Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

Теория на нищожността

Първа теория - нямане на провизия

Общоприето е от банкерите, че икономическата менителница няма провизия. Защо, прочее, да се търси причината на недействителността в принципите на гражданското право, когато първоначалните правила по материята на менителниците са достатъчни да оправдаят тая недействителност?

Казват, че при днешното положение на нашето право провизията е едно условие на валидност на менителницата. И наистина, никакъв закон не изисква формално провизията, но много я предполагат, па и всичките автори едногласно признават, че тя се само подразбира Провизията е нужна: една менителница, за да бъде редовна, трябва да е снабдена с провизии. Наистина, няма нужда тя да съществува в деня на тегленето, достатъчно е само да я има на падежа на менителницата. До тогава не само че издателя не е принуден да има провизия, но като се предполага, че тя съществува, той може да разполага с нея, ако платеца не е спечелил права над нея, та за това трябва, щото като я е акцептирал, да направи възражение против променението предназначението на дълга, защото самия факт на акцептирането не прави провизията неразполагаема. Освен това теорията на акцептирането почива върху съществуванието на провизията в отношенията на платеца и на издателя. Акцептирането задължава само по себе си по един решителен и абсолютен начин, но то пък, така също , прави да се предполага, че издателя има вземане към платеца, или поне, че му е възможно да има такъв на падежа, вследствие на съществуващите между тях делови отношения.

Прочее, провизията вдъхва доверие до толкова, щото „това породено, или което ще се породи вземане, е като залог на менителницата". Казват, че тая последната няма никаква вътрешна стойност и че е едно повече реално, отколкото лично кредитно средство. Това се засвидетелствува от развитието на документираните менителници. Навеждат в своя полза теорията на юриспруденцията върху собствеността на провизията, а това е, защото се предполага, че има провизия, че ефекта може да циркулира.

Понеже провизията е едно основно условие на менителницата, нямането й влече подире си недействителността й и, както при икономическата менителница, няма провизия за това, тя е недействителна, нищожна.

Всъщност, в какво се състои провизията? Обикновено тя произлиза от продажба на стоки. Продавача тегли една менителница срещу купувача за такава сума, каквато струват стоките. Може би, продажбата още да не е станала, но тя прилича да е сигурна. Или пък платеца е комисионер, който в тоя момент не е продал нищо и на когото са изпратени стоки. Сумите, които тоя пълномощник дължи по силата на своето пълномощие, са предназначени за менителниците, като провизия.

В такъв случай основания на менителницата кредита се оправдава напълно: когато издателя ще сконтира ефекта, на неговия дълг срещу сконтанта съответствува едно вземане срещу платеца.

Провизията може да състои в търговски ефекти, в ценности, които издателя предава на платеца и които тоя последния ще инкасира. Тя съществува достатъчно в един заем, в едно поръчителство, в откриването кредит на издателя от страна на платеца: толкова много са тия търговски операции. В тоя последния случай обаче има тая особеност, че платеца ще плати без да е получил никаква ценност за да си помогне в изплащането, но достатъчно е, че той се е задължил да държи парите в разположението на издателя, или да задължи с тях сметката му. С една дума, това не е друго освен един заем или едно задължително обещание за заем. Менителницата е средството за неговото реализиране, без да се обръща внимание на това дали са били дадени обезпечения или второстепенни гаранции на заемодателя или да ли откриването на кредита е станало без никакво обезпечение.

В такъв случай има една провизия, която отговаря на чл. 110 от търг. кодекс. Платеца има намерение да даде парите. Сигурно е, че приносителя е повече в безопасност, когато провизията произхожда от продажба на стоки; фалирането на издателя, преди да е акцептирал платеца, което ще прекрати открития кредит, няма да има никакво влияние върху правото на приносителя върху провизията на платеца (чл. 149). Но от момента, когато заема стане реален или поръчителството и откриването на кредита са действителни, каквито и да бъдат последствията от това, менителницата е действителна и редовна. Същото ли е и с икономическия ефект? Може ли да се каже, че той представлява една търговска операция? Разбира се, че не, а за това и провизия няма.

В действителност при икономическите ефекти има нещо, което прилича на провизия, но това не е една истинска провизия. На падежа платеца не дължи на издателя една сума, равна па сумата на менителницата. Не може да се броят като реална провизия изпращаните на падежа, от издателя на платеца, пари, които са получени от едно подновяване, направено малко преди падежа. Може ли да се каже, че има провизия, когато издателя, бил той услужилото лице или съучастник, сконтира ефекта и предава парите на платеца? Никаква търговска операция не отговаря на издаването на тия ефекти, които се употребяват само за да се намерят пари. Платеца е акцептирал само с условие да не плати; не е ли това противоречиво? Тая операция няма никаква основа, никаква подпора; тя е чисто фиктивна. Да се приеме тя за валидна, значило би да се заобиколи чл. 115 и след. от търг. кодекс

Провизията не е необходима, за да се обясни недействителността на икономическата менителница. Понятието провизия много се разтяга. Изключителното право, признато на приносителя, върху провизията няма всичкото онова значение, което му се отдава. Много пъти това право на собственост на приносителя няма да има случай да се упражни повече по реалния ефект, отколкото по икономическия. От друга страна провизията не е съществото на менителницата; да се предполага, че тя е отменена, какво би станало с икономическите ефекти? Най сетне, като се допусне, че тя е необходима, теорията на провизията не би била достатъчна за да унищожи тия ефекти.

I. При редактирането на търговския кодекс от 1807 г. менителницата е била тясно свързана с разменния договор, който тя е изразявала. Преди всичко тя е служила като средство за избягване преноса на монетите, като инструмент на циркулация и плащания. Казвали са, че една менителница не е можала да мине без провизия, а провизията всякога е произлизала от една продажба на стоки. Но това примитивно свойство на менителницата се е изгубило. Чека, турен в практиката в полза на влоговете, е дошъл да я замести в това употребление. Тя е станала един чудесен инструмент на циркулация и кредит, даден в ръцете на търговците. Числото на записите на заповед, които в началото са се много употребявали, е намалено, вследствие честото употребление па менителницата. Това се дължи на обстоятелството, че тя е по-пригодна и се приспособява на повече условия. С една дума, менителницата е една действителна книжна монета, един от съществените елементи на търговския кредит. Трябва да се признае, че закона от 7 юни 1894 година, който измени чл. 110, 112 и 632 на търговския кодекс, като отмени необходимостта за предаването й от едно место на друго, просто освободи менителницата от разменния договор. Без да се казва, че това отменение, което се е налагало за това, защото е съставлявало една спънка за развитието на кредита, е напълно изменило системата на нашето менителнично право, трябва да се признае, че то значително е повлияло върху теорията на провизията. Ние сме далече от да схващаме напълно това, което се е разбирало в 1807 г. Следвайки едно естествено развитие, менителницата се е опростотворила. Тя по вече и повече се стреми да стане един отделен, самостоятелен акт.

Провизията е причината, по силата на която платеца поема едно задължение да акцептира менителницата и да я изплати, защото на падежа той ще има да дължи на издателя или на тогова, за сметка на когото тя е теглена, една сума най-малко равна на сумата на менителницата. Провизията съществува при менителниците, акцептирани по услужливост, както и при циркулиращите ценности. Тя се състои тогава в откриването на кредит така, както и в други случаи в една продажба, в един заем, в едно поръчителство.

Провизията е гаранция за плащането Тя е гаранцията на платеца, но не е без значение и за приносителя. И наистина, той е по-малко заинтересуван в наличната гаранция, която му дава собствеността на провизията, отколкото в моралната гаранция на деловите отношения между издателя и платеца и в гаранцията, че тая провизия ще накара платеца да акцентира и да плати. Особено в случай на немарливост от негова страна, приносителя трябва да знае дали има провизия, понеже той не ще има рекурс срещу издателя, освен ако този последния не е имал провизия. (Чл. 170 от търг. кодекс). Освен това приносителя не може да узнае нито да ли съществува провизията, нито в какви ценности тя е доставена и, когато страните фалират, знае се, колко струва много пъти правото на собственост на приносителя върху провизията. Колкото се отнася до юриспруденцията на Касационния съд, която дава на приносителя право на собственост върху провизията, тя не е толкова трайна, нито особено е толкова абсолютна, колкото въобще се мисли.

Не трябва да се казва, че в законодателството е нужно да се унищожи всяка идея за провизия. Макар че не е едно необходимо условие, тя може да бъде много полезна. Провизията е уместна, когато в нея се вижда една търговска операция, отговаряща на обикновените правила на задълженията, а теорията на правата на приносителя върху провизията се разбира и се прилага напълно на менителницата, когато тя има един особен вид, например в стоки: тоя е един възможен случай, обикновения случай, но той не е едничкия. Могло би само да се каже, че това е един второстепенен въпрос на менителничното право, понеже е въпрос на предпочитание. Напротив, вземана в нейната общност, тая теория на правата на приносителя не отговаря на действителността и се разбира, че това изключително право, което се признава на приносителя, няма всичкия онзи интерес, който му се дава.

II. Вярва ли се, че търговията се покровителствува повече с тази мнима гаранция, която претендират да съществува в провизията? Тя не е спряла разпространението на икономическите ефекти, не е възпрепятствувала на безсрамното основаване на тия прочути „Разменни банки". Това стана много явно, когато на Международния конгрес на търговското право в Брюксел в 888 година се изтъкна въпросът за провизията. В полза на нейното поддържане се посочи страха, че броя на икономическите ефекти ще се увеличи и ще застраши с разорение търговските предприятия. Много справедливо се отговори, че въпреки съществуванието на провизията, тия ефекти са многобройни в Франция и Белгия, че признатата от французската юриспруденция на приносителя привилегия върху провизията не е спънала търгуването с тях, и че те не се много употребяват в страни, които са заличили в своето законодателство по менителницата условието на провизията. Разпространението на икономическите ефекти се дължи единствено на движението на сделките: много пъти то е доказателство на лошите сделки, та изискването на провизията е безсилно да попречи на тая циркулация на ефекти без стойност.

В практиката обаче провизията няма всичката оная важност, която банкерите и известни търговци искат да й отдадат. Търговеца, който приема една менителница, безпокои ли се толкова да знае дали има провизия или не? Всичкия въпрос за него се състои в това: да му се плати и най-много, което прави всичко друго го занимава, то е да обръща внимание на подписите. Той не си задава въпрос да ли ефекта е от естество за да се предполага, че има една действителна сделка; за него е достатъчно подписите да са добри; той по-малко се старае да благоприятствува на търговията, отколкото да избегне една загуба. Също то е и с банкерите: сконтовите кредити са лични кредити. Не се предполага вече, че „всека сделка служи като залог на книгата, за създаването на която сделката става, под допълнителната гаранция на лицата, които са участвували в нея". Личното богатство на търговците е и трябва да се смята като главна гаранция на задълженията, произходящи от сделките, които те вършат, та хората се грижат повече за вървежа на сделките между страните, отколкото със самата сделка, която служи за причина на ефекта.

Много преувеличават ролята на провизията: твърде на често се смета, че редовния ефект дава една добавъчна гаранция. И наистина, понякога, в случай на продажба на стоки, приносителя може да претендира на едно изключително право върху тия стоки, както по-горе видехме това. Но каква гаранция ще има той, когато не може освен да навежда в своя полза едно право на вземане, например в случай на несъстоятелност на платеца. Взет буквално, тоя реален характер би означавал, че доставеното чрез менителниците количество кредит не може да надминава стойността на купените стоки; следов. това не съставлява никаква фалшивост. Обаче при редовния вървеж на сделките, количеството на кредита всякога превишава количеството на вземания капитал Нека вземем една менителница, която води своето начало от една продажба на стоки; какво по-вече би струвала тя от едно просто вземане, ако стоките последователно се продадат на много лица и ако при всяко продаване се издава по една нова менителница? В такъв случай ще има толкова теглени менителници, колкото продажби са станали едно подир друго. Нека кажем, че е имало всичко 8 продажби и, следователно, 3 предавания на стоки. Издадени са 3 менителници и само последния приносител ще може да употреби произведението на стоките за изплащането на последната менителница, която едничка представлява един съществуващ сега капитал. Ще трябва, прочее, щото останалите да се платят  по един друг начин: в тяхна полза не ще може да се навежда идеята на реалния кредит. Факта, който ние навеждаме, е от обикновената практика. Следов. тази гаранция, която се предполага да съществува в „действителните менителници" често пъти е въображаема: вярното е това, че по материята на менителницата, по принцип, всичко трябва да почива върху личния кредит. Не е ли също то в случая на подновяване редовните менителници, в случая на циркулиращи ценности? От друга страна за какво служи това изключително право на приносителя, ако платеца, който е приел стоки, е разпилял стойността им, или ги е продал на неплатимоспособни лица? От гледна точка на резултата каква разлика би имало между тия менителници и икономическите ефекти. Ако се провери естеството на менителницата, всичко, що може да се каже, е това, че редовно е да има провизия, но това не е необходимо. Следов. спокойно може да се посрещне унищожението на провизията, защото никой не вижда в това прогреса, към който се стреми нашето менителнично право. Като я предполагаме за унищожена, ще ли бъдем обезоръжени спрямо икономическите ефекти? Ще бъдем ли принудени да осветим тяхната законност, като имаме несигурната помощ на чл  585, 3-о?

Има страни, като Германия, Англия и Италия, гдето провизията се свежда към понятието на причината между издателя и платеца и не представлява никакъв интерес за приносителя, гдето менителницата е едно задължение от едно лице спрямо публиката, да плати или да направи да се плати една сума пари на едно определено време. Това е един акт, който сам по себе си е достатъчно пълен, който заключава в себе си доказателството на своята валидност - един акт, който сам по себе си има стойност. В тия страни менителниците циркулират със същата леснина, както и в Франция; икономическите ефекти там не са по-многобройни и не са  непременно действителни.

IV. Но юриспруденцията и доктрината в своята цялост още допущат толкова учено сложената теория на провизията. Нека кажем самата истина, че нейната важност и фактически и юридически е много намаляла, макар че всякога рутиниерната практика запазва едно ограничено понятие за нея, което далеч не отговаря на истината и не съответствува на сегашните нужди. Дори разгледана и по тоя начин, провизията не би била достатъчна, за да се произнесе нищожността на икономическите ефекти.

Знайно е, че при икономическите ефекти обикновено няма истинска и сериозна провизия, но трябва да се разгледат отблизо отношенията на издателя и на платеца. Икономическия ефект почива върху едно станало между тях съглашение и преди да се знае какво струва ефекта, който произлиза от него, нужно е да се изследва какво струва това съглашение, понеже то дава на ефекта неговия истински характер. Следователно то е нищожно, защото е противно на обществения ред, което ние ще изтъкнем Нищо законно, валидно не може да произлезе от едно такова съглашение и след. ефектите, които произхождат от него, не могат да не бъдат, така също, недействителни.

Като се допуща, че нямането на провизия прави недействителна икономическата менителница, тая последната е недействителна, само като менителница. Нека предположим, че недействителността е абсолютна от това гледище. Но не би ли могло да се каже, че тая книга, подписана от две лица, ще струва като един запис па запов4де, понеже са изпълнени условията по чл. 188? В такъв случай би трябвало да се знае, дали тая менителница, наистина, е толкова действителна, колкото един икономически запис Като се унищожи в последното й качество по нямане на причина, ще трябва да се премине през два етапа едно подир друго, за да се сполучи да се отнеме всичкото действие на икономическата менителница.

Ще остане да се докаже, че отсъствието на провизия влече след себе си неизбежно недействителността на менителницата. Доказало би се, че това правило ще бъде непременно много обширно: то би излязло вън от областта на икономическите ефекти и не би дало възможност да се различават икономическите менителници от ония, които нямат провизия. И наистина, икономическите менителници не са едничките без провизия менителници Освен това, какви последствия биха имали между страните подобни менителници, ако причината на тяхната недействителност е нямането на провизия?

Най-сетне, провизията, бъдейки една ограничена теория по материята на менителниците, няма значение при подписването па един запис па заповед и понеже трябва да се възпрепятствува също  и на практиката на икономическите записи, ще трябва да се прибегне към един нов принцип, за да се установи недействителността им. Нищожността ще произлиза от нямането на причина (чл. 1181 на търг. кодекс).

Втора теория - Нямане па причина

Икономическия ефект няма причина. В менителницата акцепта на платеца не почива върху нищо; в записа на заповед, който е обективното изражение на една предишна причина, в случай на услужливост, няма никаква причина. Казват, че подписателя се задължава с условие да не плати. Той се задължава спрямо поемателя на записа, без да му дължи нищо, без да е приел нищо от него и без да прави това но свое побуждение. Макар че е указана доставената стойност, тя не съществува. Няма дълг, от който да произхожда ефекта. Същото е и с икономическото джиро. Това е принципа на чл. 1131, който трябва да се приложи.

Но какво нещо е, напр., причината на един търговски ефект, на един запис на заповед? Причината е непосредствени ата юридическа равноценност, срещу която се е поело едно задължение. Икономическия запис без причина ли е? Понятието причина е толкова деликатно, щото би трябвало със страх да го навеждаме в своя полза. Demolombe е казал, че не може да се разбира едно задължение без причина. От тогава се е указвала безполезността на идеята на причината, като съществено условие за съществуванието на едно съглашение. - С една дума., причината съставлява това, което страните са се споразумели да впишат в договора. И икономическия запис ще има причина: на задължението на подписателя съответствува задължението на поемателя (който се е ползувал от сконтирането) да плати ефекта. Задължението на услужливото лице, макар и предполагаемо, съществува; то е задължено да плати на третите лица. Всъщност могло би да се каже, че то гарантира изплащането на ефекта. Освен това, не би ли могло да се претендира, в случай па икономическа циркулация, че записите на една от страните имат причина, която състои в подписването на записи от другата страна? Имало е съдебни определения, които са изразявали тая идея. Ако обаче има причина, трябва ли да се претендира, че тия записи ще произведат своите обикновени действия?

Трета теория - Икономическия ефект е противен на обществения ред

Икономическите ефекти са недействителни, понеже почиват върху едно съглашение, което получава един характер, противен на обществения ред. По силата на това съглашение ще се издадат и представят за сконтиране и за добиване на пари ефекти, представляващи фалшиви търговски операции между страните, а платеца или подписателя няма да ги плати, и ще получи сумата им чрез подновяването на ефектите.

След., недействителността се основава върху чл. (5 на гражданския кодекс Самото теглене по услужливост могло би да бъде действително само но себе си, изричното обаче или мълчаливото съглашение, което го предшествува или придружава, не е такова, след. и целостта на операцията е незаконна.

А. Операциите, които икономическите ефекти предполагат не само че не съществуват, но служат още и за прикриване пред очите на третите лица безнадеждното положение на тогова или на тия, които се ползуват от тях, както и за да закъснеят обявяването им в несъстоятелност, В търговското право има едно по-силно морално чувство, отколкото все къде другаде, което се изразява в това, че добросъвестността и честността се налагат от него по-силно. Това чувство отказва да допусне на когото и да било да може да си достави пари, като измами друго лице „Търговията живее само с кредит, т. е. с доверие и честност". Безнравствено е едно лице да се сдобие с пари, като прави да се вярва, че има търговски операции, които не съществуват. Безнравствено е също, когато едно измамливо съглашение между задлъжнели търговци им даде възможност да си доставляват пари с един предполагаем кредит и да нанасят вреди на трети лица чрез безконечни подновявания, които нравят да се вярва, че съществуват пови предприятия

Но безнравствената цел на създаването на икономическите ефекти и на търгуването с тях се свежда към свойството, който те имат - да са противни на обществения ред.

Б. Обществения ред е, което интересува повече общия кредит, отколкото частния и тоя, който върши една циркулация на икономически ефекти, туря в опасност общия кредит. За търговията е необходимо да не може да се намират пари посредством ефекти тогава, когато никакъв кредит не може да оправдае тегленето или подписването им, т. е. когато никой не би искал да даде кредит, ако не са били представени ефекти, които дават да се вярва, че има една сериозна търговска операция. Трябва кредита да върви редовно, неговото развитие да съответствува на развитието на сделките. Ако един излишък на производството, един недостиг на монети докара един период на криза или поне един внезапен застой в търговията, кредита ще почувствува това положение и ще се поддържа само, ако нима фалшиви сделки, фиктивни книжа. Всеки заем, всеки аванс, даден дори посредствено, съставлява кредит. Всяко съглашение, което почива върху едно измамливо споразумение, вреди на кредита, а такъв също  е и договора, според който създадените ефекти няма да се изплатят на падежа другояче, освен като се подновят. Всеки може да се ползува от кредита си, както от кредита на едно друго лице, ако последното се съгласява на това: никой не мами никого, ако тоя кредит е реален, а не само нагледен, фиктивен Може да се помогне на един търговец  с помощта на търговските книжа, но търговци не могат да си помогнат взаимно, като си подписват търговски ефекти.

С една дума, закона, който позволява на търговците да се сдобиват с парични средства, съразмерно със своя нормален кредит, не може да търпи известни хора да си доставят един въображаем кредит посредством своите незаконни действия и да измамват третите лица, като ги оставят да вярват, че има истински операции. Обществения ред е заинтересуван в запазването на търговския кредит, в моралността и в редовността на сделките. Следоват. обществения ред се нарушава, а от това ще произлезе абсолютната недействителност на станалото между страните съглашение и на ефектите, които са произлезли от това съглашение.

Това съставлява един сигурен критериум, който ще даде възможност да познаваме икономическия ефект. Нека го приложим в разните случаи, когато се е мислило, че той може да се обнаружи.

I. Един икономически ефект е един търговски ефект, тегленето на който, непочивайки върху никаква търговска операция, служи за доставяне пари, благодарение на сконтирането му, за да се прикрие едно лошо положение, или за да се закъснее една несъстоятелност. Той се тегли или подписва със знание, че изплащането му няма да стане, или че ще стане само чрез подновяване.

Принципа на нищожността, който ние положихме, се прилага на икономическия запис на заповед, както и на икономическата менителница и на икономическото джири. Той се съгласява напълно с естеството на записа на заповед, който има ценност само поради личната платимоспособност на страните и който засвидетелствува просто кредита, от който се ползува поемателя спрямо подписателя на записа; а в случая на икономически запис кредита е фиктивен и от естество да измени отношенията с третите лица. Той не по-малко се применява и на менителницата, когато тя се смета като кредитен инструмент.

Колкото се отнася до ефектите, произходящи от икономическите актове, до циркулиращите ефекти, поне по принцип, те не се засягат от тая нищожност.

II. Икономически сделки. - Един сродник, един кредитор или един кореспондент дава своя подпис, за да подпомогне търговията на поемателя на ефекта. В това няма нищо, което да вреди на общия кредит, без което то би значило да се запрети подпомагането на един затруднен търговец , да се причинят много повече опропастявания. Напротив, разбира се, че духа на солидарността, който се обяснява с роднински свръзки или с приятелски отношения, че продължителни и добри делови отношения подбуждат едно лице да турне своя кредит в разположението на един търговец, когото това лице иска да спаси.

Касае ли се за един запис на заповед, той служи да се констатира изпълнението на едно задължение, а едно задължение не се взема непременно с цел да се спечели. Без да има даряване, в един запис може да има едно евентуално задължение, поименно с цел да се направи услуга на поемателя. Подписателя - услужливото лице ще плати, ако поемателя няма да плати или стане несъстоятелен. И наистина, той нищо не е получил, но се е задължил, за да получи едно друго лице. При това могло би да се смета, че той от своя страна е дал само едно поръчителство, което записа реализира. Ако се отнася за една менителница, акцептирането може да се изтълкува като едно обещание на заем, или едно доброволно откриване на кредит до времето на падежа, което се произвожда ipso facto, независимо от всякакво изрично условие. Има само една проста симулация, ако в менителниците е написано „стойности в стоки". Едничкия резултат на това ще бъде да се даде на менителниците всякаква друга мнима причина, освен действителната. По волята на страните ще се произведе пълното нейно действие. Провизията съществува и платеца се задължава да плати на падежа. Не е необходимо, е казал Jousse, щото тоя, срещу когото се тегли менителницата, да бъде длъжник на тогова, който я тегли, за да може да се акцептира. За да се направи удоволствие на издателя, може да се акцептира за чест, макар и нищо да не му се дължи. Не е също  необходимо, щото лицето, което акцептира по този начин да написва върху менителницата думите „за чест", за да може да обърне после своето взискание срещу издателя" ... Това акцептиране за чест, за да се направи удоволствие на издателя, не съставлява ли кредит, който му се дава? Платеца туря своя кредит в разположението на издателя.

Знайно е, че ние не признаваме никаква стойност на един акт, противен на морала и на закона, но в факта едно лице да помогне на един търговец  не може да се намери нищо, което нарушава морала или обществения ред. В основата на ефекта има реален кредит на платеца: честността на страните не е съмнителна. Не би било достатъчно осигурението една печалба на „услужливото лице" за да стане тоя способ незаконен. Трябвало би да има у страните желание да излъжат третите лица, като например, платеца да няма никакъв кредит и да не се е споразумее да плати другояче, освен чрез подновяване, или пък да има една размина на ценности по същите условия.

„Менителницата, добавят, не може да служи за прикриването на един заем; тя е знака и, така да се каже, залога на една истинска търговска деятелност. Да се пусне в циркулация една менителница, като представляваща една търговска операция, гарантирана с едно вземане или със стоки, или пък която да й прехвърля собствеността на това вземане или на тая стока - качество, което вместо да означава, че издателя върши една фиктивна продажба, дава да се предполага, че той се намира в затруднение, понеже е принуден да търси заем - това значи да се подмами доверието на третите лица". Но заема е една от операциите в търговския живот и ако издателя се намира в затруднение, третите лица не могат да претендират, че са измамени за това, че се е намерил някой, който е заслужил доверието им. Каква разлика има между случаите, когато икономическия ефект е нищожен и когато услужливото лице се задължава само за форма и никога не е разбирало, че ще плаща! Тука услужливото лице се задължава действително; то ще има едно вземане срещу издателя, но тоя последния има право да се освободи от всякакво преследване, като изплати ефекта. Услужливото лице е предвидело случая, кога би трябвало да плати, но то се надява, че подобрението в работите на издателя ще му даде възможност да изплати той сам ефекта. „Услужливостта" не състои в подписването, но в плащането Предполагаемия длъжник по ефекта е истински длъжник; неговия акцепт не е друго, освен изпълнение на задължението му като заемодавец.

Могло би да се поддържа, че ролята на услужливото лице е роля на един поръчител и че ако банкера, който сконтирва ефекта, го познава, това би съставлявало един вид mandatum pecuniae crdenedae.

Същото не е ли, когато едно лице джиросва един ефект по услужливост, за да може да се сконтира по-лесно ефекта. Джирото е действително и реализира едно поръчителство.

Говорят за злощастията, които икономическите ефекти причиняват, но кой би могъл да знае числото на търговците, които услужливостта на един кореспондента или на един кредитор е спасила? - Ефектите, които водят своето начало от една икономическа сделка, не са друго, освен едно ново доказателство за важността на търговските книжа, като кредитни инструменти. Като преценявахме тяхното естество, ние им определихме границите.

III. Циркулиращи ценности. - Критериума на нищожността на икономическите ефекти, който ние положихме, ще ни даде възможност да установим по какво се различават от тях циркулиращите ценности. Ние знаем какво трябва да се разбира под думите циркулиращи ценности. Нека напомним само, че тия ценности, представляващи откриване на кредит, имат за основа принципа на подновяването, което само по себе си е напълно законно, но че тия подновявания могат да попадат под наказанията па закона, когато от тях се прави обичай, когато се злоупотребява с тях, когато те имат за цел само да забавата едно обявяване в несъстоятелност.

Един търговец открива кредит на един кореспондента за едно определено време.  Добре е, щото договора за откриването на кредита да се изпълни посредством тегленето на менителници постепенно и според нуждата на кредитирания, но страните се уговарят предварително кредитора да изпраща на всеки падеж необходимите суми за изплащането на предшестващите менителници, които ще бъдат подновени с нови ефекти за същата сума, като се прибавят към нея станалите разноски. Два способа са възможни. Нека ги разгледаме отблизо.

I. Кредитирания тегли срещу кредитора в размер на открития му кредит. Кредитора акцептира менителниците и отнася сумата в задължение сметката на кредитирания. Откриването на кредита се реализира с това, че кредитирания добива посредством сконтирането обещаното му. Някои забележват, че кредитора нищо няма да достави, че банкера всъщност ще плати. Но трябва да се предполага, че откриването на кредита е сериозно, че кредитора е състоятелен, та кредита на платеца ще даде възможност на кредитирания да реализира сумите на открития кредит, така щото не ще може да се претендира, че кредитора не е доставил на кредитирания сумата, която му е бил обещал. Кредитирания, прочее, се ползува от кредита на своя кредитор. Специалното съглашение по откриването на кредита съставлява провизията на теглените менителници, а в това няма нищо незаконно, понеже тоя кредит е реален.

При изтичането срока на открития кредит кредитора ще заплати подновените менителници, ако кредитирания не е можал да преодолее мъчния период, който той прекарва. Ако издателя е поправил положението си, той може сам да изплати менителниците, или пък да внесе на платеца това, което той е бил длъжен да плати на приносителя на менителниците: кредита на кредитора ще поддържа кредитирания и ще го постави наново на чело на работите му. Може би, кредитирания да не е напълно в състояние да плати, но след малко той ще може да стори това. Той ще поиска да се наплати по същия начин, по който се е реализирало откриването на кредита му. Кредитора, който става издател, ще тегли менителници, които кредитирания ще акцептира и ще ги изплати на падежа. По тоя начин той ще събере своя заем още преди определения срок на открития кредит, като занесе менителниците на своя банкер да ги сконтира.

Но този начин за наплащане не би ли могъл да се употреби от кредитора, преди той да е напълно отпуснал открития кредит? След като е акцептирал теглените срещу него от кредитирания менителници, той ще тегли срещу кредитирания подновяеми менителници. С други думи, той ще събере заемите, които е дал, като тегли срещу кредитирания менителници с по-дълги срокове, съответстващи на срока, определен за откриването на кредита. Тегленето на тая серия менителници законно ли е? - Не значи ли това да се сконтира един дълг, който още не е породен? - Дълга не съществува още по един решителен начин, но това не се случва нарядко, нито пък е от естество да ни учудва, по материята на менителниците. Само на падежа хората се безпокоят да знаят, да ли има провизия, а провизията в нашето предположение ще съществува в този момент. Освен това не е ли обикновено нещо да се сконтира една менителница без настоящи дълг и снабдена с акцепта на платеца? Един търговец  тегли една менителница срещу един кореспондент, който я акцептира. Те мислят, че делови продажби, които са вече готови или които ще се извършат по-после, ще установят едно вземане в полза па издателя срещу акцептанта. После, независимо от желанието на страните, вземането не съществува. Издателя нищо не е продал на платеца, вследствие на извънредно изменчивите обстоятелства, които влияят на търговията и по причини изменяеми до безкрайност, а най-много, защото менителницата в този момент нима нужда от никаква доставка. Или пък имало е продажба, но са възникнали мъчнотии: купувача оспорва качеството на стоките; той се оплаква от лошата обработка на стоките и отказва да ги приеме. Издателя е представил на своя банкер за сконтиране един несъществуващ още дълг, но отношенията между страните са способствували да се предполага, че издателя би станал кредитор на платеца. В нашия случай има по-вече нещо, защото се знае, че провизията ще се образува на падежа.

2) Кредитора тегли менителници за сумата на от крития кредит направо срещу кредитирания, който ги акцептира. Кредитора ги сконтира у своя банкер и им предава стойността на кредитирания, който тогава се намира в владение на парите, които е трябвало да се турят в негово разположение по силата на съглашението за откриването на кредита. За кредитора тия менителници представляват постъпления от неговите заеми. Те се подновяват на всеки падеж, като изпраща кредитора на кредитирания парите за изплащане на предшестващите менителници и после като сконтира в своя полза на-ново теглените. Всичките тия менителници имат на падежа си провизия и подновяванията са действителни, понеже имат своето произхождение от едно законно съглашение.

Не може да се отрече, че механизма на тая операция е от една голяма юридическа ловкост. На пръв поглед не се съглежда нито заем платим, нито необезпеченост на кредитора, защото се гледа само на външната страна на работата. Всъщност кредитора, който се представлява като издател, носи риск и като изпадне кредитирания в несъстоятелност, той ще претърпи една загуба, ако сам не си е уговорил гаранции. Колкото се отнася до заема, той е направен, ако не от кредитора лично, поне от неговия банкер, на когото той, посредством сконтирането на менителниците, ще стане личен, прям длъжник. Кредитирания дължи един заем, защото го е получил. Случва се, казват, щото той да се задължи да плати, преди да е изтеглил парите. Като се допусне, че това е така, в него нищо нередовно не би имало, защото ние видехме, че има менителници напълно действителни, акцептирани преди платеца да е получил стоките, покупката на които го прави длъжник на издателя.

Всичките тия способи ни карат да потвърдим важността и еластичността на менителницата.

Много силно се е критикувала валидността на тия циркулиращи ценности. Лионския апел. съд с едно определение от 30 март 1897 г. ги обяви за законни и редовни. Сигурно е, че тия способи могат да скрият измамите и да позволят да се даде един верен изглед на една икономическа циркулация. В такъв случай откриването на кредита е напълно фиктивно и страните са другари, които се споразумяват да си доставят парични средства, от които се нуждаят и които като добият, се стараят да оттеглят своите ефекти, като ги подновяват: нищожността се налага, станалото между тия другари съглашение е противно на обществения ред. Затова именно не е достатъчно страните да навеждат в своя полза откриването на кредит; трябва да се докаже, че то е сериозно, че то е съставлявало едно задължително обещание от страна на кредитора да достави парите. Кредитора е длъжен да оправдае своя кредит в момента, когато съглашението е станало и да докаже, че определената сума е била действително турена в разположение на кредитирания. Само тоя може да открива кредит, който действително се ползува с такъв. Достатъчно би било само кредитора да е изискал комисионна, за да се смятат ефектите за незаконни, защото се разбира, че един кредитор уговаря лихви и комисионни съразмерно с рисковете, които той носи. Но когато кредитора не е в състояние да плаща, макар това негово положение да не е очевидно, когато произведението на сконтираната книга се дели по на половина между кредитирания и кредитора, понеже не е вече верно да се казва, че дадения от страна на кредитора кредит оправдава тегленето, тогава ще имаме вече случай не на циркулиращи ценности, но на икономически ценности. Възможни, па дори и много лесни са злоупотребленията в тоя случай, но това не е достатъчно за да се запре едно кредитно средство, пригодно да подпомогне бъдещи операции и да бъде едно силно оръжие в ръцете на честните търговци.

IV. Такава е в своята цялост теорията на нищожността на икономическите ефекти. Тя се основава върху принципи от търговска моралност и от обществен ред, които изглеждат неизменяеми и каквито и да бъдат законодателните изменения, които ще претърпи системата на нашето менителнично право, струва ни се, че тя ще остане неизменена в границите, които ние й начертахме. Обаче законодателствата на съседните държави са далече от да признават нищожността на икономическия ефект. Обикновена идея е в Германия и Англия, щото икономическия ефект да се счита напълно действителен и редовен Английския закон не освещава ли изрично действителността му? Много надалече са отишли в това отношение, защото като виждат в изискването на провизията едничкото средство да се ограничи търговията с тия ефекти, па и провизията като не съществува   в тая  страна,  от това много  скоро са дошли до заключение, че е невъзможно да ги унищожат. Може да се каже още, че икономическите ефекти „се търпят" и че на банкерите е оставена грижата да ги изключват от циркулацията, защото се знае, че с тях може твърде много да се помага на търговците. На наказателния кодекс принадлежи да ограничи злоупотреблението с тях, а това не се дължи на друго освен на начина, по който се разбират търговските ефекти, а особено менителницата, която има един отвлечен и буквален характер.

В Англия и Германия цялата система на търговските ефекти почива върху личния кредит. Не се изисква провизия, която има голямата претенция да й се придава идеята на един реален кредит. Икономическия ефект не избягва от тия принципи; неговата валидност се определя от понятието кредит. Не ли това ще трябва да съществува и във французската система?

А. Англия. Приета от дълго време в практиката, валидността на икономическия ефект, accommodation-bill, е осветена от Английското право чрез Bills of exchange Act от 1882 (45 и 76 Vict. отд. 21). Английските икономисти, далече от да споделяте ужаса, който accommodations-bills внушавате на французските юристи, далече от да ги осъждат, задоволяват се само да указват опасността от тяхното вредително употребление, а практиката, която ги познава добре, не вижда в тях нищо противно на истинските принципи на правото и не намира в тях друго освен едно кредитно средство от естество да съдействува на развитието на търговските сделки.

Освен това закона им дава една дефиниция и се занимава с тях в членове 28, 29, 46, 59 на акта от 1882 г. Икономически ефект е този, който едно лице е подписало, като акцептант, издател или джирант без да е получило стойността му (съображения) с едничката цел, да заеме името си на едно друго лице, което иска да си намери кредит.

Подписателя - услужливото лице е отговорен пред приносителя. В английското право търговския ефект има един отвлечен характер, който го прави един акт от само себе си законен. Той изисква съществуванието на една причина в стойност (съображения), но тая причина се предполага, та се ограничава изискването й за улеснение на циркулацията. Особеното съглашение, станало между услужливото лице и „услуженото" (complu, accommodated), я пренася и върху ефекта, но спрямо третите лица тя изчезва, погълната от характера на тоя ефект и титра струва толкова, колкото изглежда да струва.

Ако трябва да се анализират юридически отношенията на страните, дохожда се до заключение, че лицето, което се явява като главен длъжник, не е и не е искало да бъде освен гарант, поръчител, surety, и че то също то изглежда да е едно „ обезпечение", да е едничкия истински длъжник. Това съставлява една симулация, но защото тя не може да уврежда третите лица, понеже, каквото и да е качеството, което си дават страните, тая симулация има действие само между тях и че както главния длъжник, така също  и поръчителя могат да се представляват еднакво - в нея не може да се намери измама. Тоя договор между страните не съществува за третите лица. Техния главен длъжник е лицето, което фигурира за такъв в ефекта и то би било такова дори и тогава, когато приносителя в момента на джирото би узнал, че ефекта не е имал причина. Услужливото лице е поръчител, макар и да се представлява като главен длъжник. Действителния длъжник е тоя, който, бил той страна или не по ефекта, трябва да повърне цялото му произведение.

Mutual accommodation. - Ако accommodation bills и да се употребяват много начесто, никога не причиняват сериозни загуби, било за това че услужливото лице отказва да положи наново своето име върху ефекти, които биха дали възможност да се изплатят първите, или че е било обърнато вниманието на банкера, та той вече не се съгласява да ги сконтира. Те се основават главно върху честни търговски съглашения, станали по приятелство, по услужливост. Но търговеца, кредита на когото е натегнал, прибягва към едно друго средство: той влиза в сношения с едно лице, на което положението е като неговото и заедно с него се предава на една икономическа циркулация, mutual accommodation. Те си заемат взаимообразно своите подписи, без да има „причина в стойност", произходяща от делови отношения, един дълг или една предишна отговорност. Снабдени с така разменени ефекти, те чрез продаването им на банкер добиват един фиктивен кредит, който им дава възможност да поддържат положението си, to kite. В такъв случай акцентите се разменят взаимно, се кръстосват, cross acceptances, а когато дойде падежа, дават нови подписи, които служат за изплащане на предшестващите ефекти.

В английското право понятието причина господствува над материята на икономическите ефекти. За accommodation bills съществува една достатъчна причина, било в обещанието на accomodated party (услуженото лице) спрямо услужливото, било в желанието на последното да се задължи като surety (гарант). В случай на mutual accommodation причината състои в акцепта, даден на другата страна. Тук няма вече истинска услужливост и главното последствие на това е, че всека страна се задължава да плати своя собствен акцепт и като го плаща, тя действува като главен длъжник, а не вече като поръчител. Тук има вече взаимни задължения, съставляващи за всека страна един дълг, едната бъдейки причина на другата. Тия cross bills обикновено се теглят за същата сума и на същата дата, макар че това не е необходимо. Те служат за изплащане на ефектите чрез нови ефекти и за добиване кредит за лицата, които ги пущат в циркулация.

В. Германия. - Германското право счита менителницата, като съставляваща един писмен договор, освободен по своята форма от указването на една причина на задължение, ein fur sich bestenhendes Rechtsverhaltniss. Желанието да се задължи някой е една достатъчна причина. Признаването на дълга по един ефект е действително дори и тогава, когато тоя дълг е симулативен, следов. без да е изказало признаването се лице сериозно желание да се задължи юридически. Така, като не изразява търговската операция, която й служи за основа, една менителница може да се породи без да почива върху някакъв сегашен и предишен дълг.

Икономическия ефект, Gefalligkeitswechsel, Verwandts-chaftwechsel, Familienwechsel, когато се отнася до един икономически акцепт или джиро, е действителен. Декларациите на менителниците сами по себе си струват като тая на римската stipulatio и авторите не говорят за недействителност в случая на икономически ефекти. В търговските отношения те се смятат като едно законно средство за доставяне кредит на едно лице, което заслужва доверие. Нека вземем случая на един акцепт. Издателя не взема само „менителничното задължение” да извърши платежа на всеки законен приносител на менителницата, но така също и едно задължение по гражданското право да даде възможност на акцептанта да се наплати. Платеца, задължен по силата на своя акцепт, съгласно менителничното право е вече само един прост поръчител спрямо издателя. Между страните е станал един договор от. особено естество, който задължава и по мандат и по поръчителство. Същото би било и с джирото и изглежда, че е по-лесно да се образува едно поръчителство под формата на джиро.

Икономическата циркулация, Wechselreiterei, е чрезмерното употребление на икономическите акценти. Знайно е по кой начин тя се извършва: тя може да състои било в продължително теглене един срещу друг, било в последователно теглене срещу разни лица, без те да се съмняват, че сконтирането на ефектите им служи за плащане предшестващите, било в образуване един кръг на акценти. От юридическо гледище, ефектите, що се пораждат от нея, приличат на всички други," понеже менителничното право не се занимава с отношенията на страните и икономическата циркулация се смета като една вредителна операция само за това, че много на често тя се придружава от лъжливи операции и е едно средство, за да се замедли едно неизбежно разорение. Тя е опасна, защото носи формата на един сериозен търговски трафик и е нечестна, ако лицата, които си служат с нея, не заслужват никакъв кредит. „Тя е една операция, носеща едно наименование, което се ползува с лоша известност, казва Einert, Wechstlrecht стр. 198, но която сигурно струва повече от своето реноме и се осъжда само тогава, когато се злоупотребява с нея и в случай на небрежност". Следов. тя не заслужва сама по себе си порицание, но може да се укорява просто според обстоятелствата. В правото тя няма нищо особено и лицето, което има кредит, лесно може да я практикува. Справедливо е един търговец да се ползува от кредита си, а най-простата менителнична сделка почива върху кредита. Ефектите, произходящи от Wechselreiterei, имат свойството на „Gefalligkeits-wechsel". Циркулацията могла би да се разчлени на толкова икономически ефекти и да се признава тяхната валидност, но единия не служи за причина на другия. В един и същи ден двама търговии теглят един срещу друг един ефект за същата сума; това съставлява един акцепт и един контраакцепт. Контраакцепта ще може да служи за покриване на първия ефект, но всеки акцептант няма да стане главен длъжник спрямо своя издател: истинския длъжник е всякога издателя, но контраакцепта може да не съставлява друго, освен едно средство за реализиране обещанието за покриване.

Основана на солидни сделки, икономическата циркулация може да представлява случай на доходни, реални и позволени, операции. Но когато търговци в отчаяно положение пожелаят всеки от своя страна да си доставят парични средства, Geld machen, за да поддържат едно безнадеждно положение, циркулацията е измамлива. Личния кредит на всека страна не служи вече за основа на тая операция: закона за менителницата е тогава безсилен; в такъв случай наказателния кодекс трябва да се намеси.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога