Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

От българското законодателство

Гражданско съдопроизводство.

Чл. 238 (стр. 4).

Страните могат да водят делата си сами лично, или чрез упълномощените от тях лица, съгласно с закона за адвокатите. Пълномощното може да бъде устно или писмено. Писменото требва да бъде заверено от нотариуса, а устното се записва в особена книга и в протокола.

Чл. 326 (стр. 6).

Съдържанието на писмените документи, извършени или засвидетелствувани по установения ред, както и на документите, извършени по домашен ред, не може да се опровергава с свидетелски показания, освен:

1) когато страните, които са участвували в извършване на документа, се домогват да докажат, че изразеното в акта съгласие е симулативно, ако при това има начало на писмено доказателство.

Начало на писмено доказателство се счита всяко писмо, произлязло от страната, против която се противопоставя, иля от лицето, което тя застъпва и което писмо прави вероятно наведеното обстоятелство.

2) в случай на препирня за подлог.

Чл. 431 (стр. 3).

Законно предположение е това, което в силата на особен закон се придава на някои актове или обстоятелства. Такива са:

1) актове, които закона признава за недействителни по тяхното свойство, като сторени с намерение да заобиколят закона;

2) случаи, когато закона обявява, че правото на собственост или освобождението от изпълнение на някое обезателство произтича от някои определени обстоятелства и

3) силата, която закона отдава на влезлите в законна сила съдебни решения.

Чл. 520 (стр. 4).

Ответника може, без да даде обяснения по съществото на делото, да предяви отвод в следните случаи:

1) когато делото е  подсъдно  на друг съд, или на правителствено место или лице, или на чуждоземен консулски съд;

2) когато в същия или в друг съд се разглежда дело по същия предмет и между същите лица, или дело, което има тясна свръзка с предявения иск;

3) когато иска е предявен от лице, което няма право да иска и отговаря на съд лично за себе си по своята неправоспособност.

4) когато лицето, което е чужд поданик и не притежава в княжеството недвижими имоти, откаже да представи или не представи в назначения срок обезпечение за разноските по делото в всичките инстанции и за загубите, които ответника може да претърпи.

Закон за задълженията и договорите

Чл. 12 (стр. 7).

Съгласието става чрез предложение и приемане.

Приемането, направено чрез писмо, не задължава оногова, който е направил предложението, освен от момента, в който се научи за приемането. Договора в този случай се счита сключен в местото, гдето предложението е направено.

Чл. 13 (стр. 7).

Съгласието е недействително, ако то е дадено по погрешка, изтръгнато чрез насилие или получено с измама.

Чл. 14 (стр. 7).

Погрешката в правото влече подире си недействителност на договора, само когато тя е била единствената или главната негова причина.

Чл. 15 (стр. 7).

Погрешката в факта не влече подире си недействителност на договора, освен когато тя се отнася до съществените качества на вещта, която е предмет на договора.

Тя не влече подире си недействителност на договора, когато се отнася само до лицето, с което е сключен той, освен ако лицето, с което се е искало да се сключи договора, е било главната причина на съглашението.

Чл. 16 (стр. 7).

Насилието, извършено против лицето, което се е задължило, влече подире си недействителност, макар то и да е сторено не от онова лице, в полза на което е станало съглашението.

Чл. 17 (стр. 7).

Съгласието се счита да е изтръгнато чрез насилие, когато това последното е такова, щото да може да направи впечатление на едно здравомислещо лице и да му внуши основателен страх, че може да изложи себе си или своето имущество на една значителна вреда. В това отношение се обръща внимание на възрастта, на пола и на положението на лицата.

Чл. 18 (стр. 7).

Насилието влече подире си недействителност на договора, даже и когато е насочено против лицето или имуществото на съпруг на един низходящ или възходящ на договарящия се. Ако се касае до други лица, то на съда принадлежи да се произнесе върху недействителността, според обстоятелствата.

Чл. 19 (стр. 7).

Почтителния страх, без да е имало насилие, не е достатъчен да се признае договора за недействителен.

Чл. 20 стр. 7).

Измамата е причина за недействителност на договора, когато употребените средства от едного из договарящите се са такива, щото без тях другия не би сключил договора.

Чл. 21 (стр. 7).

Само нещата, които са в гражданско обръщение, могат да бъдат предмет на един договор.

Чл. 27 (стр. 7).

Причината е незаконна, когато тя е противна на закона, на добрите нрави или на обществения ред.

Чл. 62 (стр. 7).

Задължението е условно, когато неговото съществуване или прекратяване зависи от едно бъдеще и неизвестно събитие.

ЧЛ 63 (стр. 7).

Отлагателно е условието, което поставя задължението в зависимост от едно бъдещо и неизвестно събитие.

Прекратително е условието, което като се осъществи, възстановява нещата в предишното състояние, като че задължението никога не е съществувало.

Чл. 64 (стр. 7).

Случайно е условието, което зависи от едно случайно събитие, което не се намира в властта нито на кредитора, нито на длъжника. Произволно е условието, на което изпълнението зависи от волята на единия от договарящите се; смесено е това условие, което зависи едновременно от волята на една от договарящите се страни и от волята на едно трето лице или от случая.

Чл. 65 (стр. 7).

Всяко условие, което е противно на добрите нрави или на закона, или което възлага изпълнението на едно невъзможно нещо, е недействително и прави недействително задължението, което зависи от него.

Чл. 66 (стр. 7).

Условието, да не се извършва едно невъзможно нещо не прави недействително задължението, сключено под това условие.

Чл. 67 (стр. 7).

Задължението, сключено под едно условие, което го поставя в зависимост само от волята на този, който се е задължил, е недействително.

Чл. 68 (стр. 7).

Когато задължението е сключено под едно отлагателно условие и преди неговото осъществяване вещта, която е предмет на това задължение, погине или се повреди, пазят се следующите правила:

Ако вещта цяла е погинала не по вината на длъжника, задължението се счита несключено;

Ако вещта цяла е погинала по вината на длъжника, то той е длъжен да заплати вредите на кредитора;

Ако вещта се е повредила не по вината на длъжника, кредитора е длъжен да я приеме в състоянието, в което се намира, без намаление на цената;

Ако вещта се е повредила по вината на длъжника, кредитора има право да развали задължението или да иска вещта в състоянието, в което се намира, както заплащането на вредите.

Чл. 69 (стр. 7).

Прекратителното условие не отлага изпълнението на задължението; то задължава само кредитора да повърне това, което е получил, когато дойде предвиденото в условието събитие.

Чл. 70 (стр. 7).

Прекратителното условие всякога се подразумява в двустранните договори, в случай, че една от страните не изпълни своето задължение.

В този случай договора но се унищожава по право. Страната, срещу която задължението не е изпълнено, може или да принуди другата страна да изпълни договора, ако това е възможно, или да иска неговото унищожаване, както и заплащането на вредите и в двата случая.

Унищожаването на договора требва да се иска по съдебен ред и на ответника може да се даде един срок за изпълнение според обстоятелствата.

Чл. 71 (стр. 7).

Всяко условие требва да бъде изпълнено по начин, който страните, вероятно, са искали и избирали.

Чл. 72 (стр. 7).

Когато едно задължение е сключено под условие, че едно събитие ще настане в едно определено време, това условие се счита за несбъднато, ако времето е изтекло без да е дошло събитието; ако няма определено време, условието може всякога да се изпълни и то не се счита за несбъднато, освен когато е известно, че събитието не ще да настане.

Чл. 73 (стр. 7).

Когато едно задължение е сключено под условие, че едно събитие не ще да настане в едно определено време, условието се счита за изпълнено, когато изтече това време без да е дошло събитието; то е така също изпълнено, ако преди изтичането на срока е . известно, че събитието не може да настане; ако няма определено време, то не се счита за изпълнено, освен когато стане известно, че събитието не ще може вече да настане.

Чл. 74 (стр. 7).

Условието се счита за изпълнено, когато сам длъжника, който се е задължил по това условие, е попречил на неговото осъществение.

Чл. 75 (стр. 7).

Изпълненото условие има обратно действие до деня, в който задължението се е сключило. Ако кредитора е умрял преди изпълнението на условието, неговите права преминават на неговия наследник.

Чл. 76 (стр. 7).

Кредитора може, преди изпълнението на условието, да извърши всичките действия, които се отнасят до запазването на неговите права.

Чл. 172 (стр. 7).

Подновяването става по три начина:

1) когато длъжника сключи с своя кредитор нов дълг в замяна на стария, който се погасява;

2) когато един нов длъжник замести стария, който се освобождава от кредитора;

3) когато по силата на едно ново задължение, един нов кредитор замести стария, спрямо когото длъжника е свободен.

Чл. 184 (стр. 7).

Доброволното възвръщане от кредитора на длъжника частния документ за вземането подразумява освобождението от дълга, както на самия длъжник, така и на солидарните длъжници.

Чл. 185 (стр. 7).

Възвръщането на залога не е достатъчно, за да се предполага опрощаването на дълга.

Чл. 186 (стр. 186).

Кредитора, който, като обявява, че опрощава дълга на едного от солидарните длъжници, не иска да освободи всичките други, е длъжен изрично да запази своите права против тях. Но в такъв случай той може да иска повръщането на вземането само като извади частта на оногова, на когото е опростил дълга.

Чл. 187 (стр. 7).

Освобождението от дълга, направено на длъжника, освобождава поръчителите, а направено на поръчителя - не освобождава длъжника.

Чл. 188 (стр. 7).

Освобождението, направено от кредитора на един от поръчителите, без съгласието на другите, ползува последните за частта на освободения.

Чл. 189 (стр. 7).

В всеки случай това, което е получил кредитора от един поръчител за да го освободи от поръчителството, требва да бъде прихванато за дълга.

Чл. 190 (стр. 7).

Когато две лица са длъжници едно към друго, става прихващане на дълговете, което погасява двата дълга по начина и в случаите, които са показани по-долу.

Чл. 201 (стр. 7),

Когато качествата на кредитор и длъжник се съединят в едно лице, става сливане по право, което погасява дълга и вземането.

Чл. 546 (стр. 7, 18, 19).

Закона не дава никакво право на иск за плащане на дълг, който произтича от игра или от обзалог.

Наказателен закон

Чл. 344 (стр. 190, 193).

Който с цел да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, възбуди или поддържа по лукав или измамлив начин заблуждение у някого и с това му причини имотна щета (загуба), наказва се за измама: с строг тъмничен затвор до 5 години.

Ако ли стойността на имотната щета не надминава сто лева, наказанието е тъмничен затвор до шест месеци.

Чл. 349 (стр. 193).

Който съзнателно ощети чужд имот, поверен нему да го наглежда или да го управлява, наказва се за злоупотребление на доверие: с тъмничен затвор.

Ако ли виновния е имал за цел чрез това противозаконно да набави за себе си или за другиго имотна облага, наказва се: с строг тъмничен затвор до 5 години.

Чл. 374 (стр. 188, 189).

Виновен за измамливо банкрутство е онзи изпаднал в несъстоятелност длъжник, който с цел да причини щета на кредиторите си:

1. Крие, отстрани, продаде по-долу от стойността или подари принадлежащи към неговото имущество вещи, опрости следуемото се нему иска ние, или пък скрие такова искане, или пък удовлетвори измислено обезателство;

2. Признае измислени дългове или обезателства напълно или в части:

3. Удовлетвори едного или неколцина от кредиторите си, или им отстъпи или заложи имотите си:

4. Не е държал търговски книги, които по закона е бил длъжен да държи или ги е унищожил, скрил или пък ги е държал тъй лъжливо и нередовно, щото от тях не може да се разбере актива и пасива или хода на неговото предприятие.

Наказанието за измамливо банкрутство е: строг тъмничен затвор до пет години.

Но, ако стойността на щетата не надминава 5,000 лева, то наказанието е: тъмничен затвор не по-малко от шест месеци.

Търговски закон

Чл. 527 (отр. 4).

Всеки, който може да сключва договори, може да се задължава чрез менителница.

Непълнолетните могат да се задължават чрез менителница само тогава, когато се лично занимават с търговия.

Чл. 528 (стр. 4).

Когато менителницата съдържа подписи на лица, които нямат способност да се задължават чрез менителница, това няма влияние върху задълженията на другите.

Чл. 529 (стр. 4).

Менителницата требва да съдържа:

1) изричното наименование в самия текст, че акта е менителница;

2) сумата, която требва да се плати;

3) името и презимето на лицето (или фирмата), на което или на заповедта на което требва да се плати - поемателя;

4) времето, когато менителницата требва да се плати; за изплащането цялата сума се назначава само един срок, както следва:

в определен ден на предявление, в определено време подир предявлението, в определено време от деня на издаването на менителницата, в еди-кой панаир.

Но, ако платежния срок не е означен в менителницата, счита се, че е издадена на предявление;

5) името и презимето на лицето (или фирмата), което требва да заплати сумата на менителницата - платец или приемател;

6) времето (деня, месеца, и годината) и местото на издаването на менителницата;

7) местото, гдето требва да се заплати менителницата и

8) подписа на издателя, т. е. името му и презимето му или фирмата му.

Не е обаче, нужно, щото менителницата да съдържа дадената стойност или причината, нито да бъде теглена от едно место на друго.

Чл. 532 (стр. 4)

Ако документа не съдържа едно от изброените по-горе (чл. 529) съществени условия, той няма сила на менителница. Нямат такава сила и направените на подобен акт: джира, приемане и поръчителство

Условието за лихвите, както и другите вписвания в полиците, вън от необходимите условия, се считат за ненаписани. Също така требва да се смета за ненаписано същественото условие, което е заличено умишлено. Направеното заличаване требва да се счита за умишлено, до като не се докаже противното.

Чл. 535 (стр. 4).

Собствеността на менителницата се прехвърля от едно лице на друго чрез джиросване. Обаче, ако издателя й е запретил прехвърлянето с думите: „не на заповед" или с друго равнозначещо изражение, джиросването няма сила на действие по менителница.

Чл. 541 (стр. 4).

Джиранта отговаря пред всичките по-подирешни притежатели на менителницата за приемането и заплащането й. Но, ако на джирото си е турил забележката „без отговорност", „без задължение" или друго равнозначещо изражение, освобождава се от отговорността си, като джирант.

Чл. 542 (стр. 4).

Ако в джирото е запретено по-нататъшно прехвърляне на менителницата с думите „не на заповед" или с друго равнозначещо изражение и въпреки това тя е джиросана, последующите й притежатели нямат право да привличат към отговорност лицето, което е запретило по-нататъшното джиросване на менителницата.

Чл. 546 (стр. 5).

Менителниците, които са платими в определено време подир предявлението им, требва да бъдат предявени за приемане съгласно с разпорежданията, които се в тях съдържат или, при отсъствие на такива, в течението на една година от издаването им; в противен случай приносителя им губи правото си на обратно искане срещу издателя и джирантите.

Ако някой от джирантите е определил в своето джиро един специален срок за предявление за приемане на менителница от този вид, неговите задължения се погася ват, когато в определения срок менителницата не е била предявена за приемане

Чл. 547 (стр. 5).

Когато менителницата, платима в определен срок от предявление, не е била приета или когато платеца отказва да забележи деня на приемането, приносителя е длъжен, под страх да изгуби обратното си искане срещу издателя и джирантите, да докаже, че той я е на време предявил чрез един протест, извършен в срока, определен в чл. 546. В тоя случай деня на протеста означава деня на предявлението на менителницата за приемане.

Ако приносителя е пропуснал да извърши протест, срока на падежа по отношение към приемателя (акцептанта), който не е забелязал деня на приемането, се брои от последния ден на срока за предявление на менителницата за приемане.

Чл. 551 (стр. 5, 7).

Платеца може да ограничи приемането с една част от сумата; всяко друго ограничение означава отказване да се приеме менителницата.

Чл. 552 (стр. 5).

Приемателя (акцептанта) е длъжен да заплати приетата сума на означения срок в менителницата; с приемането той се задължава и към издателя на менителницата. Против издателя, обаче, той няма никакво менителнично право.

Чл. 553 (стр. 5).

Ако в менителницата, която ще се заплати на друго место, а не в местожителството на приемателя, не е означено от издателя името на лицето, което требва да я заплати там, приемателя има право да означи такова лице; в противен случай, счита се, че приемателя желае сам да заплати менителницата на платежното й место.

Издателя на менителницата, платима другаде, а не в местожителството на приемателя, може да заповяда предявлението й за приемане. Ако приносителя не изпълни тая заповед, губи всяко право на обратно искане срещу издателя и джирантите.

Чл. 554 (стр. 7).

Когато менителницата не е приета или е приета в част от показаната в нея сума, приносителя може, срещу предаване протеста, да иска от издателя или от джирантите достатъчно обезпечение за заплащане стойността на менителницата или на неприетата част от нея, заедно с разноските, причинени от неприемането или от непълното приемане на менителницата. Начина и размера на обезпечението могат да бъдат определени от страните по взаимно съгласие; в противен случай, тези лица имат право на свои разноски да вложат дължимата сума в съда.

Чл. 555 (стр. 7).

Всеки джирант и приносител, който има в psirbrb си протеста за неприемане, има право да иска обезпечение от издателя и от предшестващите джиранти и да заяви срещу обратното си искане по установения за това ред. В тоя случай не се изисква да се представи самата менителница и да се доказва, че този, който упражнява обратното искане, е доставил сам обезпечение на своите последующи джиранти.

Чл. 556 (стр. 7).

Ако длъжника по менителница е дал обезпечение на някое лице, което е подир него, това обезпечение служи и на другите лица, които са подир тогози, който е доставил обезпечението, ако те искат такова от него. Те не могат да искат по-голямо обезпечение от него, освен ако докажат, че даденото обезпечение е недостатъчно.

Чл. 557 (стр. 7). Ако подир протеста, платеца пожелае да направи пълно приемане и да заплати останалите разноски от неприемането, приносителя на менителницата не може да откаже, ако тя е още у него. Когато стане подобно приемане, прекратява се правото за искане обезпечение. Ако обезпечението е било вече дадено, требва да се повърне. Даденото обезпечение се повръща и тогава, когато в течение на една година от падежа не е било обърнато изискване към лицето, което го е доставило, когато се заплати менителницата или пък когато задължението на менителницата се е погасило по друг начин.

Чл. 558 (стр. 7). Чл. 558. Ако менителницата е била приета за цялата сума или за част от нея, не може да се иска обезпечение за приетото количество, освен в следующите случаи:

1) Когато приемателя е обявен за несъстоятелен, или пък е прехвърлил имотите си;

2) Когато е спрял платките си, и

3) Когато се е доказало при някое взискание, че средствата му не достигат за изплащане дълговете му.

Чл. 560 (стр. 5).

Менителница с срок на предявление требва да се заплаща щом бъде представена. За срока, в течението на който требва да бъде представена менителницата и за неопазване тоя срок, приспособяват се правилата, определени в чл. 546.

Чл. 564 (стр. 6).

Приносителя на менителница не може да откаже, когато му се предлага, да му се заплати част от сумата на менителницата.

Чл. 565 (стр. 6).

Длъжника по менителницата заплаща след като му се връчи менителницата. Но ако той заплаща само част от нея, той има право да иска само забележването на заплащането върху менителницата, от която, ако поиска, дава му се копие, на което се забелязва плащането

Чл. 566 (стр. 7).

Лицето, у което се намира менителницата, може да иска и да получи заплащането й, когато падежа е настъпил, ако се доказва от съдържанието на текста на менителницата или по непрекъснатата връзка на пълните или бланкови джира, че той е правилния й притежател. Заличените джира се считат като ненаписани, когато се касае до доказване собствеността.

