Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Регистрация на фирма > Интересно > Банкерите и икономическите ефекти > Разлика между фиктивни и икономически ефекти

Записи на заповед

Как се разпознават фиктивните и икономическите ефекти

Банкерите са повикани да се борят срещу тия хитрости, на които всеки ден са изложени. Ватова авторите единодушно ги съветват да се пазят от фиктивните ценности.

Най-добрия ръководител за осуетяването на тия хитрости, ако банкерите не искат да стават тяхна жертва, са: тяхната опитност в работите и познаването от тяхна страна честността и състоятелността на страните. Самото съдебно решение ще бъде безсилно тогава, когато много големи грижи са се положили за укриване на измамата. Не е току-тъй можело да се говори за изискваното „подушване", предчувстване, което е толкова потребно за демаскирането на опитите от тоя род.

„Един опитен банкерин лесно ги познава, казва Courcelle-Senenil". Когато липсва тая опитност, има други средства, които често пъти дават възможност на всеки банкерин да ги угажда. Един бодър ум не требва да изпуша известни обстоятелства. От целостта на положението на страните, от техните възможни отношения, от надлежната роля, която се вижда те да играят в тия ефекти, може да се дойде до заключение, че съществува една икономическа циркулация, че са създадени фиктивни ефекти. Нерядко, така също, и случая дохожда да помогне за откриването на циркулацията.

I. Но в тия средства има по-малко известни непогрешими правила, отколкото съвети, които могат да осветлят банкерите. Не трябва да се вярва, че тия ефекти показват всякога кръгли суми, толкова големи, колкото е гербовата хартия, върху която са написани.

Хитростта, ловкостта на издателите-услужливи лица се състои в това: да написват в ефекта, като стойност, суми с подразделенията на монетната единица, което дава да се вярва, че има една действителна търговска операция, защото приликата на тия ефекти с действителните е именно най-доброто търсено средство, с което се подмамва доверието на банкерите. Така също и падежа не бива по възможност толкова далечен. Банкерите предпочитат краткосрочните ефекти. Понякога се случва, ако се съмняват, да не приемат тия ефекти за сконтиране, освен поради близостта на падежа. Обаче добросъвестността на услужливите лица няма да се ограничи в избягването на няколко подновявания, без да сметат че надеждата, която ги злоупотребява с изобилни печалби или положителната известност на едно близко разорение няма да накара страните да се поколебаят вследствие на разноските и удръжките, предизвикани от тия подновявания. Едва ли може да се каже, така също, че един ефект е фиктивен за това, защото е сконтиран тутакси след тегленето му. Това никого не учудва, защото всеки търговец иска да се ползува от всичките си разполагаеми средства.

II. Преди всичко има проверки, изследвания, които се налагат дори и вън от икономическите ефекти и които състоят в това: да се познава честността на клиентите. Има, така също, такива признаци, които прeдсказват несъстоятелността, която се предугажда и се отразяват върху развитието на кредита, който има да се даде. Един от тия признаци е увеличението портфейла на банката. Банкерина се досеща, че търговеца, който представлява ефекти, не е гарантирал  една го-лема част от своя дълг или че дебита в сметката му е пораснал  бързо, като в същото време инкасиранията са се намалили. Безпорядъка в счетоводството, небрежността в отправлението на работите могат да накарат банкерина да прави бележки на клиентите си. Но това главно се дължи на обичаите, на професионалните правила, които банкерите съблюдават в всичките случаи.

III. Когато положението не е затруднително, когато няма веществени признаци за положението на работите, които да обърнат вниманието върху себе си, един вероятен признак е сближаването на съвършено различните занятия на страните или невъзможността на търговски отношения помежду им. Едната страна не е търговец. Сумата на ефектите е много голяма за естеството на нейните работи. Много малко е вероятно, щото един търговец на едро да дължи на един търговец на дребно. Или пък подписателите на ефектите са роднини; те са в зависимост един от друг единия е служащ, другия е господар. Человек би се зачудил  пред разширението в обширни райони сделките на издателя, на когото рода на търговията показва по-скоро един ограничен пример: в такъв случай ефектите произхождат от една разменна банка.

Често пъти неблагоразумието, непредпазливостта издават страните. Ефекта се представлява за сконтиране от платеца. Менителниците са на една и съща сума или са се увеличили само с разноските и лихвите и се повръщат често и редовно, а страните фигурират в тях под разни качества. На падежа подписателите на са лицата, които дохождат да внесат сумата им.

IV. Още в самото начало би требвало да се демаскират икономическите ефекти. А в тоя именно момент е мъчно да се разпознават. След няколко време ще бъде много късно, защото банкерина ще бъде ангажиран с големи суми. Това ще го накара да се попита, дали трябва занапред да изостави търговеца поради неговата недобросъвестност, като приеме една непосредствена, бърза загуба, или пък дали не е предпочтително „да се грижи за сметката" на своя клиент, т. е. да се старае да я намали лека-полека, без да направи да се усети, че у него се е породило съмнение върху естеството на ефектите. Колкото сумата е по-голяма, толкова колебанието е по-силно. При едно небезнадеждно още положение, при едно добросъвестно небрежно лице, което си е послужило с икономически ценности, подмамено от лесното им употребление, което отпосле се е увлякло по-нататък, по-добре е, според Courcelle-Seneuil, да се вземе второто решение, защото, ако банкерина закрие изведнъж сметката и изиска нейното изплащане от акцептанта, или от издателя, това би било един неизбежен разгром, една сигурна, а може би пълна загуба. Делото умно построено здание ще се сгромоляса, като къща, построена от карти. Ако, напротив, банкерина продължава кредита, като го намалява, когато иска и добива гаранции, той регулира сметката му и по тоя начин ще събере своите заеми. Прочее, поведението, което той требва да държи, зависи от обстоятелствата. Обаче, не е безопасно „да се грижи" банкерина за сметката на един клиент, когато се е открило, че ефектите, които последния е изпратил, са били икономически ценности. Като замедлява обявяването на несъстоятелността, банкерина може да причини загуби на кредиторите на длъжника, които биха станали такива, след като банкерина е открил  това. Ето защо срещу него ще бъде предявен иск за вреди и загуби, а тежестта  на тая отговорност е от естество да накара банкерина да предпочете една непосредствена, бърза загуба пред несигурните шансове, които дава надеждата да се избегне разорението на търговеца. Банкерина трябва да бъде напълно сигурен в добросъвестността на клиента, или да бъде неговия главен кредитор, за да действува другояче.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога