Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

От икономическо гледище

Икономическите ефекти имат за цел да се добият с тях пари, както и да се поддържа един кредит, било като се сконтират, било като се дават за плащане на един кредитор за покриване едно старо задължение и за избягване на преследванията но съдебен ред, било като се джиросват на едно лице, за да го склонят да даде стоки. Те могат да улеснят една бъдеща операция или да отсрочат един падеж. Един търговец, който няма готови капитали, или който употребява своите налични пари в други предприятия и не иска да си заеме пари, защото на падежа на фиктивните ефекти е сигурен, че ще има с какво да плати, иска да извърши по тоя начин една доходна сделка, която е турнал на око. Тия ефекти ще му позволят така също  да не продава стоки за една нищожна цена вследствие на едно много голямо спадане и да чака връщането на нормална цена. По такъв начин непосредствено ще се добие един срок, изплащането на един търговски ефект просто ще бъде отсрочено.

Те нямат нищо съществено лошо, но много лесно може да се злоупотребява с тях, а от това именно злоупотребление се боят всичките икономисти, защото то е възможно за всеки търговец, каквото и да бъде състоянието му. Един английски икономист, Macleod, ги защищава, като казва, „че в тяхното естество няма нищо по-вредително, нито повече опасно, отколкото в истинската търговска книга, когато се употребяват умерено". За него, всичката разлика между икономическия и действителния ефект състои в това: „трябва да бъде" и „било е". Действителния ефект представлява една минала, извършена сделка: купените стоки ще послужат за изплащането му. Икономическия ефект представлява една бъдеща сделка: ще се купят стоки, от произведението на които ефекта ще се плати.

Истинската опасност от тях, прочее, състои в това, че тяхното количество не е ограничено. Редовните ефекти, почивайки върху едно действително предаване на стоки или върху едно съглашение, са ограничени, колкото се отнася до техния брой, от естеството на сделките и ако има такива, които, вземани отделно, са без стойност, те не могат да отидат по-далече от една известна граница и отговарят всякога на една търговска операция. Последствията на това са тия, че загубите ще бъдат по-големи от икономическите ефекти, защото те дохождат непосредствено и се съглеждат само тогава, когато всичко безвъзвратно е изгубено.

От това става явно, че практиката на икономическите ефекти може да вреди на редовния кредит и го туря в постоянна опасност. Много пъти опасна, когато с нея си служи един търговец  на чело на своите работи, тя всякога е злощастна, когато с нея си е послужил един търговец  в края на своето отчаяние.

А. За тоя който си служи с тая практика, тя е изобщо предвестник на разорението: такива ефекти не му служат за друго освен като едно изкуствено средство да продължи едно затруднително положение, едно безнадеждно търговско съществувание.

I. Това е един начин на заемане, който струва много  скъпо (защото  сконтирането реализира един прям заем. За услужливостта или за съучастничеството се плаща. Станалите в случая разноски са много големи. При сконтирането, към сконтото, т. е. към загубата, която претърпява ефекта, според продължението на падежа, се прибавят и разноските за комисионна, гербов сбор, порто на писмата и пр. Обикновено сумата на всеки ефект се увеличава със сконтото на всички предшестващи ефекти, така щото с пресмятане на сложната лихва разноските толкова бързо растат, щото би трябвало една много щастлива спекулация, едно много неочаквано, ненадейно подобрение в положението на търговеца, за да могат неговите постъпления да посрещнат не само изплащането на тия съкрушителни разноски, но още и да дадат един излишък в негова полза. А колко тия разноски ще бъдат по-големи, ако се е прибягнало до посредници, каквито са „Разменните банки"!

II. В случай на икономическа циркулация, търговеца свързва своята участ с тая на съучастниците си до толкова, щото ако един от тях не устои на задължението си, или ако откаже да продължи комбинацията и ако не е възможно да се замени той незабавно с друг, безсилието на акцентите ще стане явно за всекиго. От това ще последва разорението, защото дори и тогава, когато би могъл да изплати своите собствени акцепти, търговеца би трябвало освен това да изплати още и другите ефекти, които са предмет на циркулацията и, нека допуснем невъзможното, ако той можеше да направи това, неговия кредит в такъв случай твърде много би се разколебал.