Платеца не е задължен да изпитва истинността на джирата.

Чл. 568 (стр. 6).

Когато заплащането не е поискано на падежа, приемателя има право, след изтичането на срока, определен за извършването на протеста за изплащане, да вложи стойността, на разноски и на риск на приносителя, в ковчежничеството или в надлежния съд.

Чл. 569 (стр. 7).

Ако приносителя на менителницата е отстъпил на приемателя продължение на срока, той губи правата си срещу онези от джирантите, които не са се съгласили на това продължение.

Чл. 570 (стр. 5).

За да упражни обратното си искане в случай на незаплащане срещу издателя и джирантите, приносителя е длъжен:

1) да предяви менителницата за заплащане и

2) да установи това предявление и незаплащането чрез протест, извършен в определения срок.

Протеста требва да бъде извършен в следующия ден от падежа на менителницата.

Чл. 572 (стр. 5).

Ако менителницата е домиципирана, тя требва да бъде предявена за заплащане на лицето, което е означено в менителницата, или ако подобно лице не е означено - на самия платец в изброеното платежно место. В случай на незплащане или когато лицето, на което требва да се предяви менителницата, не се намери на местото за плащане, приносителя е длъжен, ако иска да запази против издателя и джирантите обратното си искане, да извърши протеста на това место. Но ако заплащането е требвало да се извърши не от платеца, но от друго лице, и приносителя не го е протестирал на време, изгубва менителничното право и против приемателя.

Чл. 573 (стр. 5).

Освен в случая, показан в горния член, приносителя да запази менителничното си право, произходящо от менителницата срещу приемателя, не е длъжен нито да предявява менителницата си на падежа, нито да извършва протест.

Чл. 580 (стр. 5).

Приносителя, който е протестирал за незаплащане, има право да дири:

1) незаплатената сума, с законната й лихва от падежа на менителницата;

2) направените разноски за протеста, поща и пр.;

3) една четвърт на сто комисион от сумата на менителницата.

Чл. 581 (стр. 5).

Джирант, който е заплатил менителницата, има право да дири от предишните джиранти, от издателя и приемателя :

1) сумата, която е заплатил, заедно с законната лихва, от деня на заплащането;

2) направените разноски;

3) комисион ¼ %

Чл. 582 (стр. 5).

Който упражнява обратното искане, може срещу размера на искането да тегли обратна менителница към длъжника си.

В такъв случай той може да прибави към вземането си гербовия сбор, пощенските разноски и банкерските права за продаване обратната менителница.

Чл. 583 (стр. 5).

Обратната менителница е нова менителница, която требва да се издаде с срок на предявление и направо за местожителството на.лицето, срещу което се упражнява обратното искане.

Чл. 586 (стр. 7).

Ако в менителницата, която е протестирана за неприемане, е означено лице, което я заплати в случай на нужда в местото, на което е платима, приносителя не може да иска обезпечение, преди да представи менителницата на това лице за приемане.

Когато в менителницата са означени няколко такива лица, приносителя е длъжен да я предяви най-напред на тогози, който е бил означен от най-стария предшественик; ако това не може да стане явно от менителницата, приносителя не е длъжен да пази никакъв ред в предявлението.

Чл. 590 (стр. 5).

Лицето, което е приело менителницата в случай на нужда, отговаря като всеки друг приемател за заплащането на менителницата пред всекиго от онези, които са подир лицето, за сметка на което е приел .

Неговото задължение престава, ако менителницата не му е била предявена за заплащане най-късно на третия непразничен ден подир падежа.

Своевременното предявление на менителницата може да бъде констатирано само чрез протест.

Чл. 592 (стр. 5).

Когато менителницата, която не е заплатена от платеца, или нейното копие, означава като платци в случай на нужда или като приематели чрез посредничество лица, които имат местожителството си в платежното место, приносителя е длъжен да предяви менителницата на всичките тия лица най-късно на третия непразничен ден подир падежа и да констатира следствието от това предявление върху протеста за незаплащане или върху една прибавка.

Ако той пропусне да направи това, той губи обратното си искане срещу тогози, който е указал на платците в случай на нужда, срещу тогози, за когото е станало посредничеството и срещу последующите джиранти.

Приносителя, който отказва да приеме заплащането, което му е предложено за чест на някого от длъжниците по менителница, губи обратното си искане срещу джирантите, които идат подир лицето, за което заплащането е било предложено.

Чл. 604 (стр. 5).

Приносителя на дубликат, който съдържа забележката, в ръцете на кого се намира екземпляра, изпратен за приемане, но може да упражни своето обратно искане за неприемане или незаплащане, преди да установи чрез протест:

1, че изпратения за приемане екземпляр не му е бил предаден от държателя;

2, че с предявлението на дубликата не е могло да се получи приемането или заплащането на менителницата.

Чл. 607 (стр. 6).

Когато в определения срок менителницата не бъде представена на чужда, той произнася унищожението й. Ако приносителя я представи в тоя срок, съда определя на ищеца един нов срок от 10 дни. в който той е длъжен да заяви срещу приносителя иск за собственост на менителницата; в противен случай съда я повръща на просителя и отменява запрещението, направено на приемателя за неплащанието й.

Чл. 608 (стр. 6).

Когато изгубената менителница бъде унищожена, признатия с определението на съда неин притежател може да иска от приемателя заплащанието й с иск по менителницата.

Чл. 609 (стр. в).

Лицето, което държи менителницата и се представлява по правилата, определени в чл. 566 на неин притежател, не може да се принуди да я предаде на оногози, който я е изгубил, освен ако се докаже, че той я е придобил по недобросъвестен начин или като е допуснал груба грешка.

Чл. 610 (стр. 5).

Подложките и преправените подписи, които съдържа менителницата, не произвеждат никакво влияние от гледна точка на правото на менителница, върху действието на истинските подписи, които се намирате на нея.

Чл. 611 (стр. 5).

Ако менителницата е преправена, джирантите, които са я прехвърлили преди тоя подлог, те са отговорни според първоначалното съдържание на менителницата; тези, които са подписали подир преправянето, са отговорни според преправената менителница.

В случай на съмнение, предполага се, че подписванията са предшествували подлога.

Чл. 612 (стр. 6).

Правото за иск по менителница срещу приемателя (акцентанта) се изсрочва в течение на три години от падежа на менителницата.

Чл. 613 (стр. 6).

Правото за обратно искане на приносителя срещу издателя и другите предшественици по менителницата се просрочва :

1) В течение на три месеци, ако менителницата е платима в Княжеството:

2) В течение на шест месеци, ако менителницата е платима в Европа или Азиатските брегове на Средиземно и Черно море или в островите на тия морета:

3) В течение на една година и половина, ако менителницата е платима другаде.

В тия случаи просрочието почва да тече от деня на протеста.

Чл. 614 (стр. 6).

Правото за обратно искане на джиранта срещу издателя и другите си предшественици се просрочва:

1) В течение на три месеци, ако кредитора, срещу когото се упражнява обратно искане, има местожителството си в Княжеството :

2) В течение на шест месеци, ако то има местожителството си в Европа или в Азиатските брегове на Средиземното и Черно море или в островите на тия морета;

3) В течение на една година, ако той има местожителството си другаде.

Срещу джиранта срока тече от деня на заплащането, когато той е платил, преди да бъде повдигнат срещу него иск по силата на менителницата, а в другите случаи - от деня, когато е получил призовка за повикването му в съд.

Чл. 615 (стр. 6).

Просрочието се прекъсва само чрез заявяване на иск пред съда и при това само по отношение към тия длъжници по менителницата, срещу които е повдигнат иска.

Джиранта, срещу когото е заявено обратно искане, има право, за да обезпечи своето обратно искане от просрочване, да уведоми своя предшественик за повдигнатия срещу него иск. В тоя случай, това уведомление, направено от ответника, е равносилно на завеждане иск.

Чл. 616 (стр. 6).

Когато упоменатото в горните членове просрочие е прекъснато, ново тригодишно просрочие тече от датата на действието, което е прекъснало просрочието.

Чл. 617- (стр. 6).

До гдето трае фалита на приносителя, просрочието не почва да тече, а ако е вече почнало, то се прекъсва.

Чл. 618 (стр. 6).

Въпроса за просрочието не се повдига служебно.

Чл. 619 (стр. 6)

Когато задълженията по менителница на издателя или на приемателя се погасяват вследствие на просрочие или вследствие на пропущане да се извършат необходимите действия за запазване правото по менителница, издателя и приемателя продължават да бъдат задължени по отношение към приносителя по обикновен ред, ако само са се обогатили в негова вреда.

Този иск не може да бъде повдигнат срещу джирантите, задълженията на които по менителничното право са погасени.

Чл. 621 (стр. 3, 8, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 24).

Длъжника по менителница може да противопостави само такива възражения, които произтичат от самата менителница, или които той може да има лично срещу приносителя, който действува.

Чл. 623 (стр. 6).

Протеста на менителница се извършва по писмената молба на приносителя от нотариуса, когато в местожителството на приемателя (акцептанта) има окръжен съд, или от мировия съдия, когато в местожителството на приемателя няма окръжен съд.

Чл. 624 (стр. 6).

Протеста требва да съдържа:

1) дословен препис на менителницата или на копието й с всичките джира и бележки, които се намират в тях;

2) името и презимето или фирмата на лицето, в полза на което и против което се извършва протеста;

3) запитването, което е направено на лицето, против което протеста се извършва, неговия отговор или забележката, че то не е отговорило или че не е било намерено.

4) в случай на приемане или на заплащане чрез посредничество, означаването от кого, заради кого и как то е било дадено;

5) означаване на местото, на деня, на месеца и на годината, когато е извършен протеста;

6) подписа и печата на тогози, който извършва протеста.

На менителницата се забелязва, че е извършен протеста.

Чл. 625 (стр. 6).

Когато заплащането на менителницата требва да се поиска от няколко лица, живущи в същото место, може ла бъде извършен само един протест против всички.

Чл. 627 (стр. 6).

Способността за задължение по менителница на чужденците се определя по законите на държавата, на която принадлежат. Но, ако те се задължават чрез менителница в княжеството, способността им се определя по-закона на последното.

Чл. 628 (стр. 5, в).

Формата на задължението по менителница се определя по закона на оная страна, гдето е станала менителницата.

Чл. 630 (стр. 6).

Предявлението на менителницата за приемане или за плащане, протеста, искането дубликат, а така съща и всички други действия по менителница, които требва да направи някое лице, извършват се, освен ако има друго съглашение, от 9 до 12 часа преди обед и от 2 до 6 часа следобед, в търговското помещение на длъжника или в къщата му, ако той няма търговско помещение; в случай че не се намира, след направената справка в полицията, нито търговско помещение, нито жилище на длъжника, това се забелязва в протеста.

Чл. 633 (стр. 5).

Заявленията, които се правят върху менителницата и които носят не подписа на лицето, а кръст или друг знак, са нищожни. Заявленията на тези, които не могат да подпишат своето име по причина на недъгавост, могат да станат действителни, ако, вместо подпис, те положат някой знак и го засвидетелствуват пред нотариуса.

Чл. 634 (стр. 5).

Който издава менителница като пълномощник, без да има пълномощие, отговаря лично и по същия начин, както би отговарял упълномощителя, ако беше действително дал пълномощие. Същото нравило се приспособява и към настойниците и други представители, които издават менителници, като излизат вън от пределите на властта си.

Углавно съдопроизводство

Чл. 124 (стр. 92).

Потърпевшото лице, което е заявило граждански иск, може да моли да се вземат мерки за обезпечение на исканото от него възнаграждение. Съдебния следовател представя в съда за вземане такива мерки само в случая, когато признае молбата на ищеца за основателна.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога