Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

От английското законодателство

Закон за менителницата (Bill of exchange, acte de 1888)

Чл. 28 (стр. 90, 144).

§ 1. В страна по една икономическа менителница (an accomodation party) всяко лице, което е подписало менителницата, като издател, акцептант или джирант, без да е получило стойност и с цел да заеме името си на едно друго лице.

§ 2. Всяка страна по една икономическа менителница се задължава чрез нея спрямо притежателя срещу стойността. Не е нужно, когато притежателя е приел менителницата, да е знаел или не, че страната е била такава по услужливост.

Чл. 29 (стр, 90, 144).

§ 1. Редовен притежател (in due course) е тоя, който е приел една менителница, редакцията на която е редовна и пълна, при следните условия:

а) да е станал неин притежател преди да е изтекъл срока (overdue) и без да е бил предизвестен, че е било отказано нейното акцептиране или изплащане, ако това е станало;

б) да е приел менителницата добросъвестно и срещу стойност и в момента, когато му е била прехвърлена, да не му е било съобщено писмено за недостатъците, опорочаващи качеството на тогова, който я е отстъпил .

§ 2. Качеството на лицето, което е продало една менителница, е опорочено тогава, когато то е придобило менителницата или нейния акцепт с измама, насилие или за някоя незаконна причина, или когато прехвърлянето съставлява злоупотребление на доверие или е извършено при такива обстоятелства, щото това прехвърляне съставлява измама.

§ 3. Един притежател срещу стойност или без стойност, който е придобил своето качество от един редовен притежател и сам той не се е присъединил към един измамлив и незаконен акт, има всичките права на тоя редовен притежател срещу акцептанта и срещу всичките тия страни по менителницата, които са станали такива преди казания притежател.

Чл. 45 (стр. 43, 89).

Без да се отменяват разпорежданията на тоя закон, една менителница требва да бъде предявена редовно за изплащане. Другояче издателя и джиранта се освобождават.

Една менителница се счита за законно предявена за изплащане, когато това предявяване се извърши според следващите правила:

§ 1. Предявяването на една менителница, неплатима при поискване, трябва да стане в деня на падежа;

§ 2. Ако менителницата е платима при поискване, в такъв случай, съгласно разпорежданията на тоя закон, предявяването трябва да стане в един срок достатъчен за издаването й за да задължи издателя й, в един срок достатъчен за нейния джирант, за да задължи и джиранта.

За да се определи какво требва да се разбира под думата достатъчен, нужно е да се вземе под внимание естеството на менителницата, на търговските обичаи и на особените обстоятелства.

§ 3. Предявяването требва да стане от притежателя или от едно трето лице, упълномощено да приеме плащането в негово име, в един удобен час на един присъствен ден в потребното место, както то е определено по-надолу, било на означеното като платец лице, било на всяко друго лице, натоварено да плати или да откаже плащането в негово име, ако с достатъчна бързина може да се намери там едно такова лице.

§ 4. Една менителница се предявява на потребното место:

а) ако место плащането е означено в менителницата и тя бъде предявена на това место;

б) ако не е означено место за плащане, но ако адреса на длъжника или на акцептанта е означен и менителницата бъде предявена там;

в) ако не е означено нито место за плащане, нито адреса и менителницата бъде предявена в обикновения работен център на длъжника или на акцептанта, ако той е известен и ако не е познат - в неговото обикновено седалище, ако то е известно;

г) във всичките други случаи, ако предявяването е направено на платеца или на акцептанта там, гдето той се намери, или на последното познато место на неговите работи или на неговото седалище.

§ 5. Не е нужно да се прави едно ново предявяване на платеца или на акцептанта на една менителница, представена на потребното место, ако, въпреки всичкото бързо търсене, не е можало да се намери никакво лице, упълномощено да плати или да откаже плащането.

§ 6. Ако една менителница е теглена срещу две или повече лица, които не са съдружници, или ако е акцентирана от тях, без да е означено в нея местото на плащането, предявяването требва да стане на всяко едно от тия лица.

§ 7. В случай на смърт на длъжника или на акцептанта по една менителница, ако не е означено местото на плащането, предявяването требва да стане на един представител, ако има такъв и ако може да се намери при едно достатъчно бързане.

§ 8. Когато то е разрешено по обичая или по едно съглашение, предявяването е достатъчно да стане чрез пощата.

Чл. 46 (43, 89, 90, 144).

§ 1. Закъснялото предявление се извинява (excused е), когато то е причинено от независещи от притежателя обстоятелства, които не могат да му се вменят за вина, лошо водене на работите, или небрежност. Когато няма причини за закъснение, предявлението трябва да стане с всичката достатъчна бързина.

§ 2. Предявлението за плащане не се изисква: а) Когато след всичкото достатъчно бързане предписаното от тоя закон  предявление не е можало да стане.

а) Обстоятелството, че притежателя има основание да вярва, какво при предявлението й менителницата ще претърпи отказ, не го освобождава от необходимостта да я предяви.

б) Когато платеца е фиктивно лице;

в) Относително издателя: когато платеца или акцептанта не е задължен към него да акцептира или плати менителницата и когато издателя няма причини да вярва, че ще бъде изплатена, ако се предяви;

г) Колкото се отнася до джиранта: когато менителницата е била издадена или акцептирана по услужливост (for accommodation) за тоя джирант и когато няма основание да се вярва, че менителницата ще бъде изплатена, ако бъде предявена;

д) Ако има изрично или мълчаливо освобождаване да не бъде предявена менителницата.

Чл. 50 (144).

§ 1. Няма да се взема в внимание закъснението в изпращане съобщението за отказа на акцептирането, ако това закъснение се дължи на обстоятелства, независими от волята, на тогова, който требва да съобщи тоя отказ и ако няма да му се вмени никаква вина, лошо ръководене на работите или небрежност. Когато причината на закъснението изчезне съобщението на отказа требва да се направи с всичката надлежна бързина.

§ 2. Не се съобщава отказа на акцептирането: а) Когато след като се е направило това съобщение с нужната бързина, reasonable, както се изисква от настоящия закон, не е можало да стане или не е пристигнало у издателя или джиранта, който требва да се задължи.

Чл. 56.

б) Когато има нарочно или мълчаливо освобождение от това съобщение. Това освобождение може да се даде било преди времето, когато съобщението требва да стане, било след като то е изпуснато да се направи.

в) Колкото се отнася до издателя - в следващите случаи: 1-о, когато издателя и длъжника е едно и също лице: 2-о, когато платеца е фиктивно или недееспособно лице: 3-о, когато издателя е предявил менителницата за изплащане: 4-о, когато платеца или акцептанта не е задължен към, издателя да акцентира или да изплати менителницата: 5-о, когато издателя е дал обратна заповед на изплащането.

д) Колкото се отнася до джиранта - в следните случаи: 1-о, когато платеца е фиктивно и недееспособно лице и когато джиранта е знаял това при джиросването: 2-о, когато джиранта е лицето, на което менителницата е предявена за изплащане: 3-о, когато менителницата е теглена или акцептирана по услужливост за него (for his accommodation).

Чл. 59.

§ 1. Една менителница се издължава чрез редовно изплащане, направено от или в името на длъжника или на акцептанта.

„Редовно изплащане" (payment indue course) значи изплащане, направено в момента на падежа или отпосле на добросъвестния притежател, без да се знае ни-какъв недостатък, който може да опорочи неговото качество.

§ 2. Без да се отменяват разпорежданията на тоя закон, когато една менителница се плаща от платеца или от един джирант, няма издължение, но:

а) Когато една менителница платима на едно трето лице, или на негова заповед, се изплати от издателя, тоя последния може да изиска от акцептанта изплащането й, но не може да пусне менителницата в циркулация.

б) Когато една менителница се плати от един джирант, или когато е платима на заповедта на издателя, та се плати от последния, тоя, който е платил, се възстановява в своите стари права срещу акцептанта или страните, които са го предшествували и може, ако му е износно, да зачеркне своето джиро и последващите и отново да прехвърли менителницата.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога