Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

Отговорност на банкерите

I. Последствията от нищожността на икономическите ефекти се прилагат, по принцип, на банкерите. Затова, ако са се ангажирали да сконтират такива ефекти, те могат, въпреки обещанието си, да откажат да ги покрият с подписите си и да ги приемат в сметка, защото когато обществения ред се наруши, лицето, което е страна по съглашението, може да се освободи от връзките, които поражда това същото съглашение. В предаването за изплащане икономически ефекти банкерите биха намерили един законен мотив да закрият изведнъж един по-рано открит кредит на един търговец за нуждите на търговията му.

Но повечето пъти банкерите се намесват в качеството си на сконтанти. В такъв случай те са приносители- трети лица. Като добросъвестни, банкерите ще навеждат в своя полза качеството си на приносители, за да искат изплащането на ефектите иди тяхното приемане в несъстоятелността на подписателите. Като недобросъвестни, те не ще могат да се ползуват с никакво право. Като са сконтирали ефекта, те му са доставили стойността, но са подпомогнали една нередовна операция, която са направили окончателна, като са я валидирали в очите на третите лица. Банкерите са се присъединили към едно неморално съглашение, което, без тяхното съдействие, не би могло да даде своите резултати.

II. Преценяването на добросъвестността трябва да бъде по-свободно, по-широко спрямо банкерите. За да се установи тяхната недобросъвестност, не е необходимо да се докаже, че е требвало да познават недостатъка на ефекта. Достатъчно е да се докаже, че банкерите са били длъжни да го познават, като са взели всичките предпазителни мерки, които обикновено един банкерин трябва да взема. За да му се отхвърли всякакъв иск, когато не е имал  нужната предпазливост в това отношение, не е нужно да се прибягва до член 1882 от гражданския кодекс, защото недобросъвестността е един недостатък, който повече или по-малко се предполага, според личностите, според степента на тяхната опитност. Това е нещо неопределено, което може да се оценява според обстоятелствата.

III. Ho банкерина-сконтант може да бъде отговорен спрямо известни лица за вредите, които им е причинил  с своята небрежност или непредпазливост (чл. 1888), продължавайки своя кредит на неплатимоспособни лица, които под икономическите ефекти прикриват своето опасно положение.

Големи раздавачи на кредита, банкерите играят една могъществена роля в развитието на работите на всеки търговец. Характера на техните сношения с тая или оная къща е от естество да разшири търговията на тая последната или да намали развитието й. Като се основават на тяхната опитност, на тяхното разбиране и умение в работите, хората се просто въодушевяват от техните дела, а мнозина се и ръководят от техния начин на действуване спрямо тоя или оня търговец.

Тяхната професия им налага длъжност да не заблуждават общественото мнение върху кредита, който заслужва един търговец. Един банкерин, който без мъчнотия сконтира книжата на един търговец, му дава, така да се каже, един патент за кредит, защото по това лесно може да се заключава, че тоя търговец е от една платимоспособност, за която не може да има никакво съмнение.

IV. И така, икономически ефекти се пущат в циркулация от един издател, задлъжнял  търговец, който, вместо да депозира в съда баланса си, се старае да продължи търговската си деятелност. Един банкерин сконтира тия ефекти. После, трети лица се уговарят с издателя, като се доверяват па видимия успех в работите на издателя, който дава леснотията, с която тия ефекти се сконтирват. Дохожда несъстоятелността. Третите лица, вземанията на които остават неплатени напълно или отчасти, могат ли да упрекват банкерина, че е извършил действия, които са имали за цел да прикрият неплатимоспособността на търговеца и за резултат да изтръгнат тяхното доверие? Могат ли те да наведат в своя полза спрямо него приложението на членове 1382 и 1383.

Сигурно е, че има загуба за ония кредитори, които са станали такива след пущането в циркулация на ефектите. Но съставлява ли това вина от страна на банкерина? Колкото се отнася до прямата връзка между вредата и вината, тя съществува по предположение, понеже ние имаме работа с лица, които само фиктивния кредит на несъстоятелния е накарал  да се договорят с него, да му дават кредит. Укорителното действие именно на банкерина е изтръгнало тяхното доверие, и, следователно, е предизвикало и загубата. Това действие съставлява ли вина?

А. Банкерина е виновен, когато съзнателно и доброволно е действувал  умишлено с търговеца, за да пусне в циркулация икономическите ефекти. Той е виновен, така също, когато просто е знаял  характера на ефектите и затруднителното, ако не и безнадеждно, положение на издателя.

Той е благоприятствувал  на издаването на фиктивните ценности, които без неговото съдействие, повтаряме, не би било вероятно, не би могло да стане. Той е съдействувал  за измамването на третите лица, станал  е, може би, съучастник на издателя.

Не требва да се казва, че като е дал  кредит на един търговец, който се намира в бедствие, банкерина го е поставил  в положение да посрещне своите задължения, че в всеки случай той е увеличил  готовите пари в полза па кредиторите и че в случай на несъстоятелност претърпява една загуба и че, следователно, той не носи никаква отговорност. Няма съмнение, че банкерина е турнал  или е направил  да се турне пари в актива на несъстоятелния и че той е бил първия, който е требвало да пострада от това, но неговото неблагоразумие не го освобождава от отговорността, която си е навлякъл . Освен това, от една страна банкерина често пъти ще е имал  надеждата за големи печалби, които би му осигурило сконтирането, комисионните, а понякога и други постъпления, ако има текуща сметка с търговеца. От друга страна, когато по тоя начин пасива се е увеличил  с сумата на ефектите и с разноските, които те предизвикват, всичко това дава да се предполага, че търговеца ще се сгромоляса под тежестта на тия доходни за „хитрия" банкерин подновявания и че той няма да се въздържа да употреби парите си в друго, освен в спекулации, които сигурно ще го опропастят. При това, ако банкерина сконтан - услужливо лице се интересува за участта на своя клиент, защо да не му отвори направо в своята каса един кредит без да прибягва до помощта на икономическите ефекти?

II. Требва да отидем по-нататък. Три условия се изискват, за да има вина от страна на банкерина. Требва: 1) да се касае за една циркулация на ефекти. Не може и дума да става за отговорност, когато се отнася само за един или няколко ефекта, защото случайното сконтиране на един ефект от един банкерин не може да съставлява за един търговец едно благосъстояние, което измамва третите лица; 2) банкерина да е познавал  характера на ефекта; 3) да е знаел  положението на издателя.

От тия две последни условия, ако едното не съществува поради това, че банкерина не е събрал  нужните сведения, не е направил  проверките, които се налагат вън от икономическите ефекти, той требва да се обяви за отговорен. Ако е бил  непредпазлив, неразсъдителен, небрежен, банкерина е извършил  вина.

Не би било основателно да се претендира, че банкерина не е знаел  едно очевидно положение на неплатимоспособност или на спиране платежите. Много справедливо е да му се вмени вина за това, че не е обърнал нужното внимание, което требва да се очаква от един человек, на когото професията се състои в това: да бъде във всяко отношение и в всичко крайно предпазлив.

Във всяка професия има бързо и лесно употребляеми правила, които се налагат на лицата, които я прегръщат, дори и тогава, когато никой закон не ги предписва, когато нямат никаква законна санкция. Вина е, ако се нарушават тия правила. Предпазливостта е едно от тия правила за банкерите Банкерина трябва да отстоява професионалната предпазливост. Един обикновен банкерин требва да има това качество, т. е. предпазливостта.

Един предпазлив банкерин, без да дава да се вярва, че някой може да го измами, не се излага да бъде измамен. Например, да сконтира голямо количество ефекти, върху които се явяват се същите имена под разни качества и които се повръщат често и редовно, значи да нарушава потребната професионална предпазливост. Но ако банкерина трябва да бъде благоразумен, да се показва предпазлив, той не е вече отговорен, когато сам е станал  жертва на една ловка измама от страна на своя клиент, която има за цел да го накара да вярва в действителността на чисто фиктивни операции.

Ще ни се забележи, че нищо не пречи на банкерина да плати парите на една менителница от тоя род и да я пусне в циркулация със своя подпис и че е невъзможно вън от един договор или от текста на един закон да се изисква една деятелност толкова добросъвестна. В тоя случай няма договор, понеже банкерина и по-подирния кредитор се намират поотделно в сношение с търговеца. Где остава закона - Да се изисква това предпазвание in abstracto не значи ли да се затруднява циркулацията на кредитните книжа и да се пречи на бързостта й? И, действително, не требва да се отива много далече в това направление, от страх да не се спъва развитието на кредита, като се задължават банкерите да ограничават своите аванси.

Всъщност фиктивните ефекти са, които затрудняват циркулацията на търговските книжа. Длъжност е на един банкерин да се осигури в действителността и верността на подписите в ефектите, които приема, за да ги заплати и да отказва всичко, което ще му се вижда от един съмнителен характер или, най-малко, да изисква от клиента си сведения. Ако той не намира за достатъчни обясненията на клиента си, та откаже да сконтира ефектите, банкерина, може би, ще изгуби клиентелата на един търговец (като се предполага за възможно, че тоя последния се е повдигнал  с помощта на една чрезмерна циркулация на ефекти), но ще избегне големи по своите последствия рискове. Той ще се освободи от своята отговорност; това няма да намали моралното и социалното значение на неговата професия.

От друга страна, големите банки знаят много добре, че да се отхвърлят икономическите ефекти значи да се покровителствува кредита, че всичките банкери ги избягват, колкото повече това им е възможно. И, наистина, запрещението по чл. 5 на закона от 24 Жерминал, година XI, спрямо Banque de France е станало мъртва буква, поради невъзможността, в която тя се намира - да бъде уведомявана върху условията, при които се подписват търговските ефекти, представлявани за сконтиране. Но на рядко Banque de France си навлича такава отговорност, понеже, като приема ефектите от трета или четвърта ръка, тя се грижи, преди всичко, да проверява качеството на джирантит. Обаче, ако погледнем на идеята, от която се е въодушевявал  законодателя в чл. 5 на закона от Жерминал, ще дойдем да признаем, че неговата цел е била по-малко да покровителствува Banque de France, отколкото самата търговия.

На кратко казано, банкерите, които се грижат за кредита си и упражняват честно своята професия, не требва да се притичат на помощ на задлъжнелите, обременените с дългове търговци чрез сконтирането на икономически ефекти. Ние видехме, че те разполагат с други законни средства, за да ги подпомагат, без да им дават изкуствен кредит. Ако обаче банкерите искат да правят това, защото за тях няма произнесено никакво запрещение, те пак носят всичката отговорност за последствията. Кредиторите, които стават такива след сконтирането на ефектите, ще искат пълно обезвреждане за загубата, която им е била причинена. Те ще получат разликата между сумата, която им се дължи и дивидента, който ще им се внесе от несъстоятелността на издателя или поемателя.

Следователно, сконтирането на икономическите ефекти не е безопасно за банкерите. Тяхната небрежност може да бъде фатална за тях и сериозна угроза е отговорността, която им се вменява в границите, в които ние я признахме. Освен че тая отговорност се оправдава юридически, ние мислим, че тя има фактически своето основание. Тая отговорност може да бъде едно силно средство за борба срещу наводнението на икономическите ефекти и да съдействува за спирането на едно толкова противно на честността, колкото и на безопасността на търговеца, злоупотребление. Непредпазлив, съучастник или автор, банкерина е едно услужливо лице. Съгласието на банкерите да приемат ефектите, за да ги сконтират, като съгласие на подписатели услужливи лица, е за фиктивната циркулация това, което е укривателството за кражбата. И, както без укривателство броя на крадците би се намалил, така също по тоя начин и циркулацията на икономическите ефекти значително би се ограничила, ако банкерите по-мъчно даваха помощта, необходима за сполуката на една подобна операция. Цяра против това зло не е само пълното съблюдение на професионалните правила. Ако предпазливостта отстранява отговорността, загубите са още възможни. Ето защо особено е потребно, щото банкерите да могат да събират, колкото е възможно, повече сведения за лицата, с които са в сношения. Потребно е щото, в случай на нужда, банкерите да се съединяват, за да си подпомагат взаимно в тая работа. За да се борят против фиктивните ефекти, английските банкери са се съединили в синдикати, които се подпомагат един други в своите ежедневни проверки, като се доверяват напълно на взаимната професионална предпазливост и като не щадят никакви жертви за това. В това отношение те са добили отлични резултати. Най-сетне, требва да се развие и института: „сконтовите комитети"'), състоящи от знатни търговци, на които мисията да бъде да „отделят" истинските търговски книжа от икономическите.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога