за покана да се направи предложение в съответствие с тях.

          (2) Ако предложението по ал. 1 не бъде прието без основателна причина, отправилият поканата отговаря за вредите, претърпени от предложителя.

 

ПУБЛИЧНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

     чл. 291. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Предложение за сключване на сделка може да бъде направено и до неопределен кръг от лица, включително и чрез средствата за масово осведомяване. То трябва да съдържа и общото предлагано количество и срока за приемане на предложението. В този случай предложителят е обвързан до изчерпване на количеството в определения срок.

 

МЪЛЧАНИЕ, РАВНОЗНАЧНО НА ПРИЕМАНЕ

     чл. 292. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Предложението до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски отношения, се смята за прието, ако не бъде отхвърлено веднага.

          (2) При отхвърляне на предложението по ал. 1 търговецът е длъжен да пази изпратеното му за сметка на предложителя, освен ако не е обезпечен за разноските или ако пазенето му причинява неудобства, по-големи от обичайните.

 

ФОРМА

     чл. 293. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) За действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон.

          (2) Изявлението по сключването, по изпълнението или по прекратяването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон или от страните форма.

          (3) Страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

          (4) Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведено.

          (5) При изявленията, направени по телефакс или телекс, писмената форма се смята за спазена, ако от книгите и документите, които отразяват работата на тези апарати, е изключено неточно възпроизвеждане на изявлението.

          (6) Когато за сключването на търговската сделка е предвидена определена форма, тя се отнася и за измененията и допълненията на сделката.

 

ЛИХВИ

     чл. 294. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Между търговци лихва се дължи, освен ако е уговорено друго.

          (2) Лихва върху лихва се дължи само ако е уговорена.

 

РАЗРЕШЕНИЕ ИЛИ ОДОБРЕНИЕ ОТ ДЪРЖАВЕН ОРГАН

     чл. 295. (1) Когато за действителността на търговската сделка е необходимо разрешение или одобрение от държавен орган, сделката поражда действие с даването му.

          (2) Този, който се е задължил да поиска разрешението или одобрението, трябва да положи незабавно обичайната грижа и да понесе свързаните с това разходи, както и да уведоми другата страна за резултата.

 

ПОТВЪРЖДЕНИЕ ОТ ТРЕТО ЛИЦЕ

     чл. 296. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако сделката е сключена при условие да бъде потвърдена от трето лице, тя поражда действие с потвърждаването й.

          (2) Страната, задължена да се погрижи за потвърждаването, е длъжна незабавно да уведоми другата страна за резултата.

          (3) Ако в срок от три месеца след сключване на сделката другата страна не бъде уведомена за резултата, тя може да се откаже от сделката, когато не е уговорен друг срок.

 

КРАЙНА НУЖДА

     чл. 297. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Търговска сделка, сключена между търговци, не може да се унищожава поради крайна нужда и явно неизгодни условия.

 

ТЪРГОВСКА СДЕЛКА ПРИ ОБЩИ УСЛОВИЯ

     чл. 298. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават задължителни за другата страна, когато тя:

               1. заяви писмено, че ги приема;

               2. е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно.

          (2) Когато за действителността на сделката е предвидена писмена форма, установените от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени при сключването.

          (3) При несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УГОВОРКИ ОТ ТРЕТИ ЛИЦА

     чл. 299. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато страните са предвидили трето лице да определи отделни уговорки, те стават задължителни за страните само ако третото лице ги е определило в съответствие с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

          (2) Ако третото лице не извърши определянето или го извърши в несъответствие с ал. 1, всяка от страните може да поиска определянето да се извърши от съда.

 

ДОПЪЛВАНЕ НА ДОГОВОРА ОТ СЪДА

     чл. 300. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато страните уговорят при настъпване на определени обстоятелства да допълнят договора и при тяхното настъпване не могат да постигнат съгласие, всяка от тях може да поиска от съда той да направи това. При постановяване на решението съдът се съобразява с целта на договора, с останалото му съдържание и с търговския обичай.

 

ДЕЙСТВИЯ БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ

     чл. 301. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.

 

Раздел III.
ИЗПЪЛНЕНИЕ

ДЪЛЖИМА ГРИЖА

 

     чл. 302. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец.

 

СРОК

     чл. 303. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато договорът не определя срока за изпълнение на задължението, ако естеството на сделката или търговският обичай не изискват друго, изпълнението може да се иска и да се извърши по всяко време през работните часове в местоизпълнението.

 

СОЛИДАРНОСТ

     чл. 304. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо задължение, се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго.

 

БЕЗКАСОВО ПЛАЩАНЕ

     чл. 305. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г., в сила от 10.10.2005 г.) Когато плащането се извършва чрез задължаване и/или заверяване на сметка, то се смята за завършено със заверяване сметката на кредитора или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

 

Раздел IV.
НЕИЗПЪЛНЕНИЕ

НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

 

     чл. 306. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Длъжникът по търговска сделка не отговаря за неизпълнението, причинено от непреодолима сила. Ако длъжникът е бил в забава, той не може да се позовава на непреодолима сила.

          (2) Непреодолима сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора.

          (3) Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, в подходящ срок уведомява писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди.

          (4) Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задълженията и на свързаните с тях насрещни задължения се спира.

          (5) Ако непреодолимата сила трае толкова, че кредиторът вече няма интерес от изпълнението, той има право да прекрати договора. Това право има и длъжникът.

 

СТОПАНСКА НЕПОНОСИМОСТ

     чл. 307. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността.

 

ОТМЕТНИНА

     чл. 308. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако при сключване на договор една от страните е дала или обещала нещо, в случай че се отметне, тя може да се откаже от договора, ако не е започнало изпълнението му. Отметналата се страна е длъжна да заплати отметнината, а ако я е дала при сключване на договора, тя я губи.

          (2) Когато договорът се изпълни, отметнината се връща или се прихваща. Тя се връща и при прекратяване на договора по взаимно съгласие.

 

НЕУСТОЙКА

     чл. 309. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

 

Раздел V.
ТЪРГОВСКИ ОБЕЗПЕЧЕНИЯ

ТЪРГОВСКИ ЗАЛОГ

 

     чл. 310. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка, се смята сключен:

               1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител - с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице;

               2. при залог на ценна книга на заповед - чрез джиро за обезпечение и предаването й на кредитора.

          (2) Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.

          (3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1.

 

УДОВЛЕТВОРЯВАНЕ НА ЗАЛОЖНИЯ КРЕДИТОР

     чл. 311. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.

          (2) Правата по ал. 1 имат и кредиторите по чл. 310, ал. 2.

 

ЗАЛОГ БЕЗ ПРЕДАВАНЕ НА ДЪРЖАНЕТО

     чл. 312. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) В случаи и по ред, определени със закон, залогодателят може да запази в свое държане заложената вещ.

 

ЗАЛОГ НА БЪРЗОРАЗВАЛЯЩА СЕ ВЕЩ

     чл. 313. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако заложената вещ подлежи на бърза развала, кредиторът може да я продаде, ако вещта има пазарна или борсова цена, и да вложи сумата в банка за свое обезпечение. Кредиторът е длъжен веднага да уведоми залогодателя за продажбата.

 

ПРИХВАЩАНЕ НА ПЛОДОВЕТЕ ОТ ЗАЛОЖЕНАТА ВЕЩ

     чл. 314. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато заложената вещ дава плодове, с договора за залог може да се предвиди право на кредитора да събира плодовете за сметка на задължението.

 

ТЪРГОВСКО ПРАВО НА ЗАДЪРЖАНЕ

     чл. 315. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговецът има право на задържане за изискуемото си вземане срещу друг търговец от сключена между тях сделка върху движимите вещи и ценните книги на длъжника, получени от него правомерно. Това право съществува, докато търговецът има движимите вещи и ценните книги в свое държане.

          (2) Правото на задържане съществува и когато:

               1. собствеността на вещите е преминала върху кредитора, но той трябва да я прехвърли обратно;

               2. собствеността на вещите е прехвърлена на трето лице за длъжника върху кредитора, но той е трябвало да я прехвърли обратно на длъжника.

          (3) Правото на задържане има действие и за третите лица, доколкото на тях могат да се противопоставят възражения, които кредиторът има срещу претенцията на длъжника за предаване на вещта.

          (4) Правото на задържане отпада, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин.

          (5) Правото на задържане може да се упражни и за неизискуеми вземания:

               1. ако длъжникът е в открито производство по несъстоятелност;

               2. ако е предприето безуспешно принудително изпълнение срещу длъжника.

          (6) Правото на задържане се запазва, ако длъжникът е наредил друго до предаването на вещта или кредиторът се е задължил да постъпи с нея по определен начин, щом обстоятелствата по ал. 5 са узнати от кредитора след предаването на вещта.

 

Раздел VI.
ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ПРАВА

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЦЕННИ КНИГИ НА ЗАПОВЕД

 

     чл. 316. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Нареждане, издадено на заповед, което е отправено до търговец за плащане на пари, предаване на ценни книги или други заместими вещи, без в него изпълнението да е поставено в зависимост от насрещно изпълнение, може да се прехвърля чрез джиро. Това важи и за документите за задължения, издадени от търговец на заповед за вещи от посочения вид, без в тях изпълнението да е обусловено от насрещно изпълнение.

          (2) Чрез джиро могат да се прехвърлят и коносаменти, товарителни записи, складови записи, записи за морски заеми и транспортни застрахователни полици, когато са издадени на заповед.

 

ДЕЙСТВИЕ НА ДЖИРОТО

     чл. 317. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С джиро се прехвърлят всички права по джиросаната ценна книга.

          (2) Длъжникът дължи изпълнение само срещу връчване на ценната книга с означение върху нея, че задължението, за което е издадена, е платено.

          (3) За формата на джирото, за легитимирането на владелеца и проверката на легитимирането, както и за задължението на владелеца да предаде ценната книга, се прилагат съответно разпоредбите за менителницата.

 

Глава двадесет и втора.
ТЪРГОВСКА ПРОДАЖБА

 

Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 318. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка.

          (2) Не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице.

 

СРОК ЗА ПРЕДАВАНЕ

     чл. 319. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато не е уговорен срок за предаване на стоката, купувачът може да поиска предаването й в разумен срок.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ

     чл. 320. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато е уговорено стоката да се приеме в склада на продавача, страните определят в какви срокове и по какъв начин продавачът ще уведоми купувача, че тя е готова за предаване. Ако това не е определено, уведомяването се прави поне три дни преди деня на предаването, а ако страните са в различни населени места - поне пет дни преди този ден.

 

ДОКУМЕНТИ ЗА СТОКАТА

     чл. 321. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) По искане на купувача продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните - и други документи.

 

СЕРВИЗ

     чл. 322. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Продавачът е длъжен да осигури необходимия сервиз според търговската практика, освен ако е уговорено друго.

 

ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

     чл. 323. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако продажбата бъде развалена и в подходящ срок след развалянето купувачът е купил заместваща стока или продавачът е препродал стоката, страната, която търси обезщетение, може да получи разликата между цената по продажбата и цената по заместващата сделка, както и обезщетение.

 

ПРЕГЛЕД НА СТОКАТА

     чл. 324. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Купувачът трябва да прегледа стоката в течение на времето, необходимо според обстоятелствата, и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Ако купувачът не направи това, стоката се смята одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПАЗЕНЕ

     чл. 325. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При отказ да приеме изпратена от друго място стока купувачът е длъжен да я пази с грижата на добър търговец през времето, което обикновено е необходимо за продавача да даде нарежданията си. При забава на продавача, купувачът може да предаде стоката на трето лице за пазене, като уведоми продавача за това.

          (2) Ако стоката подлежи на бърза развала или пазенето й е свързано със значителни разноски или неудобства, купувачът може да я продаде за сметка на продавача.

          (3) Когато не са дадени нареждания по ал. 1, купувачът отговаря само за умисъл или за груба небрежност.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕНАТА

     чл. 326. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Цената се определя от страните при сключването на договора.

          (2) Ако цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока при подобни обстоятелства.

          (3) Когато цената се изчислява според теглото на стоката, теглото на опаковката се приспада. Това правило се прилага и когато за запазването на стоката се използва съхраняващо я вещество, различно от нея.

 

ВРЕМЕ НА ПЛАЩАНЕ

     чл. 327. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.

          (2) Ако продавачът се е задължил да изпрати стоката, той има право да иска това да стане само срещу плащане на цената или срещу представяне на доказателства за плащането й.

 

ЗАБАВА ЗА ПОЛУЧАВАНЕ

     чл. 328. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако купувачът е в забава за получаване на стоката, продавачът може:

               1. да я предаде за пазене;

               2. да я продаде по пазарни цени или на публичен търг, след като извести купувача за това и му съобщи времето и мястото на продажбата или на търга;

               3. при бързо развалящи се стоки да ги продаде без предизвестие.

          (2) Предаването за пазене и продажбите по ал. 1 са за сметка и на риск на купувача.

 

Раздел II.
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА НЯКОИ ПРОДАЖБИ

ТРАНЗИТНА ПРОДАЖБА

 

     чл. 329. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Страните могат да уговорят продавачът да предаде стоката на посоченото от купувача трето лице.

          (2) Продавачът е длъжен да съобщи на купувача за изпращането на стоката на третото лице, като му изпрати и препис от документите, придружаващи стоката.

          (3) Цената може да бъде платена и от третото лице.

 

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПО ПРЕДАВАНЕ НА СТОКАТА

     чл. 330. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако стока трябва да се изпрати на място, различно от мястото на предаването, разноските по изпращането и превозването са за сметка на купувача.

          (2) Предполага се, че продавачът е поел разноските по натоварването и превозването, ако предаването е уговорено франко определено място, различно от мястото на предаването.

          (3) Разноските по изпращането и превоза, както и разпределянето на други разноски във връзка с изпълнението на договора, могат да бъдат определяни чрез позоваване на общи условия, изготвени от международни и други институции.

 

ПРОДАЖБА С ДОПЪЛНИТЕЛНА СПЕЦИФИКАЦИЯ

     чл. 331. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Страните могат да уговорят срок, в който купувачът да уточни предмета на продажбата. При забава на купувача продавачът може да направи това или да развали договора.

 

ПРОДАЖБА С ПЕРИОДИЧНО ИЗПЪЛНЕНИЕ

     чл. 332. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) При продажба с периодично изпълнение, ако страните са уговорили, че продавачът може да изпълнява предсрочно, даденото в повече през предходния период се приспада от дължимото.

 

ПРОДАЖБА С УГОВОРКА ЗА ИЗКУПУВАНЕ

     чл. 333. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Продажбата с уговорка за изкупуване трябва да бъде в писмена форма и да определя срока, в който правото на изкупуване може да бъде упражнено. След изтичането на срока правото на изкупуване се погасява.

 

ПРОДАЖБА С ПРЕДВАРИТЕЛНО ПЛАЩАНЕ НА ЦЕНАТА

     чл. 334. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Уговорката за предварително плащане на цената трябва да бъде в писмена форма. Ако продавачът не предаде стоката, той дължи лихва от получаването на цената. В този случай платената цена се смята за задатък.

 

ПРОДАЖБА НА ИЗПЛАЩАНЕ

     чл. 335. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Продажбата на изплащане е действителна, ако е извършена в писмена форма.

          (2) Неплащането на вноски, които не надвишават една пета част от цената на стоката, не е основание за разваляне на договора.

          (3) Ако продажбата бъде развалена поради неизпълнение от купувача, продавачът може да иска и обезщетение.

 

ПРОДАЖБА ЧРЕЗ ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЦЕННА КНИГА

     чл. 336. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) При продажба на стока чрез прехвърляне на ценна книга продавачът се освобождава от задължението да предаде стоката, като прехвърли на купувача ценната книга. Купувачът е длъжен да плати цената в момента и на мястото, където се предават документите, освен ако е уговорено друго.

 

Раздел III.
ПРОДАЖБА НА ПУБЛИЧЕН ТЪРГ С ЯВНО НАДДАВАНЕ

ПУБЛИЧНОСТ

 

     чл. 337. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Продавачът дава гласност за условията на търга чрез обявяване поне в един всекидневник.

 

ОБВЪРЗВАЩА СИЛА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

     чл. 338. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Участникът в търга е обвързан от своето предложение според условията на търга.

 

ВЪЗЛАГАНЕ НА СТОКАТА

     чл. 339. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицето, което ръководи наддаването, възлага стоката на предложилия най-високата цена. Продажбата се смята сключена с възлагане на стоката.

 

ПЛАЩАНЕ

     чл. 340. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Купувачът е длъжен да плати цената веднага, ако друго не е предвидено в условията на търга. Продавачът може да се откаже от договора, ако купувачът не изпълни това задължение.

 

УНИЩОЖАВАНЕ НА ПРОДАЖБАТА

     чл. 341. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Продажбата на търг, сключена в резултат на действия, които противоречат на закона или на добрите нрави, може да бъде обявена за недействителна по искане на всеки заинтересуван в десетдневен срок от възлагането. При иск за плащане на цената купувачът може да поиска унищожението на продажбата чрез възражение.

 

Глава двадесет и трета.
ДОГОВОР ЗА ЛИЗИНГ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 342. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение.

          (2) С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.

          (3) Лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичане на срока му.

 

РИСК

     чл. 343. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОДАТЕЛЯ

     чл. 344. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Лизингодателят има задълженията на наемодател съгласно чл. 230 от Закона за задълженията и договорите.

          (2) Лизингодателят по финансовия лизинг е длъжен да прехвърли правата си срещу третото лице заедно с прехвърлянето на собствеността върху вещта.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯ

     чл. 345. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Лизингополучателят има задълженията на наемател съгласно чл. 232 и чл. 233, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, както и задължението да върне вещта след изтичане срока на договора.

          (2) Разноските по поддържане на вещта са за сметка на лизингополучателя.

 

СУБЛИЗИНГ

     чл. 346. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лизингополучателят може да предостави ползването на вещта другиму със съгласието на лизингодателя.

 

ПРЕПРАЩАНЕ

     чл. 347. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Правилата на тази глава се прилагат съответно и за лизинг на предприятие.

          (2) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2007 г.) За договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем с изключение на чл. 229, ал. 3, чл. 231, ал. 1 и 2, чл. 233, ал. 1, чл. 235, чл. 236, ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239 от Закона за задълженията и договорите.

 

Глава двадесет и четвърта.
КОМИСИОНЕН ДОГОВОР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 348. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки.

          (2) Разпоредбите за договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в тази глава не е предвидено друго.

 

ДЕЙСТВИЕ

     чл. 349. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) По сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице името на доверителя.

          (2) Правата, придобити от комисионера или предоставени му от доверителя, се смятат спрямо кредиторите на комисионера за права на доверителя и без да са му били още прехвърлени.

          (3) Комисионерът е длъжен да изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице.

          (4) Доверителят може да упражни правата и да бъде принуден да изпълни задълженията към трето лице само след прехвърлянето им от комисионера.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОМИСИОНЕРА

     чл. 350. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Комисионерът трябва да изпълни поръчката с грижата на добър търговец.

          (2) Ако комисионерът изпълни поръчката при условия, по-изгодни от тези, установени от доверителя, изгодата принадлежи на доверителя.

          (3) При получаване на стока от друго място комисионерът трябва да я прегледа незабавно след получаването й и ако установи недостатъци или липси - да уведоми незабавно доверителя и да обезпечи необходимите доказателства.

          (4) Ако в стоката настъпи промяна, която би я обезценила, и ако няма време да се чака нареждане от доверителя или той се забави, комисионерът може да я продаде и по цена, по-ниска от тази, която е установил доверителят, стига с това да го предпази от по-големи вреди.

          (5) Комисионерът е длъжен да застрахова стоката, която е получил от доверителя или от третото лице по изпълнителната сделка, ако доверителят е наредил това.

 

ОТКЛОНЕНИЕ ОТ ПОРЪЧКАТА

     чл. 351. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако комисионерът се отклони от поръчката, доверителят не е длъжен да признае сделката за извършена за негова сметка и може да поиска обезщетение. Това правило не се прилага, когато отклонението е било в интерес на доверителя и комисионерът не е могъл предварително да иска нови нареждания от него или не е получил навреме отговор на запитването си.

          (2) Комисионерът, който продаде по цена, по-ниска, или купи по цена, по-висока от определената от доверителя, трябва веднага да го уведоми за това. Ако доверителят не се откаже незабавно от сделката, се смята, че я е одобрил.

          (3) Когато комисионерът съобщи, че поема разликата в цената, доверителят няма право да се откаже от сделката.

          (4) Доверителят няма право да се откаже от сделката, макар и комисионерът да не изяви готовност да плати разликата в цената, ако комисионерът установи, че не е било възможно да се извърши сделката по установената от доверителя цена и че с извършената сделка е предпазил доверителя от по-големи вреди.

 

УВЕДОМЯВАНЕ НА ДОВЕРИТЕЛЯ

     чл. 352. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако третото лице не изпълни задълженията си, както и ако бъде причинена вреда от когото и да е на имуществото, придобито или държано от комисионера за сметка на доверителя, комисионерът е длъжен да уведоми незабавно доверителя и да осигури необходимите доказателства.

          (2) Доверителят, след като получи съобщение, че третото лице е нарушило задълженията си по изпълнителната сделка, има право да иска от комисионера незабавно да му прехвърли правата си към това лице.

 

СДЕЛКА НА КРЕДИТ

     чл. 353. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Комисионерът, който е овластен да сключи сделка на кредит, отговаря пред доверителя за изпълнението на задълженията от третото лице, ако е знаел или е трябвало да знае, че то не е в състояние да плати.

 

КОМИСИОНЕН ДОГОВОР ДЕЛКРЕДЕРЕ

     чл. 354. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако комисионерът е гарантирал пред доверителя за задължението на третото лице, той отговаря солидарно с него и има право на отделно възнаграждение.

 

ДАВАНЕ НА СМЕТКА

     чл. 355. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Комисионерът е длъжен да даде сметка на доверителя и да му прехвърли резултатите от изпълнителната сделка.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДОВЕРИТЕЛЯ

     чл. 356. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Доверителят е длъжен да приеме от комисионера резултатите от изпълнителната сделка, да прегледа стоката, придобита за него, и да го уведоми незабавно за установените недостатъци или липси, както и да поеме задълженията, които комисионерът е поел към третото лице.

          (2) Доверителят е длъжен да заплати на комисионера направените разноски за изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение. Когато не е уговорено възнаграждение, се дължи обичайното.

 

ЗАЛОЖНО ПРАВО НА КОМИСИОНЕРА

     чл. 357. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Комисионерът има право на залог върху вещите, които е придобил за сметка на доверителя или които доверителят му е предал.

 

ВСТЪПВАНЕ В ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА СДЕЛКА

     чл. 358. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато предмет на поръчката е покупка или продажба на стоки или ценни книги, които имат пазарна или борсова цена, комисионерът може да заяви, че той лично продава на доверителя или купува от него стоките или ценните книги по тази цена. В този случай размерът на възнаграждението се намалява наполовина.

          (2) Смята се, че комисионерът е страна по продажбата, ако е съобщил на доверителя за изпълнението на поръчката, без да посочи третото лице.

 

ОТКАЗ НА КОМИСИОНЕРА

     чл. 359. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако друго не е предвидено в договора, комисионерът няма право да се откаже от изпълнението на приетата поръчка, освен при прекратяване на договора поради неизпълнение от доверителя. Прекратяването става писмено, като комисионният договор остава в сила две седмици от деня, в който доверителят е получил съобщението на комисионера за отказа да изпълни поръчката.

          (2) Ако комисионерът се откаже от изпълнението на поетата поръчка поради нарушение на комисионния договор от доверителя, той има право да получи комисионно възнаграждение и обезщетение за направените разходи.

          (3) Доверителят, който е известен за отказ на комисионера да изпълни поръчката, е длъжен в срок от един месец от деня, в който е бил уведомен за отказа, да се разпореди с намиращото се у комисионера негово имущество.

          (4) Ако доверителят не се разпореди в този срок с намиращото се у комисионера имущество, комисионерът има право да даде това имущество за пазене за сметка на доверителя или с оглед покриване на своите претенции към доверителя - да продаде това имущество на възможно най-изгодни за доверителя цени.

 

ОТТЕГЛЯНЕ НА ПОРЪЧКАТА

     чл. 360. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако доверителят оттегли поръчката изцяло или отчасти, преди комисионерът да е сключил съответните сделки с трети лица, той е длъжен да заплати на комисионера възнаграждението и разходите във връзка със сключените от него сделки до оттеглянето. В този случай доверителят има задължението по чл. 359, ал. 3.

 

Глава двадесет и пета.
СПЕДИЦИОНЕН ДОГОВОР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 361. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар.

          (2) За неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.

 

СПЕДИТОР-ПРЕВОЗВАЧ

     чл. 362. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Спедиторът може сам да извърши изцяло или отчасти превоза. В този случай той има правата и задълженията и на превозвача.

 

МНОЖЕСТВО СПЕДИТОРИ

     чл. 363. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Спедиторът може да възложи на следващ спедитор извършването на действията по чл. 361 и без да е овластен за това от доверителя.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА УВЕДОМЯВАНЕ

     чл. 364. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Доверителят е длъжен да уведоми спедитора за особеностите на товара.

          (2) Ако опаковката на товара не е подходяща за превоза, спедиторът е длъжен да предупреди доверителя за това.

 

СПАЗВАНЕ УКАЗАНИЯТА НА ДОВЕРИТЕЛЯ

     чл. 365. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Спедиторът е длъжен да спазва указанията на доверителя за пътя, посоката и начина на превоз, както и за подбора на превозвачите и на следващите спедитори.

          (2) Ако спедиторът се отклони от указанията на доверителя, той отговаря за вредите, освен ако докаже, че те биха настъпили и ако би спазил указанията.

 

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

     чл. 366. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Искът за вреди по спедиционния договор се погасява с едногодишна давност.

 

Глава двадесет и шеста.
ДОГОВОР ЗА ПРЕВОЗ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 367. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕВОЗВАЧА

     чл. 368. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.

          (2) Когато не е издаден товарителен запис, превозвачът изпълнява нарежданията на товародателя за връщане на товара или за предаването му на друго лице, ако не е предал товара или товарителницата.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПРЕВОЗВАЧА ПРИ ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ

     чл. 369. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Превозвачът е длъжен да осигури на пътника подходящи удобства и сигурност според вида на превозното средство и разстоянието.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ТОВАРОДАТЕЛЯ

     чл. 370. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Товародателят е длъжен да предаде на превозвача товара в състояние, годно да издържи превоза, в зависимост от неговия вид и особените изисквания за отделните видове товари.

          (2) Товародателят предава на превозвача заедно с товара и документите, необходими за да достигне товарът до получателя.

          (3) Когато опаковката е явно неподходяща, превозвачът може да приеме товара, ако товародателят заяви писмено, че вредите, които биха настъпили, са за негова сметка.

 

ТОВАРИТЕЛЕН ЗАПИС

     чл. 371. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Товародателят може да иска от превозвача да му издаде за предадения товар товарителен запис, който може да бъде и на заповед.

          (2) Когато е издаден товарителен запис, товарът се предава на легитимирания приносител на записа.

 

ПРЕВОЗНИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

     чл. 372. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго.

          (2) Ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара.

 

ОТГОВОРНОСТ ЗА ЛИПСИ И ПОВРЕДИ

     чл. 373. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3.

          (2) При условията на ал. 1 превозвачът отговаря за вредите, които се дължат на забава при изпълнение на превоза.

          (3) Недействителна е уговорката за освобождаване от отговорност по ал. 1 и 2.

          (4) Ако изгубен товар, за който получателят е обезщетен, бъде намерен, превозвачът, след като вземе необходимите мерки за запазването му, уведомява за това писмено получателя. Ако последният приеме товара, той дължи възстановяване на полученото обезщетение. При отказ превозвачът може да продаде товара за своя сметка.

          (5) След като е получен товарът, превозвачът отговаря само ако е бил уведомен за повредите не по-късно от един месец от получаването.

 

ОТГОВОРНОСТ ПРИ СЛЕДВАЩИ ПРЕВОЗВАЧИ

     чл. 374. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако превозвачът извърши превоза изцяло или отчасти с участието на други превозвачи, той отговаря за действията им до предаването на товара.

          (2) Всеки следващ превозвач встъпва в договора и трябва да упражни правата на предходните превозвачи, които са посочени в договора за превоз. Всички превозвачи отговарят солидарно.

 

ПРАВО НА ЗАЛОГ

     чл. 375. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Превозвачът има право на залог върху товара за вземанията си по договора. Това право се упражнява от последния превозвач и съществува, докато се погасят правата на всички превозвачи.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПАЗЕНЕ НА ТОВАРА

     чл. 376. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако получателят не може да се намери на посочения адрес или откаже да приеме товара, превозвачът е длъжен да го пази или да го предаде за пазене другиму, като своевременно извести товародателя. При товар, подлежащ на бърза развала, се прилагат правилата за продажба на вещта при забава на кредитора.

 

ПРЕВОЗ НА БАГАЖ

     чл. 377. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За превоз на багаж се прилагат съответните правила за превоз на товари.

 

ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ

     чл. 378. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Искът за вреди по договора за превоз се погасява с едногодишна давност, чийто срок започва да тече:

               1. за товари - от деня, в който са предадени на получателя, а когато не са предадени - от деня, в който е трябвало да му бъдат предадени;

               2. за пътници - при смърт или телесна повреда - от настъпването им или узнаването за тях, но не по-късно от три години.

 

ОСОБЕНИ ПРАВИЛА

     чл. 379. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С отделни закони се уреждат особените правила за отделните видове превози.

 

Глава двадесет и седма.
ДОГОВОР ЗА ЗАСТРАХОВКА (ОТМ. - ДВ, БР. 103 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)

 

Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 380. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ФОРМА

     чл. 381. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПРЕДДОГОВОРНА ИНФОРМАЦИЯ

     чл. 381а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПЛАЩАНЕ НА ПЪРВАТА ПРЕМИЯ

     чл. 382. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ

     чл. 383. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

СЪЗНАТЕЛНО НЕТОЧНО ОБЯВЯВАНЕ ИЛИ ПРЕМЪЛЧАВАНЕ

     чл. 384. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

НЕСЪЗНАТЕЛНО НЕТОЧНО ОБЯВЯВАНЕ

     чл. 385. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ОБЯВЯВАНЕ НА НОВОНАСТЪПИЛИ ОБСТОЯТЕЛСТВА

     чл. 386. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕМИЯ

     чл. 387. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ НА ВРЕДИ

     чл. 388. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА СЪОБЩАВАНЕ

     чл. 389. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ПЛАЩАНЕ

     чл. 390. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН ИНТЕРЕС

     чл. 391. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ДАВНОСТ

     чл. 392. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

НЕСЕКВЕСТИРУЕМОСТ

     чл. 393. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

Раздел II.
ИМУЩЕСТВЕНО ЗАСТРАХОВАНЕ

ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

 

     чл. 394. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

СКЛЮЧВАНЕ НА ДОГОВОР БЕЗ ПЪЛНОМОЩИЕ

     чл. 395. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА

     чл. 396. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

НАДЗАСТРАХОВАНЕ

     чл. 397. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПОДЗАСТРАХОВАНЕ

     чл. 398. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

     чл. 399. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЧАСТИЧНО ПОГИВАНЕ

     чл. 400. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА ЗАСТРАХОВАНОТО ИМУЩЕСТВО

     чл. 401. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ВСТЪПВАНЕ В ПРАВАТА НА ЗАСТРАХОВАНИЯ

     чл. 402. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАСТРАХОВКА СРЕЩУ РИСКОВЕТЕ ПО ПРЕВОЗА

     чл. 403. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

АБОНАМЕНТНА ЗАСТРАХОВКА

     чл. 404. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

Раздел III.
ЗАСТРАХОВКА "ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ"

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 405. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

СЪОБЩАВАНЕ

     чл. 406. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПРЯК ИСК

     чл. 407. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

СПОГОДБА

     чл. 408. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПРАВО НА ЗАСТРАХОВАНИЯ

     чл. 409. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

Раздел IV.
ЗАСТРАХОВКИ "ЖИВОТ" И "ЗЛОПОЛУКА"

ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА

 

     чл. 410. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА

     чл. 411. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАСТРАХОВКА ВЪРХУ ЖИВОТА НА ТРЕТО ЛИЦЕ

     чл. 412. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ВЗАИМНИ ЗАСТРАХОВКИ

     чл. 413. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ЗАСТРАХОВКА "ЖИВОТ" И "ЗЛОПОЛУКА" В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ

     чл. 414. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПРАВО НА ТРЕТОТО ПОЛЗВАЩО СЕ ЛИЦЕ

     чл. 415. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ИЗКЛЮЧЕНИ РИСКОВЕ

     чл. 416. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПЛАЩАНЕ НА ПРЕМИЯТА

     чл. 417. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

ПРАВО НА ОТКУП

     чл. 418. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 103 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

 

Глава двадесет и осма.
ДОГОВОР ЗА ТЕКУЩА СМЕТКА

СЪДЪРЖАНИЕ

 

     чл. 419. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договора за текуща сметка две лица, поне едното от които е търговец, може да се уговори, вземанията и задълженията, породени от взаимните им отношения, да се водят в една сметка, която се приключва периодично. Страната, в полза на която при приключването има остатък, може да го иска заедно с лихва от деня на приключването на сметката и когато в нея вече са включени лихви.

          (2) Приключването на сметката се извършва в края на календарната година, ако не е уговорено друго, като се потвърждава писмено от страните. Ако волеизявлението на някоя от страните е недействително, искът може да се предяви в едногодишен срок от извършването му.

          (3) Ако не е уговорено друго, договорът за текуща сметка може да бъде прекратен с едномесечно писмено предизвестие и преди приключването на сметката, като страната, която има остатък в своя полза, може да иска плащането му.

 

Глава двадесет и девета.
БАНКОВИ СДЕЛКИ

 

Раздел I.
ДОГОВОР ЗА БАНКОВ ВЛОГ

ОБИКНОВЕН ВЛОГ

 

     чл. 420. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договор за банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение.

          (2) Влогодателят може всякога да поиска връщането на вложена вещ, даже и да е уговорено, че влагането ще трае определено време. В този случай влогодателят дължи възнаграждение само за времето, през което вещта е била пазена, обаче той трябва да заплати на банката разноските, които тя е направила с оглед на уговореното времетраене на влога.

 

ПАРИЧЕН ВЛОГ

     чл. 421. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При паричен влог банката дължи паричната сума на влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва.

          (2) При предсрочно изтегляне на суми от срочен паричен влог се дължи лихва както при безсрочен влог, освен ако е уговорено друго.

 

ДОКУМЕНТИ ЗА ВЛОГА

     чл. 422. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При паричен влог банката издава на влогодателя документ за всички вноски и плащания по влога.

          (2) При различия между данните по партидата на банката и издадения на влогодателя от нея документ се предполага до доказване на противното, че данните по издадения документ са верни.

          (3) При загубване, унищожаване или открадване на издадения влогов документ влогодателят е длъжен незабавно писмено да уведоми банката. Банката не носи отговорност, ако преди получаване на уведомлението добросъвестно е платила сума на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи сумата.

 

УПЪЛНОМОЩАВАНЕ

     чл. 423. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Пълномощник може да тегли суми от паричен влог, ако пълномощното е с нотариално заверен подпис.

 

УПРАВЛЕНИЕ НА ЦЕННИ КНИГИ

     чл. 424. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Банката може да се задължи да управлява вложените ценни книги, като упражнява правата по тях, освен ако е уговорено друго.

 

ВЛОГ ПОД УСЛОВИЕ И В ПОЛЗА НА ТРЕТО ЛИЦЕ

     чл. 425. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) При банков влог под условие или в полза на трето лице, ако условието не се сбъдне или третото лице почине, вложените пари, ценни книги или други движими вещи се връщат на влогодателя.

 

Раздел II.
ДОГОВОР ЗА РАЗПЛАЩАТЕЛНА СМЕТКА

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

 

     чл. 426. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.)

 

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, РАЗНОСКИ И ЛИХВИ

     чл. 427. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.)

 

УВЕДОМЯВАНЕ

     чл. 428. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.)

 

ПРИЛАГАНЕ НА ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

     чл. 429. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.)

 

Раздел III.
ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

 

     чл. 430. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

          (2) Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

          (3) Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

 

НЕОБХОДИМИ СВЕДЕНИЯ

     чл. 431. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Заемателят е длъжен да даде на банката необходимите сведения във връзка със сключването и изпълнението на договора.

 

ПРЕДСРОЧНА ИЗИСКУЕМОСТ

     чл. 432. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Освен в предвидените в договора случаи банката може да иска предсрочно връщане на сумата по кредита, когато:

               1. той не се ползва за целта, за която е получен;

               2. заемателят представя неверни сведения;

               3. обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в срок;

               4. заемателят не връща други заеми към банката поради сериозно влошаване на финансовото си състояние.

          (2) В случая по ал. 1, точка 4 банката дава достатъчен срок, преди да упражни правото си за предсрочно връщане на сумата.

 

Раздел IV.
КРЕДИТНО ПИСМО (ОТМ. - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 433. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

     чл. 434. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

Раздел V.
АКРЕДИТИВ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

 

     чл. 435. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Акредитивът е едностранно писмено изявление на банка, с което тя се задължава да плати на посоченото в акредитива лице сумата по акредитива, ако то предаде на банката в срока по акредитива описаните в него документи и изпълни другите негови условия. Акредитивът влиза в сила след уведомяване на лицето.

          (2) Банката може да възложи на друга банка получаването на документите, тяхната проверка, изпълнението на другите условия по акредитива и плащането на сумата.

          (3) Проверката на документите се върши от външна страна.

          (4) За плащане на сумата по акредитива са от значение само посочените в акредитива условия.

          (5) С изтичане на срока задълженията по акредитива се прекратяват.

 

НЕОТМЕНЯЕМОСТ НА АКРЕДИТИВА

     чл. 436. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако от акредитива не следва друго, той се смята за неотменяем и може да бъде отменен или изменен само със съгласието на третото лице.

 

ОТМЕНЯЕМ АКРЕДИТИВ

     чл. 437. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Отменяемият акредитив може да се отмени едностранно от банката, докато не бъде изпълнен.

 

ДЕЛИМОСТ И НЕПРЕХВЪРЛЯЕМОСТ НА АКРЕДИТИВА

     чл. 438. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Акредитивът е делим и непрехвърляем, освен ако от него следва друго.

 

ПОТВЪРДЕН АКРЕДИТИВ

     чл. 439. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато неотменяем акредитив е потвърден от друга банка, тя се задължава самостоятелно и пряко да плати сумата по акредитива.

 

ДОГОВОР ЗА ПОРЪЧКА И АКРЕДИТИВ

     чл. 440. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За отношенията между наредителя и банката, открила акредитива, както и между банките по акредитива се прилагат разпоредбите на договора за поръчка.

 

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

     чл. 441. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Наредителят дължи възнаграждение на банката.

 

Раздел VI.
БАНКОВА ГАРАНЦИЯ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

 

     чл. 442. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея.

 

Раздел VII.
БАНКОВО ИНКАСО. БАНКОВО ДОКУМЕНТАРНО ИНКАСО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БАНКОВОТО ИНКАСО

 

     чл. 443. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С договор за банково инкасо банката се задължава срещу възнаграждение по поръчка на наредителя да събере неговото парично вземане или да извърши друго инкасово действие.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА БАНКОВО ДОКУМЕНТАРНО ИНКАСО

     чл. 444. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С договор за банково документарно инкасо банката по поръчка на наредителя се задължава срещу възнаграждение да предаде на друго лице документи, даващи право на разпореждане със стоки или други документи срещу заплащане на сума, която банката се задължава да събере, или срещу извършване на други инкасови действия.

 

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ

     чл. 445. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Наредителят трябва да плати на банката уговорените разноски.

          (2) При изпълнение на банковото инкасо и на банковото документарно инкасо банката отговаря само за неточно изпълнение на дадените нареждания. Тя не е длъжна да проверява формата и редовността на документите.

          (3) Банката, която използва услугите на друга банка, за да изпълни поръчката на наредителя, прави това за негова сметка.

 

СУБСИДИАРНО ПРИЛОЖИМИ РАЗПОРЕДБИ

     чл. 446. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако от обстоятелствата не следва друго, за банково инкасо и за банково документарно инкасо се прилагат съответно разпоредбите относно договора за поръчка.

 

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

     чл. 447. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Договорите за банково инкасо и за банково документарно инкасо не се прекратяват със смъртта на наредителя.

 

Раздел VIII.
БАНКОВ ПРЕВОД

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 448. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.)

 

ИЗПЪЛНЕНИЕ

     чл. 449. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.)

 

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ И РАЗНОСКИ

     чл. 450. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 23 от 2009 г., в сила от 01.11.2009 г.)

 

Раздел IX.
ДОГОВОР ЗА БАНКОВА КАСЕТКА (ОТМ. - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 451. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

ЗАБРАНЕНИ ПРЕДМЕТИ

     чл. 452. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

ПРАВА НА БАНКАТА ПРИ НЕПЛАЩАНЕ

     чл. 453. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

ОТГОВОРНОСТ ПРИ НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

     чл. 454. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.)

 

Глава тридесета.
МЕНИТЕЛНИЦА

 

Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

СЪДЪРЖАНИЕ

 

     чл. 455. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата съдържа:

               1. наименованието "менителница" в текста на документа на езика, на който е написан;

               2. безусловно нареждане да се плати определена сума пари;

               3. името на лицето, което трябва да плати (платец);

               4. падеж;

               5. място на плащане;

               6. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати (поемател);

               7. дата и място на издаването;

               8. подпис на издателя.

 

НЕПЪЛНОТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО

     чл. 456. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 455, не е менителница, освен в случаите, определени в следващите алинеи.

          (2) Менителница, в която не е посочен падежът, се смята платима на предявяване.

          (3) Менителница, в която не е посочено мястото на плащане, се смята платима в мястото, посочено до името на платеца, което се смята и за местожителство на платеца.

          (4) Менителница, в която не е посочено мястото на издаването, се смята, че е издадена в мястото, посочено до името на издателя.

 

МЕНИТЕЛНИЦА НА ЗАПОВЕД НА ИЗДАТЕЛЯ И СРЕЩУ ИЗДАТЕЛЯ

     чл. 457. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата може да се издаде на заповедта на самия издател, както и срещу самия издател.

 

МЯСТО НА ПЛАЩАНЕ

     чл. 458. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата може да бъде платима в местожителството на трето лице, в местожителството на платеца или на друго място.

          (2) Когато издателят е определил в менителницата място на плащане, различно от местожителството на платеца, без да посочи трето лице, при което да се извърши плащането, платецът може да го определи при приемането. Ако не е уговорено друго, се смята, че платецът се е задължил да плати лично в определеното в менителницата място на плащане.

          (3) Когато менителницата е платима в местожителството на платеца, той може да посочи при приемането адрес в същото населено място, където трябва да се извърши плащането.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ЛИХВА

     чл. 459. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) В менителница, платима на предявяване или в определен срок след предявяването, издателят може да поеме задължение за лихва върху сумата. Във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно.

          (2) Размерът на лихвата трябва да бъде посочен в менителницата.

          (3) Лихвата тече от датата на издаване на менителницата, ако не е посочена друга дата.

 

РАЗЛИЧИЯ В СУМАТА

     чл. 460. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако в менителницата сумата е написана едновременно с думи и с цифри, при различие важи сумата, написана с думи.

          (2) Ако в менителницата сумата е написана няколко пъти с думи или с цифри, при различие важи най-малката сума.

 

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПОДПИСИТЕ

     чл. 461. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако менителницата носи подписите на лица, които не могат да се задължават по менителница, неистински подписи, подписи на несъществуващи лица или подписи, които по друга причина не могат да задължат лицата, които са подписали или от името на които менителницата е подписана, задълженията на останалите подписали лица са действителни.

 

ПОДПИСВАНЕ БЕЗ ПРЕДСТАВИТЕЛНА ВЛАСТ

     чл. 462. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Който подпише менителница като представител, без да има представителна власт, или като превиши властта си, се задължава лично по менителницата и ако плати, има същите права, каквито би имал представляваният.

 

ОТГОВОРНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ

     чл. 463. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят отговаря за приемането и за плащането на менителницата.

          (2) Издателят може да се освободи от отговорност за приемането, но не и от отговорност за плащането.

 

БЛАНКОВА МЕНИТЕЛНИЦА

     чл. 464. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако непопълнена при издаването менителница бъде попълнена несъобразно с уговореното, неспазването на уговореното не може да се противопостави на приносителя, освен ако е придобил менителницата недобросъвестно или при груба небрежност.

 

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ДЛЪЖНИЦИТЕ

     чл. 465. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на менителницата.

 

Раздел II.
ДЖИРО

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА МЕНИТЕЛНИЦА

 

     чл. 466. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро.

          (2) Когато издателят е написал в менителницата думите "не на заповед" или друг равнозначен израз, менителницата се прехвърля по реда за прехвърляне на вземания.

          (3) Менителницата може да се джиросва на платеца, на издателя или на всяко друго задължено по менителницата лице. Тези лица могат да джиросват менителницата отново.

 

ИЗИСКВАНИЯ

     чл. 467. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джирото не може да бъде под условие.

          (2) Частичното джиро е нищожно.

          (3) Джирото на приносител има действие като бланково джиро.

 

ФОРМА

     чл. 468. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джирото трябва да бъде написано върху менителницата или върху прикрепен към нея лист (алонж). То трябва да се подпише от джиранта.

          (2) Джирото може да не посочва лицето, в полза на което е направено, или да се състои само от подписа на джиранта (бланково джиро). Бланковото джиро, за да бъде действително, трябва да бъде написано на гърба на менителницата или на алонжа.

 

ДЕЙСТВИЕ

     чл. 469. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джирото прехвърля всички права по менителницата.

          (2) Ако джирото е бланково, приносителят може:

               1. да попълни празното място със своето име или с името на друго лице;

               2. да джироса менителницата бланково;

               3. да предаде менителницата на друго лице, без да попълва празното място и без да я джиросва.

 

ОТГОВОРНОСТ НА ДЖИРАНТА

     чл. 470. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джирантът отговаря за приемането и за плащането на менителницата, освен ако е уговорено друго.

          (2) Джирантът може да забрани последващо джиросване. В този случай той не отговаря пред лицата, на които менителницата е била джиросана след това.

 

ПРИНОСИТЕЛ

     чл. 471. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Държателят на менителницата се смята за законен приносител, ако правото му следва от непрекъснатия ред на джирата, дори и когато последното джиро е бланково. Зачертаните джира се смятат ненаписани. Когато бланковото джиро е последвано от друго джиро, се смята, че подписалият е придобил менителницата с бланковото джиро.

          (2) Ако едно лице е лишено от държането на менителницата по какъвто и да е начин, приносителят, който установява правото си съгласно ал. 1, не е длъжен да я предаде, освен ако е придобита недобросъвестно или при груба небрежност.

 

ДЖИРО ПО ПЪЛНОМОЩИЕ

     чл. 472. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При джиро с уговорка "за събиране", "за инкасо", "по пълномощие" или друг израз, който означава упълномощаване, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие. В този случай задължените лица могат да правят на приносителя само възраженията, които те могат да противопоставят на джиранта.

          (2) Упълномощаването, което се съдържа в джиро по пълномощие, не се прекратява със смъртта или с поставянето под запрещение на упълномощителя.

 

ДЖИРО ЗА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ

     чл. 473. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При джиро с уговорка "за гаранция", "за залог" или друг израз, който означава обезпечение, приносителят може да упражни всички права по менителницата, но може да я прехвърля само с джиро по пълномощие.

          (2) Длъжниците не могат да противопоставят на приносителя възражения, основани на личните им отношения с джиранта, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при получаването на менителницата.

 

ДЖИРО СЛЕД ПАДЕЖА ИЛИ ПРОТЕСТА

     чл. 474. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Джиро, направено след падежа, има същото действие, както джиро, направено преди това. Джирото, направено след протеста, поради неплащане или след изтичане на срока за протеста, има действие на прехвърляне на вземане.

          (2) До доказване на противното се предполага, че джирото без дата е направено преди изтичане на срока за протеста.

 

Раздел III.
ПРИЕМАНЕ

ПРЕДЯВЯВАНЕ ЗА ПРИЕМАНЕ

 

     чл. 475. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителницата може да бъде предявена на платеца за приемане в местожителството му преди падежа от приносителя или от държателя.

 

НАРЕЖДАНЕ ИЛИ ЗАБРАНА ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ

     чл. 476. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят може да предпише в менителницата тя да се предяви за приемане, както и да определи срок за това. Той може да предпише менителницата да не се предявява за приемане преди определен срок.

          (2) Издателят може да забрани в менителницата предявяването й за приемане, освен ако тя е платима от трето лице или в място, различно от местожителството на платеца, или е платима в определен срок след предявяването.

          (3) Всеки джирант може да предпише менителницата да се предяви за приемане, както и да определи срок за това, освен ако издателят е забранил предявяването за приемане.

 

СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ

     чл. 477. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителница, платима в определен срок след предявяване, трябва да се предяви за приемане до една година от издаването. Издателят може да съкрати или да удължи този срок.

          (2) Сроковете по ал. 1 могат да бъдат съкратени от джирантите.

 

ПОВТОРНО ПРЕДЯВЯВАНЕ

     чл. 478. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При предявяването платецът може да поиска менителницата да му се предяви повторно на следващия ден. Заинтересуваните лица нямат право да възразяват, че това искане не е удовлетворено, освен ако то е отбелязано в протеста.

          (2) Приносителят не е длъжен да предаде на платеца менителницата, предявена за приемане.

 

ФОРМА НА ПРИЕМАНЕТО

     чл. 479. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приемането се написва върху менителницата с думата "приета" или с друга равнозначна дума и се подписва от платеца. Подписът на платеца върху лицевата страна на менителницата се смята за приемане.

          (2) Когато менителницата е платима в определен срок след предявяване или ако тя по силата на особена уговорка трябва да бъде предявена за приемане в определен срок, приемането трябва да посочва датата, на която е извършено, освен ако приносителят иска да се посочи датата на предявяването. Ако липсва дата, приносителят, за да запази обратните си искове срещу джирантите и издателя, трябва да установи липсата на дата чрез протест.

 

БЕЗУСЛОВНОСТ НА ПРИЕМАНЕТО

     чл. 480. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приемането не може да бъде извършено под условие.

          (2) Платецът може да ограничи приемането за част от сумата.

          (3) Всяко друго изменение на съдържанието на менителницата при приемането й, се смята за отказ от приемане, но платецът отговаря съгласно условията на своето приемане.

 

ДЕЙСТВИЕ НА ПРИЕМАНЕТО

     чл. 481. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С приемането платецът се задължава да плати менителницата на падежа.

          (2) При неплащане приносителят, даже ако той е издателят, има иск срещу платеца съобразно чл. 505 и 506.

 

ОТМЯНА НА ПРИЕМАНЕТО

     чл. 482. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако платецът, който е приел менителницата, е зачертал приемането преди връщането й, приемането се смята за отменено. До доказване на противното се смята, че зачертаването е било извършено преди връщането на менителницата.

          (2) Ако платецът писмено е уведомил за приемането приносителя или някои от подписалите менителницата лица, той отговаря пред тях при условията на приемането.

 

Раздел IV.
МЕНИТЕЛНИЧНО ПОРЪЧИТЕЛСТВО

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 483. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Плащането на менителницата може да бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата.

 

ФОРМА

     чл. 484. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Поръчителството се дава върху менителницата или върху алонжа. То се изразява с думите "като поръчител" или с друг равнозначен израз и трябва да се подпише от поръчителя.

          (2) Подписът на лицевата страна на менителницата се смята за поръчителство, освен ако е на платеца или на издателя.

          (3) Когато поръчителят не посочва за кого поръчителства, се смята, че поръчителството е за издателя.

 

ОТГОВОРНОСТ НА ПОРЪЧИТЕЛЯ

     чл. 485. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал.

          (2) Задължението на поръчителя е действително и когато задължението, за което е дадено, е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата.

          (3) Поръчителят, който е платил менителницата, встъпва в правата по нея срещу лицето, за което е поръчителствал, и срещу всички, които отговарят към това лице по менителницата.

 

Раздел V.
ПАДЕЖ

НАЧИНИ НА ОПРЕДЕЛЯНЕ

 

     чл. 486. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителницата може да бъде:

               1. на предявяване;

               2. на определен срок след предявяването;

               3. на определен срок след издаването;

               4. на определен ден.

          (2) Менителница, издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е нищожна.

 

МЕНИТЕЛНИЦА НА ПРЕДЯВЯВАНЕ

     чл. 487. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата на предявяване е платима с предявяването й. Тя трябва да се предяви за плащане в срок до една година от издаването й. Издателят може да определи по-къс или по-дълъг срок. Джирантите могат да съкратят сроковете за предявяване.

          (2) Ако издателят предпише менителницата на предявяване да не се предяви за плащане преди определен ден, срокът за предявяване тече от този ден.

 

МЕНИТЕЛНИЦА НА ОПРЕДЕЛЕН СРОК СЛЕД ПРЕДЯВЯВАНЕ

     чл. 488. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница на определен срок след предявяването се определя от деня на приемането или от деня на протеста.

          (2) При липса на протест се смята, че приемането без посочване на дата е направено от платеца в последния ден на срока за предявяването за приемане.

 

ТЪЛКУВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ

     чл. 489. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Падежът на менителница, платима един или няколко месеца след издаването или след предявяването, е на съответния ден на месеца, когато плащането трябва да се извърши. Ако в месеца няма съответен ден, падежът е в последния му ден.

          (2) Ако падежът е определен в началото, в средата или в края на месеца, под тези изрази се разбират първият, петнадесетият или последният ден на месеца.

          (3) Изразът "половин месец" се разбира като срок от петнадесет дни.

 

ПРИЛОЖИМ КАЛЕНДАР

     чл. 490. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако менителницата е платима в определен ден в място, където календарът е различен от този в мястото на издаването, датата на падежа се определя според календара на мястото на плащането.

          (2) Ако менителницата, издадена и платима в места, имащи различен календар, е платима в определен срок след издаването, денят на издаването и падежът се определят по календара на мястото на плащането.

          (3) Сроковете за предявяване на менителницата се изчисляват според правилата на ал. 1 и 2.

          (4) Алинеи 1, 2 и 3 не се прилагат, ако от уговорка в менителницата или от съдържанието й следва друго.

 

Раздел VI.
ПЛАЩАНЕ

СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ ЗА ПЛАЩАНЕ

 

     чл. 491. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Менителница, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни.

 

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА ПЛАЩАНЕТО

     чл. 492. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При плащането платецът може да иска от приносителя да му предаде менителницата и да отбележи върху нея, че е платена.

          (2) Приносителят не може да откаже да приеме частично плащане.

          (3) При частично плащане платецът може да иска плащането да бъде отбелязано върху менителницата и да му се издаде разписка.

 

ПЛАЩАНЕ ПРЕДИ И НА ПАДЕЖА

     чл. 493. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приносителят не е длъжен да приеме плащане на менителницата преди падежа.

          (2) Платецът, който плаща преди падежа, плаща на свой риск.

          (3) Който плаща на падежа, се освобождава от задължението си, освен ако е действал при груба небрежност. Той е длъжен да провери правилността на реда на джирата, но не и подписите на джирантите.

 

ВАЛУТА НА ПЛАЩАНЕТО

     чл. 494. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако сумата на менителницата е посочена във валута, която няма курс в мястото на плащането, сумата може да бъде платена в местна валута според стойността й в деня на падежа. Ако длъжникът е в забава, приносителят може по свой избор да иска сумата по менителницата да бъде платена в местна валута по курса към деня на падежа или към деня на плащането.

          (2) Курсът на чуждестранната валута се определя според търговските обичаи в мястото на плащането. Издателят обаче може да определи в менителницата курса, по който сумата трябва да се изчисли.

          (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат, ако издателят е посочил, че плащането трябва да се извърши в определена валута.

          (4) Ако менителницата е платима във валута, която има същото наименование, но различна стойност в страната на издаването и в страната на плащането, се предполага, че е платима във валутата на страната на плащането.

 

ВЛАГАНЕ НА СУМАТА

     чл. 495. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако менителницата не бъде предявена за плащане в срока, определен в чл. 491, длъжникът може да вложи сумата в банка на риск и на разноски на приносителя.

 

Раздел VII.
ПРОТЕСТ

ВИДОВЕ ПРОТЕСТ

 

     чл. 496. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Отказът за приемане или за плащане трябва да се установи чрез протест поради неприемане или поради неплащане.

 

ПРОТЕСТ ПОРАДИ НЕПРИЕМАНЕ

     чл. 497. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Протестът поради неприемане трябва да бъде направен в сроковете, определени за предявяването за приемане. Ако в случая, предвиден в чл. 478, ал. 1 първото предявяване е станало в последния ден на срока, протестът може да се извърши на следващия ден.

          (2) Протестът поради неприемане освобождава приносителя от предявяване на менителницата за плащане, а също и от протест поради неплащане.

 

ПРОТЕСТ ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ

     чл. 498. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Протестът поради неплащане на менителницата, платима на определен ден или на определен срок след издаването или след предявяването, трябва да се направи в един от двата работни дни след деня за плащането. Ако менителницата е платима при предявяване, протестът трябва да се направи в сроковете по чл. 497, ал. 1.

 

УВЕДОМЯВАНЕ ЗА НЕПРИЕМАНЕ ИЛИ НЕПЛАЩАНЕ

     чл. 499. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приносителят трябва да съобщи на своя непосредствен джирант и на издателя за неприемането или за неплащането в течение на четири работни дни след деня на протеста, а в случай на уговорка "без разноски" - след деня на предявяването. Всеки джирант е длъжен в течение на два работни дни след деня на получаване на уведомлението да съобщи на своя непосредствен джирант за него, като посочи имената и адресите на тези, които са направили предходните уведомления, докато се стигне до издателя. Сроковете текат от деня на получаване на предходното уведомление.

          (2) Когато съобразно ал. 1 е направено уведомление на лице, подписало менителницата, то трябва да се направи в същия срок и на поръчителя му.

          (3) Когато някой джирант не е посочил адреса си или го е посочил нечетливо, уведомлението трябва да се направи на джиранта, който го предхожда.

          (4) Уведомлението може да се направи и чрез връщане на менителницата. Задълженият да направи уведомлението трябва да докаже, че го е направил в определения срок.

          (5) Който не направи в срок уведомлението по ал. 1 - 4, отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.

 

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ПРОТЕСТ

     чл. 500. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят, както и всеки джирант или поръчител чрез уговорка "без разноски", "без протест" или друг равнозначен израз, подписан върху менителницата, може да освободи приносителя от извършването на протест поради неприемане или поради неплащане, за да предяви обратните си искове.

          (2) Уговорката по ал. 1 не освобождава приносителя от задължението да предяви менителницата своевременно и да направи съответните уведомления. Доказването, че тези срокове не са спазени, е в тежест на този, който се позовава на това обстоятелство.

          (3) Уговорката, написана от издателя, има действие спрямо всички лица, подписали менителницата. Написаната от джирант или поръчител уговорка има действие само за него. Когато въпреки уговорката, написана от издателя, приносителят извърши протест, разноските са в негова тежест, а когато уговорката е написана от джирант или поръчител, за разноските отговарят всички подписали лица.

 

ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРОТЕСТ

     чл. 501. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Протестът се извършва по писмена молба на приносителя от нотариуса по мястото на плащането или приемането.

 

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОТЕСТА

     чл. 502. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Протестът съдържа:

               1. пълен препис на документа с всички джира и отбелязвания;

               2. имената на лицата, в полза на които и против които се извършва протестът;

               3. запитването към лицето, срещу което се извършва протестът, дадения отговор или забележката, че лицето не е отговорило или не е било намерено;

               4. в случай на приемане или на плащане чрез посредничество - означение от кого, за кого и как е било дадено то;

               5. място и дата на извършването на протеста;

               6. подпис и печат на нотариуса.

          (2) Извършването на протеста се отбелязва върху документа.

 

ПРОТЕСТ СРЕЩУ НЯКОЛКО ЛИЦА

     чл. 503. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Когато приемането или плащането на менителницата, записа на заповед или чека трябва да се поиска от няколко лица, може да бъде извършен един протест срещу всички лица.

 

ВПИСВАНЕ НА ПРОТЕСТА

     чл. 504. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Нотариусът е длъжен да впише в регистъра съдържанието на направения протест и да издава преписи на заинтересуваните лица.

          (2) Оригиналът на протеста се предава на приносителя.

 

Раздел VIII.
ОБРАТНИ ИСКОВЕ

ОСНОВАНИЯ

 

     чл. 505. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато менителницата не е платена на падежа, приносителят може да предяви обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица.

          (2) Обратните искове могат да се предявят и преди падежа, ако:

               1. платецът откаже да приеме менителницата изцяло или частично;

               2. срещу платеца, независимо дали е приел менителницата, е открито производство за несъстоятелност;

               3. платецът е прекратил плащанията си или принудителното изпълнение върху имуществото му е останало без резултат;

               4. срещу издателя на менителницата, приемането на която е отказано, е открито производство за несъстоятелност.

 

ПРЕДМЕТ НА ОБРАТНИЯ ИСК

     чл. 506. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приносителят може да иска от лицата, срещу които предявява обратния си иск:

               1. сумата по менителницата, която не е приета или не е платена, заедно с лихвата, ако е уговорена;

               2. законната лихва от деня на падежа;

               3. разноските за протеста, за направените уведомления и другите разноски;

               4. комисиона, която, ако не е уговорено друго, възлиза на една трета от едно на сто от сумата на менителницата и не може да превишава този размер.

          (2) Ако обратният иск е предявен преди падежа, от сумата по менителницата трябва да се приспадне лихвата до падежа в размер на официалния сконтов процент на централната банка в местожителството на приносителя към датата на предявяване на обратния иск.

 

ИСК НА ПЛАТИЛИЯ ДЛЪЖНИК

     чл. 507. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Този, който е платил менителницата, може да иска от задължените преди него лица:

               1. сумата, която е платил;

               2. законната лихва върху платената сума от деня на плащането;

               3. направените разноски;

               4. комисиона по чл. 506, ал. 1, т. 4.

 

ПРЕДАВАНЕ НА МЕНИТЕЛНИЦАТА СРЕЩУ ПЛАЩАНЕ

     чл. 508. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Всяко задължено по менителницата лице, срещу което е предявен или може да бъде предявен обратен иск, има право да иска при плащането да му се предаде менителницата заедно с протеста и да му се издаде разписка.

          (2) Всеки джирант, който е платил менителницата, може да зачертае своето джиро и джирата на следващите джиранти.

 

ОБРАТЕН ИСК СЛЕД ЧАСТИЧНО ПРИЕМАНЕ

     чл. 509. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако е предявен обратен иск след частично приемане, този, който е платил сумата, за която менителницата не е приета, може да иска извършеното плащане да бъде отбелязано върху нея и да му се издаде разписка. Приносителят трябва да му предаде също така заверен препис от менителницата и протеста, за да може платилият да предяви следващите обратни искове.

 

ОБРАТНИ ИСКОВЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПЛАЩАНИЯТА

     чл. 510. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако платец прекрати плащанията си, независимо дали е приел менителницата, както и ако принудителното изпълнение срещу него остане без резултат, приносителят може да предяви обратните си искове след предявяване на менителницата за плащане на издателя и след извършване на протест.

 

ОБРАТНИ ИСКОВЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

     чл. 511. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако срещу платеца е открито производство по несъстоятелност, независимо дали е приел менителницата, както и в случаи на открито производство по несъстоятелност срещу издателя на менителница, която не подлежи на приемане, решението за откриване на производство по несъстоятелност е достатъчно, за да може приносителят да предяви своите обратни искове.

          (2) Ако срещу платец, независимо дали е приел менителницата или срещу издателя на менителницата, приемането на която е отказано, е открито производство за несъстоятелност, за предявяване на обратните искове е необходимо да се представи и съдебно решение.

 

ОБРАТНА МЕНИТЕЛНИЦА

     чл. 512. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Който има обратен иск, може да го упражни, като издаде срещу някои от задължените преди него лица нова менителница (обратна менителница), която е на предявяване и е платима в местожителството на това лице, освен ако е уговорено друго.

          (2) Обратната менителница обхваща освен сумите по чл. 506 и 507 и други разноски.

          (3) Ако обратната менителница е издадена на приносител, размерът на сумата се определя според курса, който има менителница на предявяване, издадена на мястото на плащане на първоначалната менителница и платима в местожителството на предходния джирант.

          (4) Ако обратната менителница е издадена от джирант, размерът на сумата й се определя от курса, който има менителница на предявяване, издадена в местожителството на издателя на обратната менителница и платима в местожителството на предходния джирант.

 

СОЛИДАРНА ОТГОВОРНОСТ

     чл. 513. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Лицата, които са издали, приели и джиросали менителницата или са поели поръчителство, са солидарно отговорни към приносителя.

          (2) Приносителят може да предяви исковете си срещу всички задължени по менителницата лица, заедно или поотделно, без да се съобразява с реда, по който те са се задължили. Същото право има и всяко задължено лице, което е платило менителницата, спрямо тези, които са се задължили преди него.

          (3) Приносителят, който е предявил иск срещу един от длъжниците по менителницата, не губи правата си срещу останалите длъжници, включително и срещу тези, които са подписали след този, срещу когото е предявил иска си.

 

ПРОПУСКАНЕ НА СРОКОВЕ

     чл. 514. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приносителят губи правата си срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, с изключение на платеца, ако пропусне сроковете:

               1. за предявяване на менителницата на предявяване или на определен срок след предявяването;

               2. за извършване на протест поради неприемане или неплащане;

               3. за предявяване на плащане при уговорка "без разноски".

          (2) Ако приносителят пропусне определения от издателя срок за предявяване на менителницата за приемане, той губи правото си да предяви обратен иск за неприемане и неплащане, освен ако от съдържанието на менителницата следва, че издателят е искал да изключи само отговорността за приемане.

          (3) Когато уговорката със срок за предявяване се съдържа в джиро, само джирантът може да се позовава на нея.

 

НЕПРЕОДОЛИМА СИЛА

     чл. 515. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато предявяването на менителницата или извършването на протеста в определените срокове е възпрепятствано от непреодолима сила, сроковете съответно се продължават.

          (2) Приносителят е длъжен да уведоми незабавно своя непосредствен джирант за непреодолимата сила и да отбележи това уведомление върху менителницата или алонжа, като постави място, дата и подпис, както и да изпълни задълженията си по чл. 499.

          (3) След прекратяване на непреодолимата сила приносителят трябва незабавно да предяви менителницата за приемане или за плащане и ако е необходимо, да направи протест.

          (4) Ако непреодолимата сила продължи повече от тридесет дни след падежа, обратните искове могат да бъдат предявени, без да е необходимо предявяване или протест.

          (5) За менителница на предявяване или на определен срок след предявяване тридесетдневният срок тече от деня, в който приносителят е уведомил своя непосредствен джирант. Това уведомление може да бъде направено преди изтичането на срока за предявяване. При менителница, платима на определен срок след предявяването, тридесетдневният срок се продължава с определения в менителницата срок след предявяването.

          (6) Не са непреодолима сила обстоятелствата, които се отнасят до личността на приносителя или на този, когото той е натоварил с предявяването на менителницата или с извършването на протеста.

 

Раздел IX.
ПОСРЕДНИЧЕСТВО

ПОСРЕДНИК

 

     чл. 516. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят, джирантът или поръчителят могат да посочат едно лице-посредник, което при нужда да приеме менителницата или да я плати.

          (2) Посредник може да бъде всяко трето лице и всяко лице, задължено по менителницата, освен платецът, който вече я е приел.

          (3) Посредникът е длъжен в срок от два работни дни да уведоми лицето, за което е посредничил. Ако посредникът не спази този срок, той отговаря за вредите до размера на сумата по менителницата.

          (4) В случаите на ал. 2 и 3 менителницата може да бъде приета или платена за чест от посредник, действащ за някои от длъжниците по менителницата, срещу когото може да се предяви обратен иск.

 

ПРИЕМАНЕ

     чл. 517. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Приемането чрез посредничество се допуска във всички случаи, при които преди падежа приносителят може да предяви обратните си искове, освен ако предявяването на менителницата за приемане е забранено.

          (2) Когато в менителницата е посочено лице за приемане или плащане при нужда, приносителят може да предяви преди падежа обратните си искове срещу този, който е добавил адреса, както и срещу подписалите след него лица, само ако е предявил менителницата на лицето, посочено в този адрес, и е установил отказа на това лице чрез протест.

          (3) Освен в случаите по ал. 2 приносителят може да откаже приемането чрез посредничество. Ако приеме посредничеството, той губи обратните искове, които е имал преди падежа, срещу този, за когото е извършено приемането, и срещу подписалите след него.

 

ФОРМА

     чл. 518. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Приемането чрез посредничество се отбелязва в менителницата и се подписва от посредника. Ако посредникът не посочи за кого е извършено приемането, се смята, че е за издателя.

 

ОТГОВОРНОСТ НА ПОСРЕДНИКА

     чл. 519. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Посредник, който е приел менителницата, отговаря спрямо приносителя и лицата, подписали след този, за когото е посредничил, по същия начин като него.

          (2) Независимо от приемането чрез посредничество този, за когото е направено, и задължените преди него лица могат да искат от приносителя срещу заплащане на сумата по чл. 506 предаването на менителницата на протеста и на разписката.

 

ПЛАЩАНЕ

     чл. 520. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Плащането чрез посредничество е допустимо, когато приносителят може да предяви обратните си искове на падежа или преди падежа.

          (2) Плащането трябва да бъде за цялата сума, която дължи този, за когото е извършено посредничеството, и да се извърши най-късно в деня след изтичането на срока за протест поради неплащане.

 

ПРЕДЯВЯВАНЕ И ПРОТЕСТ

     чл. 521. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Ако менителницата е била приета за чест от лице с местожителство в мястото на плащане или ако лице с местожителство в същото място е било посочено за плащане при нужда, приносителят трябва да предяви менителницата на тези лица най-късно в деня след изтичането на срока за извършване на протест поради неплащане и ако е необходимо - да извърши този протест.

          (2) Ако протестът не е извършен своевременно, този, който е посочил адреса за плащане при нужда или за когото менителницата е приета за чест, както и подписалите след него се освобождават от задължението си.

 

ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОТКАЗ НА ПРИНОСИТЕЛЯ

     чл. 522. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Приносителят, който откаже да приеме плащането чрез посредничество, губи обратните си искове срещу тези, които биха били освободени от задължението си поради посредничеството.

 

УСТАНОВЯВАНЕ НА ПЛАЩАНЕТО

     чл. 523. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Плащането чрез посредничество се установява с разписка върху менителницата, в която се посочва за кого е платено, а ако не е посочено, се смята, че е платено за издателя.

          (2) Менителницата и протестът се предават на посредника, който е платил.

 

ПРАВА НА ПОСРЕДНИКА

     чл. 524. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Посредникът, който е платил, придобива правата по менителницата срещу този, за когото е платил, и срещу лицата, които отговарят към него по менителницата. Той няма право да джироса менителницата.

          (2) Лицата, подписали менителницата след този, за когото е платено, се освобождават от задължението си.

          (3) Ако няколко лица са предложили плащане чрез посредничество, трябва да бъде предпочетен посредникът, чието плащане освобождава най-много длъжници по менителницата. Този, който е платил в несъответствие с предходното изречение, като е знаел обстоятелствата, губи обратния си иск срещу лицата, които биха били освободени.

 

Раздел X.
МНОЖЕСТВО ЕКЗЕМПЛЯРИ И ПРЕПИСИ

ИЗДАВАНЕ НА ЕДНАКВИ ЕКЗЕМПЛЯРИ

 

     чл. 525. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Менителницата може да бъде издадена в няколко еднакви екземпляра. Те трябва да бъдат номерирани в текста, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделна менителница.

          (2) Ако в менителницата не е посочено, че се издава в един екземпляр, всеки приносител може да иска на свои разноски издаването на повече екземпляри, докато се стигне до издателя. Джирантите са длъжни да възпроизведат своите джира върху новите екземпляри.

 

ПЛАЩАНЕ ПО ЕДИН ОТ ЕКЗЕМПЛЯРИТЕ

     чл. 526. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Плащането по един от екземплярите освобождава всички задължени лица и без специална уговорка за това. Платецът обаче е задължен по всички приети екземпляри, които не са му били върнати.

          (2) Джирант, който е прехвърлил екземплярите на различни лица, както и следващите джиранти са задължени за всички екземпляри, подписани от тях, ако те не са им били върнати.

 

ИЗПРАЩАНЕ НА ЕКЗЕМПЛЯР ЗА ПРИЕМАНЕ

     чл. 527. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Който е изпратил един от екземплярите за приемане, трябва да посочи в останалите екземпляри името на лицето, в което се намира изпратеният екземпляр. Това лице е длъжно да го предаде на легитимирания приносител на друг екземпляр.

          (2) Ако предаването бъде отказано, приносителят може да предяви обратните си искове, като установи чрез протест, че:

               1. екземплярът, изпратен за приемане, не му е бил предаден при поискване;

               2. приемането или плащането не е могло да се извърши въз основа на друг екземпляр.

 

ПРЕПИСИ

     чл. 528. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Всеки приносител на менителница има право да направи преписи.

          (2) Преписът трябва точно да възпроизвежда оригинала с джирата и всички други отбелязвания, които се намират върху него, и да посочва къде завършва преписът.

          (3) По преписа може да се поръчителства и той може да бъде джиросван. Срещу лицата, положили подписи върху менителницата преди преписа, преписът има действие само ако се предявява заедно с оригинала.

 

ОРИГИНАЛ И ПРЕПИСИ

     чл. 529. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Преписът трябва да посочва държателя на оригинала, който е длъжен да го предаде на легитимирания приносител на преписа.

          (2) Ако държателят откаже да предаде оригинала, приносителят може да упражни обратните си искове срещу джирантите и поръчителите по преписа, след като установи чрез протест, че оригиналът не му е бил предаден.

          (3) Ако оригиналът след последното джиро, преди да се изготви преписът, носи уговорката "оттук нататък действителни са джирата само върху преписа" или друг равнозначен израз, всяко джиро, написано след това върху оригинала, е недействително.

 

Раздел XI.
ИЗМЕНЕНИЯ

ДЕЙСТВИЕ НА ИЗМЕНЕНИЯТА

 

     чл. 530. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) В случай на изменение на текста на менителницата лицата, подписали след изменението, са задължени при условията на изменения текст, а подписалите преди изменението - според първоначалния текст.

 

Раздел XII.
ДАВНОСТ

ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

 

     чл. 531. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.

          (2) Исковете на приносителя срещу джирантите и срещу издателя се погасяват с едногодишна давност от деня на своевременно извършения протест или от падежа, ако менителницата съдържа уговорка "без разноски".

          (3) Исковете на джирантите помежду им и срещу издателя се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който джирантът е платил менителницата, или от деня, в който срещу него е предявен иск.

 

ПРЕКЪСВАНЕ НА ДАВНОСТТА

     чл. 532. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Давността се прекъсва само по отношение на лицето, срещу което е извършено действието.

 

ЗАБРАНА ЗА УДЪЛЖАВАНЕ НА СРОКОВЕТЕ

     чл. 533. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Установените в този закон срокове за менителничните задължения не могат да се продължават.

 

Раздел XIII.
НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ

ИСК ЗА НЕОСНОВАТЕЛНО ОБОГАТЯВАНЕ

 

     чл. 534. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя или платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда.

          (2) Искът по ал. 1 се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека.

 

Глава тридесет и първа.
ЗАПИС НА ЗАПОВЕД

СЪДЪРЖАНИЕ

 

     чл. 535. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Записът на заповед съдържа:

               1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан;

               2. безусловно обещание да се плати определена сума пари;

               3. падеж;

               4. място на плащането;

               5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати;

               6. дата и място на издаването;

               7. подпис на издателя.

 

НЕПЪЛНОТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО

     чл. 536. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.

          (2) Запис на заповед, в който не е посочен падежът, се смята платим на предявяване.

          (3) Ако не е уговорено друго, мястото на издаването се смята за място на плащането и за местожителство на издателя.

          (4) Запис на заповед, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

 

ПРЕПРАЩАНЕ КЪМ УРЕДБАТА НА МЕНИТЕЛНИЦАТА

     чл. 537. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ИЗДАТЕЛЯ

     чл. 538. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.

          (2) Записът на заповед, платим на определен срок след предявяването, трябва да се предяви на издателя в сроковете по чл. 477. Издателят трябва да удостовери върху документа, че му е предявен, да постави дата и да се подпише. Срокът след предявяването тече от датата, удостоверена от издателя върху записа. Отказът на издателя да удостовери предявяването или да постави дата се установява с протест съгласно чл. 496, чиято дата се смята като начало на срока след предявяването.

 

Глава тридесет и втора.
ЧЕК

 

Раздел I.
ИЗДАВАНЕ И ФОРМА

СЪДЪРЖАНИЕ

 

     чл. 539. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът съдържа:

               1. наименованието "чек" в текста на документа на езика, на който е написан;

               2. безусловно нареждане да се плати определена парична сума;

               3. името на лицето, което трябва да плати (платеца);

               4. дата и място на издаването;

               5. място на плащането;

               6. подпис на издателя.

 

НЕПЪЛНОТА НА СЪДЪРЖАНИЕТО

     чл. 540. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Документ, който не съдържа някои от реквизитите, посочени в чл. 539, не е чек, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4.

          (2) Чек, в който не е посочено мястото на плащане, се смята платим в мястото, посочено до името на платеца. Ако посочените места са повече, чекът е платим в първото посочено място.

          (3) Ако не е посочено друго място, чекът е платим в мястото, където е главното седалище на платеца.

          (4) Чек, в който не е посочено мястото на издаването, се смята издаден в мястото, което е посочено до името на издателя.

 

ИЗДАВАНЕ

     чл. 541. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чек, платим в Република България, може да се издава само срещу банка.

          (2) Издателят на чека трябва да има покритие при платеца.

          (3) Платецът е длъжен да плати чека до размера на покритието, ако има изрично или мълчаливо споразумение с издателя.

          (4) Чекът е действителен, дори и да не са спазени разпоредбите на ал. 2 и 3.

 

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ПРИЕМАНЕТО

     чл. 542. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът не подлежи на приемане. Бележка за приемане върху чека е недействителна.

 

ВИДОВЕ ЧЕКОВЕ

     чл. 543. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чекът може да бъде издаден:

               1. на определено лице със или без изрична уговорка "на заповед";

               2. на определено лице с уговорка "не на заповед" или с друга равнозначна уговорка;

               3. на приносител.

          (2) Чек в полза на определено лице с уговорка "или на приносител" или друг равнозначен израз има действие като чек на приносител.

          (3) Чек, в който не е посочено името на лицето, в чиято полза е издаден, се смята за чек на приносител.

 

ЧЕК НА ЗАПОВЕД НА ИЗДАТЕЛЯ ИЛИ СРЕЩУ ИЗДАТЕЛЯ

     чл. 544. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чек може да бъде издаден на името на издателя или на негова заповед.

          (2) Чек не може да бъде издаден срещу издателя, освен ако е издаден между различни клонове на търговец.

 

НЕДОПУСТИМОСТ НА ЛИХВА

     чл. 545. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Уговорката за лихва, включена в чека, е недействителна.

 

ЧЕК, ПЛАТИМ ПРИ ТРЕТО ЛИЦЕ

     чл. 546. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът може да бъде платим при трето лице в седалището на платеца или в друго място, само ако третото лице е банка.

 

ОТГОВОРНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ

     чл. 547. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Издателят отговаря за плащането на чека. Всяка уговорка, с която той се освобождава от отговорност, е недействителна.

 

Раздел II.
ДЖИРО

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДЖИРОТО

 

     чл. 548. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Към чека се прилагат разпоредбите за джирото на менителницата със следните изключения:

               1. джирото на платеца е недействително;

               2. джирото в полза на платеца има действие само като разписка, освен ако джирото е направено между различни клонове на търговец.

 

ДЖИРО ВЪРХУ ЧЕК НА ПРИНОСИТЕЛ

     чл. 549. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Джирото върху чек на приносител прави джиранта отговорен по правилата за обратния иск. Това джиро не превръща чека в чек на заповед.

 

ЗАБРАНА ЗА ПОРЪЧИТЕЛСТВО ОТ ПЛАТЕЦА

     чл. 550. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Платецът не може да бъде поръчител по чека.

 

Раздел III.
ПЛАЩАНЕ

ПЛАЩАНЕ НА ПРЕДЯВЯВАНЕ

 

     чл. 551. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чекът е платим винаги на предявяване. Всяка противна уговорка е недействителна.

          (2) Чек, предявен за плащане преди деня, посочен като дата на издаването, е платим в деня на предявяването.

 

СРОК ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ

     чл. 552. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Чекът трябва да бъде предявен за плащане в срок от осем дни от датата на издаването му.

 

ОТТЕГЛЯНЕ

     чл. 553. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чекът може да бъде оттеглен от издателя след изтичането на срока за предявяване.

          (2) Ако чекът не е оттеглен, платецът може да го плати и след изтичането на срока за предявяване.

 

СМЪРТ ИЛИ НЕДЕЕСПОСОБНОСТ НА ИЗДАТЕЛЯ

     чл. 554. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Смъртта или недееспособността на издателя, настъпили след издаването, не засягат действието на чека.

 

Раздел IV.
ПРЕСЕЧЕН ЧЕК И ЧЕК ЗА МИНАВАНЕ ПО СМЕТКА

ПРЕСЕЧЕН ЧЕК

 

     чл. 555. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят и приносителят на чека могат да го пресекат с действието, посочено в чл. 556.

          (2) Пресичането се извършва с две успоредни линии върху лицевата страна.

          (3) Пресичането може да бъде общо или специално. То е общо, ако не съдържа уговорка между двете линии или съдържа уговорката "банка" или друг равнозначен израз. То е специално, ако между двете линии е написано наименованието на банка.

          (4) Общото пресичане може да се превърне в специално, но специалното не може да се превърне в общо.

 

ДЕЙСТВИЕ НА ПРЕСЕЧЕНИЯ ЧЕК

     чл. 556. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Чек с общо пресичане може да бъде платен само на банка или на клиент на платеца.

          (2) Чек със специално пресичане може да бъде платен само на посочената банка или ако тя е платецът - на неин клиент. Посочената банка може да възложи получаването на сумата по чека на друга банка.

          (3) Чекът може да има само едно специално пресичане. Две специални пресичания се допускат само ако едното е за плащане чрез уравнителна камара. Чек, който не съответства на тази разпоредба, не може да бъде платен.

          (4) Платецът, който наруши изискванията на ал. 1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

 

ЧЕК ЗА МИНАВАНЕ ПО СМЕТКА

     чл. 557. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Издателят и приносителят на чек могат да забранят изплащането му в брой, като напишат на лицевата страна уговорка "за минаване по сметка" или друг равнозначен израз.

          (2) В случая по ал. 1 плащането се извършва само чрез минаване по сметка. Ако при това е посочена и сметката, платецът може да прехвърли сумата само по посочената сметка. Посочването на сметката може да бъде направено от издателя и от всеки легитимиран държател на чека.

          (3) Зачертаването на уговорката "за минаване по сметка" е недействително.

          (4) Платецът, който е платил в нарушение на ал. 1, 2 и 3, отговаря за вреди до размера на сумата по чека.

 

Раздел V.
ОБРАТЕН ИСК ПОРАДИ НЕПЛАЩАНЕ

ОСНОВАНИЯ

 

     чл. 558. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Приносителят може да предяви своите обратни искове срещу джирантите, издателя и другите задължени лица, ако отказът за плащане е установен чрез:

               1. протест;

               2. декларация на платеца, написана върху чека с посочване на датата на предявяването;

               3. датирана декларация на уравнителна камара, че чекът е бил предявен своевременно и не е бил платен.

 

СРОК ЗА ПРОТЕСТ

     чл. 559. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Протестът трябва да бъде направен преди изтичането на срока за предявяване.

          (2) Ако предявяването се направи в последния ден на срока, протестът трябва да се извърши в първия следващ работен ден.

 

Раздел VI.
МНОЖЕСТВО ЕКЗЕМПЛЯРИ

ИЗДАВАНЕ НА ЕДНАКВИ ЕКЗЕМПЛЯРИ

 

     чл. 560. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Освен чековете на приносител всеки чек, издаден в една държава и платим в друга, може да бъде издаден в повече еднакви екземпляри. Когато чекът е издаден в повече екземпляри, те трябва да бъдат номерирани в самия текст, а ако това не е направено, всеки екземпляр се смята за отделен чек.

 

Раздел VII.
ДАВНОСТ

ДАВНОСТНИ СРОКОВЕ

 

     чл. 561. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Обратните искове на приносителя срещу джирантите, издателя и поръчителите по чека се погасяват с шестмесечна давност от деня на предявяването или от деня на изтичане на срока за предявяване.

          (2) Обратните искове на джиранта срещу всички отговорни към него лица се погасяват с шестмесечна давност от деня, в който е платил чека, или от деня, когато срещу него е предявен иск.

 

Раздел VIII.
ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

ПРЕПРАЩАНЕ

 

     чл. 562. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) За чека се прилагат, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.

 

Глава тридесет и трета.
ПРИЛОЖИМ ЗАКОН ЗА МЕНИТЕЛНИЦАТА, ЗАПИСА НА ЗАПОВЕД И ЧЕКА

СОБСТВЕНОСТ

 

     чл. 563. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Способността на едно лице да се задължава по менителница, запис на заповед или чек се определя според неговия национален закон. Ако този закон обявява за приложим закона на друга държава, се прилага законът на тази държава.

          (2) Лицето, което е неспособно съгласно ал. 1, се смята задължено, ако подписът е положен в държава, законът на която го признава за способно.

 

ФОРМА И СЪДЪРЖАНИЕ

     чл. 564. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Формата и съдържанието на менителница, запис на заповед и чек се определят според закона на мястото, където са подписани. За чека е достатъчно спазването на формата и съдържанието според закона на мястото на плащането.

          (2) Ако менителницата, записът на заповед или чекът са недействителни, но са съобразени със закона на държавата, където е поето последващо задължение, то е действително.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЕ

     чл. 565. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Задължението на платеца по менителницата и на издателя на записа на заповед се определя от закона на мястото на плащането.

          (2) Задължението на другите подписали лица се определя от закона на мястото, където са положени подписите.

 

СРОКОВЕ ЗА ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ОБРАТНИТЕ ИСКОВЕ

     чл. 566. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Сроковете за предявяване на обратните искове за всички подписали лица се определят от закона на мястото на издаването на документа.

 

ПРИДОБИВАНЕ НА ВЗЕМАНЕТО ОТ ПРИНОСИТЕЛЯ

     чл. 567. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Законът на мястото на издаване на менителницата или на записа на заповед определя дали приносителят придобива вземането, с оглед на което са били издадени.

 

ЧАСТИЧНО ПРИЕМАНЕ

     чл. 568. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Правото на платеца да извърши частично приемане на менителницата или на записа на заповед и задължението на приносителя да приеме частично плащане се определят от закона на мястото на плащането.

 

ПРОТЕСТ

     чл. 569. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Формата и сроковете за извършване на протест, както и на другите действия, необходими за упражняването или запазването на правата по менителницата, записа на заповед и чека, се определят от закона на мястото, където трябва да се извърши съответното действие.

 

ИЗГУБВАНЕ И КРАЖБА

     чл. 570. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Действията, които трябва да се извършват при изгубване или кражба на менителница, запис на заповед или чек, се определят от закона на мястото на плащането.

 

ПЛАТЕЦ НА ЧЕКА

     чл. 571. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицата, срещу които може да се издава чек, се определят от закона на мястото на плащането. Ако според този закон чекът е недействителен с оглед на качествата на лицето, срещу което е издаден, задълженията, произтичащи от подписи, положени в други държави, законите на които съдържат такава разпоредба, са действителни.

 

ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА НА МЯСТОТО НА ПЛАЩАНЕТО

     чл. 572. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Според закона на мястото на плащането на чека се определя:

               1. дали трябва да бъде издаден на предявяване или може да бъде и на определен срок след предявяване, както и какви са последиците от предявяване на една по-късна дата;

               2. срокът за предявяване;

               3. възможността чекът да бъде приет, потвърден или визиран, както и какво е действието на тези бележки;

               4. възможността чекът да бъде пресечен или с уговорка "за минаване по сметка", или с друг равнозначен израз и какви са последиците от това;

               5. правото на издателя да отмени чека или да се противопостави на плащането му.

 

Глава тридесет и четвърта.
ВЛОГ В ПУБЛИЧЕН СКЛАД

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 573. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С договора за влог в публичен склад влогоприемателят приема срещу възнаграждение стоки със задължение да ги пази и да ги върне на влогодателя или на овластения да ги получи.

 

ФОРМА

     чл. 574. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Договорът за влог в публичен склад се сключва в писмена форма и се вписва в складов регистър.

          (2) Влогоприемателят вписва договора във воден от него складов регистър. Вписването се извършва по ред, определен в наредба, утвърдена от министъра на правосъдието.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОПРИЕМАТЕЛЯ

     чл. 575. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Влогоприемателят е длъжен да допуска влогодателя до стоката през работното време на склада, за да я проверява, да взема проби от нея и с разрешение на влогоприемателя да предприема действия за нейното поддържане, опаковане, сортиране, разделяне и други подобни действия.

          (2) Влогоприемателят може да смесва вложените в склада заместими вещи с други от същия вид и качество, освен ако е уговорено друго.

          (3) Когато в стоката настъпят явни изменения, които дават основание за опасения, че тя може да се повреди, влогоприемателят е длъжен да уведоми незабавно лицето, което има право да получи стоката, а ако то не е известно - влогодателя.

          (4) Влогоприемателят е длъжен да застрахова от името и за сметка на влогодателя по обявена от него стойност вложената стока срещу пожар, наводнение и земетресение, освен ако тя е застрахована или влогодателят се противопостави на застраховането й. По искане на влогодателя влогоприемателят е длъжен да застрахова вложената стока и срещу други рискове.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЛОГОДАТЕЛЯ

     чл. 576. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) При сключването на договора влогодателят е длъжен да даде сведенията, необходими за пазенето на стоката.

          (2) Ако не е уговорено друго, възнаграждението се плаща в края на всяко календарно тримесечие или при връщане на стоката.

 

СКЛАДОВ ЗАПИС

     чл. 577. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) По искане на влогодателя влогоприемателят издава складов запис за стоката.

          (2) Складовият запис се издава въз основа на складовия регистър и се състои от стоков запис и заложен запис. Двете части на складовия запис трябва да съдържат:

               1. посочване на публичния склад и поредния номер по складовия регистър;

               2. име и адрес на влогодателя;

               3. вид и количество на стоката и дали е допустимо смесването й;

               4. срок за пазене на стоката;

               5. заявление от влогоприемателя, че ще предаде стоката според уговореното;

               6. действията, които влогоприемателят е задължен да извършва за запазване на стоката;

               7. данни дали стоката е застрахована, пред кого, за каква сума, срещу какви рискове и при каква премия;

               8. дължимото възнаграждение и неплатените разноски до издаването на записа;

               9. размера на фирите, освен ако стоката е била приета по брой;

               10. място и дата на издаването на записа;

               11. подпис на влогодателя и влогоприемателя.

          (3) Влогодателят, както и всеки легитимиран с непрекъснат ред на джирата държател на складовия запис, има право да иска да му бъдат издадени складови записи за отделни части от стоката в замяна на общия складов запис. Тези складови записи носят датата на първоначалния складов запис.

          (4) Влогоприемателят може да откаже да издаде складов запис, ако има основателни причини за това или ако влогодателят не е платил изискуеми възнаграждения и разноски.

 

ПРЕХВЪРЛЯНЕ НА СКЛАДОВИЯ ЗАПИС

     чл. 578. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Складовият запис се прехвърля чрез датирано джиро на гърба на стоковия запис и на заложния запис.

          (2) Правилата на чл. 466 - 470 и чл. 474 се прилагат и към складовия запис.

          (3) Джиросването само на заложния запис учредява право на залог върху вложената стока в полза на джиратаря. Първото джиро трябва да съдържа размера на обезпечения заем, лихвата и падежа, както и името, и адреса на кредитора. Залогът може да се противопостави на джиратарите по стоковия запис и се вписва в складовия регистър. Първият джиратар е длъжен да поиска тези данни да бъдат записани в стоковия запис и в складовия регистър.

          (4) Прехвърлянето само на стоковия запис или на заложния запис става чрез датирано джиро на съответната част от складовия запис.

          (5) Легитимираният с непрекъснатия ред на джирата държател само на стоковия запис има право да получи вложената стока и преди настъпването на падежа по заема, обезпечен със залог върху стоката. В този случай той е длъжен да плати на влогоприемателя сумата по заема с лихвата към датата на плащането в размер, посочен в складовия регистър. Ако лихвата е предплатена, тя се приспада за времето от деня на плащането до падежа.

 

ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ЗАЛОЖНИЯ ЗАПИС

     чл. 579. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Легитимираният с непрекъснат ред на джирата държател на заложния запис го предявява на падежа за плащане на длъжника или ако той е неизвестен - на влогодателя. Записът се предявява за плащане в публичния склад. В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 505 и 507.

 

ПРОТЕСТ, ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ И ОБЕЗЩЕТЕНИЕ

     чл. 580. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Неплащането на падежа на сумата по записа се установява с протест срещу длъжника по заложния запис, а ако той е неизвестен - срещу влогодателя. В този случай се прилагат съответно чл. 496 и 498.

          (2) Ако не бъде удовлетворен за вземането си от продажбата на стоката, кредиторът по заложния запис може да насочи изпълнението срещу длъжника, джирантите и лицата, джиросали стоковия запис след учредяването на залога, които отговарят солидарно.

          (3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.) Ако кредиторът по заложния запис не извърши протеста в срок или не продаде стоката в двадесетдневен срок от датата на протеста, той губи обратния иск срещу джирантите по заложния запис, но запазва иска си срещу длъжника и джирантите по стоковия запис.

          (4) Джирантът на стоковия запис, който плати по заложния запис, има право на иск за платеното, лихвите и разноските срещу длъжника и предхождащите джиранти по стоковия запис, които отговарят солидарно. Искът срещу джирантите се погасява с шестмесечна давност от датата на плащането на дълга, а срещу длъжника - с тригодишна.

 

ОБЕЗСИЛВАНЕ НА УНИЩОЖЕН ИЛИ ИЗГУБЕН СКЛАДОВ ЗАПИС

     чл. 581. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Унищожен или изгубен складов запис се обезсилва по реда на чл. 560 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

          (2) След образуването на производство за обезсилване притежателят на унищожения или изгубения запис може да иска от влогоприемателя да му издаде дубликат, като представи достатъчна гаранция. Ако влогоприемателят не е съгласен с размера на гаранцията, тя се определя от районния съд.

          (3) Ако унищоженият или изгубеният запис бъде обезсилен, внесената гаранция по ал. 2 се връща.

 

ВРЪЩАНЕ НА ВЛОЖЕНАТА СТОКА

     чл. 582. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Вложената стока се връща на влогодателя или ако е издаден складов запис - на легитимирания с непрекъснат ред на джирата държател срещу предаване на записа. Връщането на стоката се извършва в склада, в който тя е била вложена, и се отбелязва в складовия запис. Записът се подписва от получателя.

          (2) Ако няколко лица имат право да получат стоката и не е установено кой каква част трябва да получи, или ако стоката е неделима, при липса на съгласие между тях влогоприемателят има право след изтичане на срока да я продаде и да вложи получената сума на тяхно име в банка.

          (3) Когато са вложени заместими вещи, държателят на стоков запис може да получи част от тях, като плати на кредитора или вложи по негова сметка съответна част от вземането, за което е издаден заложен запис заедно с лихвите и разноските.

          (4) Фирите от стоката се приспадат до уговорения или законоустановения размер.

 

ПРАВО НА ЗАЛОГ

     чл. 583. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Влогоприемателят има право на залог върху вложената стока за обезпечаване на вземанията си.

 

ПРЕКРАТЯВАНЕ

     чл. 584. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Влогоприемателят може да иска от влогодателя да вземе стоката след изтичането на уговорения срок или ако не е уговорен срок - след три месеца от влагането й.

 

ПРЕДСРОЧНО ПРЕКРАТЯВАНЕ

     чл. 585. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато вложената стока е застрашена от повреждане или има опасност да повреди други стоки, както и когато има друга важна причина за прекратяване на договора, влогоприемателят може да прекрати договора и да иска незабавно стоката да се получи от последния джиратар, а ако той не е известен - от влогодателя.

          (2) Ако стоката не бъде получена, влогоприемателят има право да я продаде по реда, установен в чл. 328, ал. 1, точка 2, след като писмено уведоми легитимирания да я получи, или ако той не е известен - влогодателя, и да се удовлетвори от продажната цена за вземанията си по договора за влог. Влогоприемателят влага разликата по сметка на кредитора по заложния запис.

          (3) Ако стоката е бързо разваляща се, се прилага разпоредбата на чл. 328, ал. 1, точка 3.

 

ДАВНОСТ

     чл. 586. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Искът за вреди срещу влогоприемателя се погасява с едногодишна давност. Давностният срок започва да тече от деня на връщане на вложената вещ. Когато вложената вещ не е върната, давностният срок започва да тече от деня, в който е следвало да бъде върната, а при погиването й - от деня на узнаването.

          (2) Когато липсата, повредата, погиването или късното връщане на вещта са причинени умишлено от влогоприемателя, давността е тригодишна.

 

Глава тридесет и пета.
ЛИЦЕНЗИОНЕН ДОГОВОР

ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ФОРМА

 

     чл. 587. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) С договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит - лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му.

          (2) Лицензионният договор се сключва в писмена форма.

 

ОТСТЪПВАНЕ ПРАВОТО НА ЗАЯВЯВАНЕ

     чл. 588. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.)

 

ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ НА ЛИЦЕНЗИЯТА

     чл. 589. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако в договора за лицензия не е уговорено друго, се смята, че лицензията е предоставена за ползване на територията на Република България.

 

ВПИСВАНЕ НА ДОГОВОРА

     чл. 590. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензионният договор се вписва в регистър на Патентното ведомство. Той може да бъде противопоставен на трети лица след вписването.

 

ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОЛЗВАНЕТО

     чл. 591. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензодателят е длъжен да осигури на лицензополучателя спокойно и несмущавано ползване на отстъпените права, както и защита срещу претенции на трети лица.

 

ИНФОРМАЦИЯ И СЪДЕЙСТВИЕ

     чл. 592. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензодателят е длъжен да предостави на лицензополучателя уговорената информация и да окаже съдействие за ползването на предмета на лицензията.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ТАЙНА

     чл. 593. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензополучателят е длъжен да пази в тайна сведенията за непатентовано изобретение, полезен модел или производствен опит, върху които му е отстъпено право на ползване.

 

ЛИЦЕНЗИЯ НА МАРКА (ЗАГЛ. - ДВ, БР. 81 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 14.12.1999 Г.)

     чл. 594. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) При лицензия на марка лицензополучателят е длъжен да осигурява качеството на стоката, което съответства на марката и е станало известно на потребителите преди сключването на договора.

          (2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1999 г., в сила от 14.12.1999 г.) Лицензополучателят е длъжен да означава с марка стоката, за която му е предоставена лицензията.

 

ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

     чл. 595. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Когато възнаграждението е уговорено според обема на ползването на предмета на лицензията, лицензополучателят е длъжен да уведомява лицензодателя за този обем на ползването в уговорените срокове.

          (2) Възнаграждението се дължи за изтекла календарна година, освен ако е уговорено друго.

 

ДОГОВОР ЗА СУБЛИЦЕНЗИЯ

     чл. 596. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) С договор за сублицензия лицензополучателят на изключителна лицензия може да преотстъпва на друго лице правото да ползва предмета на лицензията.

          (2) Правото на преотстъпване по ал. 1 може да бъде изключено с лицензионния договор или да се предвиди предоставяне със съгласие на лицензодателя. Съгласието може да бъде отказано само поради важни причини.

 

ПРАВА НА ЛИЦЕНЗОДАТЕЛЯ СПРЯМО ПОЛУЧАТЕЛЯ НА СУБЛИЦЕНЗИЯ

     чл. 597. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Лицензодателят може да иска от получателя на сублицензията възнаграждението, което той дължи в момента на поканата на своя лицензодател.

 

ПРЕКРАТЯВАНЕ С ПРЕДИЗВЕСТИЕ

     чл. 598. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Договорът за лицензия без срок се прекратява с писмено предизвестие на една от страните.

          (2) Ако срокът за предизвестие не е определен с договора, той е шест месеца, но лицензодателят не може да прекрати договора, преди да е изтекла първата година от действието му.

 

МЪЛЧАЛИВО ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДОГОВОРА

     чл. 599. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Ако след изтичане на срока на договора лицензополучателят продължи да ползва предмета на лицензията със знанието и без противопоставянето на лицензодателя, договорът се смята продължен до установения със закон срок за закрилата му.

 

Глава тридесет и шеста.
ДОГОВОР ЗА СТОКОВ КОНТРОЛ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 600. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) С договора за стоков контрол контрольорът се задължава срещу възнаграждение, като използва специални знания, да направи безпристрастно сравнение между изискваното и действителното състояние или само да установи състоянието на стока или услуга. За установеното контрольорът издава удостоверение.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КОНТРОЛЬОРА

     чл. 601. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Контролът трябва да бъде извършен в обем и по начин, предвидени в закон или в договора, а когато нищо не е предвидено - в обичайния обем и начин в местонахождението на предмета на контрола.

          (2) Когато в договора е предвидено да се пази мостра, контрольорът е длъжен да я пази в седалището си не по-малко от шест месеца от получаването й.

 

НИЩОЖНА УГОВОРКА

     чл. 602. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Нищожна е уговорката за задължения на контрольора, които биха могли да влияят върху неговата безпристрастност.

 

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ

     чл. 603. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) (1) Възложителят е длъжен да осигури на контрольора достъп до предмета на контрола и да му окаже съдействие при изпълнение на задълженията му.

          (2) Когато размерът на възнаграждението не е бил уговорен, възложителят дължи обичайното възнаграждение.

 

ДАВНОСТ

     чл. 604. (Нов - ДВ, бр. 83 от 1996 г.) Искове за вземания по договора за стоков контрол се погасяват с едногодишна давност.

 

Глава тридесет и седма.
ДОГОВОР ЗА НАЕМ НА СЕЙФ (НОВА - ДВ, БР. 59 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

     чл. 605. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) С договора за наем на сейф наемодателят предоставя на наемателя за определен срок срещу възнаграждение ползването на сейф в охраняемо помещение. Сейфът служи за съхраняване на ценности и ценни книги, други вещи и документи. До съдържанието на сейфа достъп има само наемателят.

          (2) Договорът за наем на сейф може да бъде с обявено или необявено пред наемодателя съдържание на вложеното.

          (3) Наемодателят няма право да притежава копие от ключа на сейфа, предаден на наемателя.

 

ЗАБРАНЕНИ ПРЕДМЕТИ

     чл. 606. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) В сейфа не могат да се поставят предмети, застрашаващи сигурността на сейфа и на наемодателя, и вещи, чието приемане е забранено от закона.

          (2) Наемодателят контролира по подходящ начин спазването на изискването на ал. 1, без да се разкрива съдържанието на вложеното, когато то не е обявено.

          (3) При неизпълнение на задължението по ал. 1 наемодателят може незабавно да развали договора.

 

ПРАВА НА НАЕМОДАТЕЛЯ ПРИ НЕПЛАЩАНЕ

     чл. 606а. (Нов - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) При разваляне на договора поради неплащане на уговореното възнаграждение наемодателят може да поиска отваряне и установяване на съдържанието на сейфа с участие на нотариус. Намерените в сейфа предмети остават за пазене при наемодателя, на който се дължи обезщетение за разноските и възнаграждение.

          (2) За вземанията си по договора наемодателят има право на задържане върху вложеното в сейфа.

 

ОСОБЕНА РАЗПОРЕДБА

     чл. 606б. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.)

 

ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА ДОГОВОРА

     чл. 606в. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.)

 

ФОРМА НА ДОГОВОРА

     чл. 606г. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.)

 

ПОВЕЛИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВО

     чл. 606д. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.)

 

СУБСИДИАРНА РАЗПОРЕДБА

     чл. 606е. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 2003 г.)

 

Интересно от блога