III. Най-сетне, измъчен от грижите да посреща падежите, той ще занемари своите работи, ще ги повери в чужди ръце, всичко ще тръгне в безпорядък, до като избухне неговата несъстоятелност, или до като даде в ръцете на един кредитор управлението на имотите си.

Б. За кредиторите тия ефекти поглъщат това, което е съставлявало техния залог. Колко несъстоятелности са закъснели и са се компрометирали само за туй, че се е продължила една търговска агония! Това не би могло да се повтаря много, защото един задължен търговец  е длъжен да се споразумее с кредиторите си, да ликвидира своето положение или да поиска обявяването си в несъстоятелност. Това ще бъде всякога най-умното решение, което той ще може да вземе в полза на своите кредитори, както и в своя лична полза. Да се прибягва към такива толкова илюзорни, неестествени средства, каквито са икономическите ефекти, това не би било друго освен да се продължава още няколко време едно безнадеждно търговско съществувание, да се увеличава загубата на всекиго и винаги да се предизвикат големи беди и наказания.

В. Колкото се отнася до публиката, доверявайки се на външността на ефектите, които по формата си представляват редовни търговски книжа и дават да се вярва, че има действителна делова връзка между страните, тя, публиката, заключава, че положението на ангажираните в икономическите ефекти лица е добро, че произхождат от една търговия, честно вършена и по тоя начин се подвежда да третира с един много задлъжнял търговец .

Опасността е толкова по-голяма, когато една икономическа циркулация бързо влече подире си други.

Освен това икономическите ефекти могат да влияят и върху развитието на кредита. Годения брой на ефектите повишава цените на стоките и то безразлично дали те са действителни или фиктивни. Може да се намали, така също, и монетния сток на емисионните банки, вследствие на много по-големите заеми, които те са направили срещу икономически ефекти; тогава те имат облага да отстранят тия ефекта, които не представляват действителни операции, и да се защищават „против съдействието на разполагаемите си капитали". Това се случи в Германия през течението на финансовата 1897- 1898 год. Държавната банка отказа да сконтира ефектите, които й бяха представени от банкери с една действителна платимоспособност и акцептирани от лица със сигурен кредит, защото тия ефекти почиваха само на откриване на кредити и нямаха за цел друго освен да дадат възможност на кредитирания да си достави пари.

Знайно е също, че икономическите ефекти играят роля и в международната търговия. Увеличението количеството на ефектите повишава в една пиаца цената на камбиото, а икономическите ефекти съдействуват на това за своя сметка. Не е рядкост, щото банкерите на една страна, като спекулират с разликите от камбиото, да теглят срещу банкери от друга една страна истински менителници напразно или циркулиращи ценности; това става, когато една страна има в изобилие капитали и когато парите са редки в друга една.

Най-сетне, ако съществува една циркулация на ефекти между търговци от разни страни, тя ще увеличи мнимата цифра на сделките между тия страни, без да измени остатъка в полза на една от тях, защото се предполага, че ефектите на всяка една ще влезнат в сметката но за една равна сума. Една страна не се изплаща на друга, освен като й изпрати действителни ценности. Много голямо е значението на икономическите ефекти. Те се забелязват най-много в време па криза, защото намалението на доверието, вследствие на едно много широко и бързо развитие на кредита, влече след себе си едно намаление и на готовите капитали и защото редкостта на парите накарва търговците или индустриалците, на които положението е разклатено, задружно да се борят против намалението на кредита си. Не може да се откаже, че неблагоприятни икономически отношения могат да наложат издаването на икономически ефекти. Много е верно, както казва г. Thaller, че „има времена, че има центрове на сделки, в които тия ефекти правят най големи разорения; че те се разпространяват малко-по-малко, като чрез епидемия". Те са причинявали дори и търговски кризи, вследствие на едно внезапно спиране на индустриалното движение, предизвикано от излишното производство и от намалението на кредита, като са вдъхвали едно общо недоверие.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога