Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Регистрация на фирма > Интересно > Забележки на преводача

Записи на заповед

Забележка на преводача

Прочутия професор на търговското право Bravard е казал: „Кредита е душата и живота на търговията; затова заслужено трябва да му се даде първо място помежду съществените елементи на търговските сделки. Както не можем да разбираме един земеделец без орало, така не можем да си представим и една деятелност на търговец без кредит. Още на пръв поглед се вижда, че кредита на един търговец е чисто лична способност, плод на една интелигентност или на една честност, оценявана от всички   благодарение на която третите лица се договарят и задължават с търговеца, без да изискват други гаранции освен тия, които намират в неговото име, моралност и честност".

И, действително, истинското богатство на търговеца не се състои в парите, заключени в касите му или в имуществата, които той притежава, но в доверието, което внушава, в кредита, с който се ползува. Честния, трудолюбивия и интелигентния търговец винаги е богат, защото това, което му липсва, може да си го набави чрез кредита. С кредита търговеца може наново да спечели изгубеното си богатство, когато, напротив, без него, самото му съществувание е невъзможно. Поддържането и закриването на кредита, както кредита, както и запазването интересите на третите лица именно е ръководило чуждестранните законодатели, па и нашия, когато между друго са задължили търговците да държат редовни регистри и да записват в тях ежедневно всичките си операции, да съставляват при започването на търговията си, както и всяка година инвентар (опис) на всичките си недвижими имоти, вземания, дългове, налични пари и пр. както и дружествата - да се подчиняват на ред формалности, да правят освен това и всевъзможни публикации за своето съставление, състояние, деятелност и пр.

Практическата цел на кредита ска парите, от които търговеца има нужда за поддържането, разширението и въобщение за подобрението на своите операции. Колкото честен и богат да е търговеца, преди да дойде до положението да използува своя кредит, той сигурно е изпитал повелителна нужда от пари, било за да уголеми обръщателния си капитал за развитието на обикновените си операции, било за да се впусне в някои нови предприятия, било за да дочака близките платежи на своите длъжници, било за да посрещне някои свои непредвидени платки и по други много причини.

Законодателствата на разните държави в света са установили известни средства за използването, за реализирането, така да кажем, на кредита, които не му е тука местото да се изброяват. Между тия средства най-доброто, най-удобно приложимото в търговията кредитно средство са менителницата, а подир нея и записа на заповед. Менителницата е станала действителна монета, която ходи от град на град и може да обиколи целия свет. Няма да преувеличим ни най-малко, ако кажем, че истинската търговска монета е не тая, която се отсича в монетните домове и която се хвърля в паричните тържища а тая, която се издава от търговците; тя е именно менителницата и нейния, така да кажем, пръв помощник - записа на заповед, които благодарение на своето лесно прехвърляне и реализирано, като кредитно и платежно средство и на безплатното си, бързо и безопасно пренасяне, като монета, правят грамадни услуги на търговията в целия свят.

Lyon-Caen  Renault казват:

„Менителницата е била изнамерена за избягване разноските и риска по пренасянето на парите, които са били много големи едно време, когато съобщенията са били мъчни и малко безопасни. След като е приела клаузата на заповед, (в началото на XVII век) тя може да циркулира лесно и да служи за изплащане на едно голямо число дългове без пренасяне пари. Но не са само услугите, които менителницата прави, като се избягва пренасянето на парите. Тя съставлява още и един вид книжна монета, с помощта на която се правят платежи и по тоя начин се намалява употреблението на металическата монета. — Менителницата е един титър, който по своето естество често пъти циркулира от една страна в друга и прави да се избягва мъчнотията, произходяща от търсенето на монети, които имат курс в страните, където има да се изплащат дългове".

Louis Nouguier казва; „благодарение на съдействието на менителницата, търговеца търгува с най-отдалечените места и може, без да излиза от дома си, да плаща това, което дължи, да тегли, събира това, което му се дължи. Посредством нея планините слизат в полетата, разстоянията се съкратяват, отдалечените местности се приближават, моретата се преобръщат на суша и милионите преминават от едно место на друго с бързината на пощата или с вървежа на парахода".

Имайки това голямо значение и широко употребление в търговията, менителницата и записа на заповед заслужават всичкото внимание на много класове от обществото не само по отношение на изучаване техния механизъм и действие, техните преимущества, като кредитен и платежен инструмент и техните недостатъци и разрушителни действия, като средство за обогатяване на сметка на другиго, като примка за залавяне непредпазливите търговци и банкери, но още и по отношение на средствата, с които требва да се води борба против злоупотреблението с тия инак толкова необходими и полезни книжа.

Както това се разбира и от самото заглавие на предлагаемата книга, тя не се занимава с описанието, с изброяването елементите на търговските ефекти и с действието, което те имат спрямо участващите в тяхната циркулация лица; това съставлява предмет на специални обширни трактати. Съчинението на г. Хемар разглежда всестранно икономическите, симулативните, безпаричните търговски ефекти, описва техния механизъм, като ги разделя на няколко категории, разглежда от няколко гледища теорията на нищожността на тия ефекти, указва последствията от тая нищожност, отговорността на банкерите и най-после наказанията на съучастниците в циркулацията на икономическите ефекти.

Ето как посреща появяването на това съчинение издаваното в Париж списание Annales de droit commercial et industriel francais, etranger et international в своята книжка от Февруари 1901 година:

„Ние с удоволствие посрещаме тезата на г. Хемар, защото тя доказва, че младите хора не отстъпват пред мъчните и новите, малко третираните предмети. Младите хора не, но само някои от тях, би требвало да кажем, защото нямаме още много такива примери. До днес в нашата французска библиография липсваше една книга на доктрина и на дисертация по естеството и действията на тия странни книжа, които издават подозрителните и изчерпилите кредита си търговци (к. н.), за да направят да се вярва, че съществуват дялови сношения, та с помощта на тия книжа да печелят, като ги сконтират в банките. И, наистина, няма по-деликатно нещо от това да се определят точно осъдителните елементи, които правят една менителница да преминава от категорията на действителните ефекти в оная на ефектите „теглени напразно". Няма по-деликатно нищо, казваме, от това - да се различава „подновяемия ефект" от чисто „икономическия". А когато след големи усилия се е сполучило да се разреши тая първа мъчнотия и то не без известно колебание относително базата, която според закона, менителницата трябва да има и която авторите на една циркулация на икономически ефекти не са. се погрижили да п доставят. изпъква една друга серия от усложнения: трябва да се определят границите на тяхната нищожност и да се отстранят, да се избегнат преувеличенията на една теза, която, под предлог че подписите не струват нищо, би отказала да признае законната сила на тия ефекти спрямо всички без разлика лица.

„Г-н Хемар се е предпазил от всички тия преувеличения и погрешки и е написал своята дисертация с голяма прозорливост и познавание на материята.

Многоуважаемия наш магистрат, дългогодишен председател на Русенския апелативен съд, неуморим сътрудник на ред юридически списания у нас и отличен познавач на търговското право, г. Н. Д. Селвили, не по-малко ласкаво се произнася по тезата на г. Хемар.

Цитираните по-горе отзиви за предлагаемото съчинение достатъчно изтъкват неговата важност и полезност. За да може обаче то да представлява по-голям интерес и полза за българския гражданин, неговия превод се допълни с поместените в същото две статии на многоуважаемия г. Селвили върху нашето законодателство по същата материя.

От друга страна аз извлякох и поместих в края на книгата, в специална притурка, всичките упоменати в нея текстове от българското, французското, белгийското, английското и германското законодателства. Това направих за улеснение на читателите, за да не търсят тия текстове в респективните кодекси, което би им струвало не само труд, но и губене на време.

Тия текстове са наредени по азбучен ред на законодателствата и по пореден № на членовете. Подир №-на всеки член следват между скобки страниците на тая книга, гдето се споменува члена. Аз имах намерение да увелича тая притурка още с всичките цитати от споменаваните в съчинението автори, но това би уголемило значително и обема й и цената и.

Като изказвам на г-на Селвили моята голяма благодарност и дълбока признателност за готовността му да удостои предлагаемия превод със своите хубави статии, моля компетентните по материята лица да бъдат снизходителни към слабите страни на тоя скромен труд.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога