Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

От Французското законодателство

Banque de Prance (закон от 24 жерминал, година XI, относително).

Чл. 5 (стр. 58, 162).

Банката ще сконтира менителници и други търговски ефекти. Банката не може да върши друга търговия освен тая с златни и сребърни вещества. Тя ще отказва да сконтира ефектите, произходящи от операции, които изглеждат да съпротивни на сигурността на републиката; ефектите, които биха произлизали от една запретена търговия; ефектите, наричани циркулационни,създадени тайно между подписателите, без причина и без реална стойност.

Граждански кодекс

Чл. 6 (стр. 61).

Не могат да се отменяват с частни съглашения законите, които интересуват обществения ред и добрите нрави.

Чл. 1131 (стр.' 59, 74, 102, 103, 104, 106, 111).

Задължението без причина, или основано върху една лъжлива или незаконна причина, не може да има никакво действие.

Чл. 1133 (стр. 104).

Всека причина е незаконна, когато тя се запрещава от закона, когато е противна на добрите нрави и на обществения ред.

Чл. 1235 (стр. 103, 104, 105, 106).

Всяко плащане предполага един дълг; това, което се е платило, без да се е дължало, е предмет на връщане.

Връщането не се допуща за естествените задължения, които доброволни са били заплатени.

Чл. 1376 (стр. 105).

Който приема по погрешка или съзнателно това, което не му се дължи, се задължава да го повърне на тогова, от когото незаконно го е взел .

Чл. 1382 (стр. 40, 111, 114, 123, 138, 156, 158).

Всяко действие на человека, което причинява вреда на другиго, задължава тогова, по вината на когото тая вреда е станала, да я поправи.

Чл. 1377 (стр. 104).

Когато едно лице, което по погрешка е вярвало, че дължи, та е изплатило за един длъжник, то има право да нека обратно платената сума.

Обаче това право не съществува в случая, когато кредитора е унищожил своето качество вследствие на заплащането, с изключение рекурса на лицето, което е платило, срещу истинския длъжник.

Чл. 1383 (стр. 157, 158).

Всеки е отговорен за вредата, която е причинил не само с своето действие, н още и с своята небрежност или непредпазливост.

Чл. 1999.

Упълномощителя трябва да заплати на пълномощника авансите и разноските, които тоя последния е направил за изпълнението на пълномощното и да му плати за труда, когато му е обещал това.

Ако не може да се вмени никаква вина на пълномощника, упълномощителя не може да се освободи от задължението да направи тия изплащания дори и тогава, когато работата не е сполучила, нито да намали сумата на разноските и на авансите под предлог, че е можало те да бъдат по-малки.

Чл. 2000.

Упълномощителя трябва, така също, да обезщети пълномощника за загубите, които последния е претърпял по случай на своето управление, без да му се вменява непредпазливост.

Code d'instruction criminelle

Чл. 63. (стр. 177).

Всяко лице, което претендира, че е пострадало от едно престъпление, може да подаде жалба за това и да стане гражданска страна пред съдебния следовател било на местото на престъплението, било на местото, гдето е седалището на подсъдимия. било на местото, гдето той може да се намери.

Наказателен кодекс

Чл. 42.

Съдилищата, които съдят изправително, в известни случаи могат да забранят изцяло или отчасти упражнението на следующите граждански и семейни права:

1) Гласуване и избиране;

2) Избираемост;

3) Повикване или назначение за съдебни заседатели или на други обществени длъжности, или на служби по администрацията, или упражнението на тия обязаности или служби;

4) Носене на оръжие;

5) Гласуване и избиране при разисквания по семейни въпроси;

6) Избиране за настойник, попечител, ако не е на своите деца й с съгласието само на семейството;

7) Повикване за експерт или за свидетел в актовете;

8) Свидетелствуване пред съдебните власти, освен даване на прости показания.

Чл. 145 (стр. 178, 192).

Всеки обществен чиновник, който при изпълнение на своите обязаности е извършил подлог, Било чрез лъжливи подписи,

Било чрез преправяне на актове, записвания или подписи,

Било чрез употреблението на чуждо име,

Било чрез вписвания или добавки върху регистри или други публични актове след тяхното съставление или закриване, се наказва с тежка работа до живот.

Чл. 254.

Колкото се отнася до изтръгването, унищожението и открадването на документи или углавни делопроизводства или други книжа, регистри, актове и ефекти, съдържащи се в архивите, канцелариите или публичните депозити или предадени на един публичен пазител в качеството му на такъв, наказанията за заведующите канцелариите, архиварите, нотариусите и другите небрежни пазители са от три месеца до една година затвор и една глоба от 100 франка до 300 франка.

Чл. 255.

Който се обвинява за изтръгване, открадване или унищожение, означени в предидущия член, се наказва с строг тъмничен затвор.

Ако престъплението е извършено от самия пазител, той се наказва на временна тежка работа.

Чл. 256.

Ако счупването на печати, изтръгването, открадването или унищожението на книжа е извършено с насилие върху лицата, наказанието за всяко виновно в това лице ще бъде временна тежка работа, без да се изключват по-строгите наказания, ако има такива, според естеството на насилията и на другите престъпления, които ще ги придружават.

Чл. 402 (стр. 166, 183).

Лицата, които в предвидените от търговския кодекс случаи се обявяват за виновни в банкрутство, се наказват, както следва:

Измамливите банкрути се наказват на временна тежка работа.

Простите банкрути се наказват с затвор от 1 месец най-малко до 2 години най-много.

Чл. 405 (стр. 167, 173, 174, 179, 181, 183, 184, 190, 193).

Който, било като употреби лъжливо име или лъжливо качество, било като направи измамливи постъпки за да увери някого, че съществуват лъжливи предприятия, една власт или един въображаем кредит, или, за да направи да се породи надеждата или страха от един успех, от една случка или от всяко друго въображаемо събитие, което е накарало да му се предаде или се е опитал да накара някого да му предаде пари, движими имоти или задължения, разпореждания, билети, промеси, квитанции или разписки и с помощта на едно от тия средства изтръгне или се опита да изтръгне делото или част от състоянието на другиго, се наказва с затвор от една година най-малко до 5 години най-много и с една глоба от 50 фр. най-малко до 3000 фр. най-много.

Освен това обвиняемия може да бъде лишен от деня, когато е излежал своето наказание, в продължение на 5 години най-малко и на 10 години най-много, от правата, означени в чл. 42 на настоящия кодекс, без да се изключват по-строгите наказания, ако има извършено престъпление подлог.

Чл. 406.

Който злоупотреби с нуждите, с слабостите или с страстите на един малолетен, за да го накара да подпише, в своя вреда, задължения, квитанции или разписки, за паричен заем или за заем на движими имоти, или за търговски ефекти и за всички други ефекти, по които се поема задължение, под каквато форма и да бъде извършено или прикрито това прехвърляне, се наказва с затвор от 2 месеца най-малко до 2 години най-много и с една глоба, която не може да надминава четвъртината на сумата за връщане и на вредите и загубите, които ще се дължат на пострадалите страни, нито могат да бъдат по-малки от 25 франка.

Чл. 408 (стр. 182, 193)

Който изтръгне или разпилее в вреда на притежателите, или на владетелите, ефекти, пари, стоки, билети, квитанции или всякакви други писмени актове, с които се поема или освобождава от задължение, които неща му са дадени под наем в вид на влог, на пълномощие, на залог, на заем за послужване или за една работа, която ще се възнагради или не, с задължение да ги повърне или представи или да си послужи с тях за една определена цел, се наказва по чл. 406.

Ако предвиденото и наказуемо по предидущия параграф злоупотребление на доверие е извършено от един обществен чиновник, или от един слуга, или от едно лице, натоварено да пази заложени вещи, от един възпитаник, деловодител, работник, другар или чирак, в вреда на своя господар, наказанието е строг тъмничен затвор, като остава в сила това, което е казано в членове 254, 255 и 256, относително изтръгването и задигването на пари, ефекти, или книжа, извършено в обществени депозити.

Несъстоятелността (закон от 4 март, 1889 г.)

Чл. 15.

Съглашението между кредиторите и длъжника не може да стане, освен ако то се одобри от болшинството на всичките кредитори, проверени и утвърдени, или допуснати привременно, представляющи двете третини от цялата сума на проверените, утвърдените или приетите привременно вземания и то под страх на нищожност. Ако кон-кордата се утвърди, съдилището обявява съдебната ликвидация за свършена. Когато конкордата съдържа изоставяне на един актив за реализиране, кредиторите се консултират за поддържането или заместването на ликвидаторите и на контрольорите. Съдилището постановява за поддържането или заместването на ликвидаторите. Операциите за реализирането и разпределението на изоставения актив се продължават съгласно разпорежданията на чл. 541 на търг. кодекс.

В последното събрание ликвидаторите дават сметка за своите разноски и възнаграждения, както те се определят от съдията-комисар Тая сметка се предава в канцеларията на съдилището. Длъжника и кредиторите могат, в осем деня, да направят възражение за тия разноски и възнаграждения. Съдилището постановява върху това в разпоредително заседание. В всичките случаи, когато ликвидаторите ще представляват сметки, се прилага разпореждането на предидущия параграф.

Чл. 19 (стр. 136).

Несъстоятелността на един търговец, на когото е разрешено да се ползува от съдебната ликвидация, може да бъде обявена чрез решение на търговското съдилище, било служебно, било по искането на кредиторите: 1-о, ако се признае, че молбата за съдебната ликвидация не е подадена в продължение на 15-те дни след спирането на платежите; 2-о. ако длъжника не придобие конкордат. В тоя случай, ако несъстоятелността не е обявена, съдебната ликвидация се продължава до реализирането и разпределението на актива, които се извършвате съобразно с разпорежданията на алинея втора на чл. 15 от настоящия закон. Ако несъстоятелността е обявена, постъпва се съгласно чл. 529 и поел. на търговския кодекс.

Съдилището обявява несъстоятелността в всеки период на съдебната ликвидация :1-о, ако след спирането на платежите или в продължение на десетте предшестващи дни длъжника е одобрил един от актовете, означени в членове 446, 447, 448 и 449 на търговския кодекс, но само в случаите, когато нищожността ще бъде произнесена от компетентното съдилище, или призната от страните; 2-о, ако длъжника е прикрил или преувеличил актива или пасива, изпуснал умишлено името на един или на мнозина от кредиторите, или ако е извършил някаква измама, без да се освобождава от преследванията на прокурорския надзор; 3-о, в случай на унищожение или спиране на един конкордат ; 4-о, ако длъжника, който се намира в съдебна ликвидация, е осъден за прост или измамлив банкрут. Операциите на несъстоятелността се продължавате по последния ход на процедурата.

Посредниците за стоки (закон от 18 юли 1856 г.)

ЧЛ. 5 (стр. 45).

Когато по взаимното съгласие на страните не се назначат експерти, вписаните посредници1) могат да бъдат повикани да оценят вложените в едно публично влагалище стоки.

Търговски кодекс

Чл. I (стр. 135).

Търговци са всички ония лица, които вършат търговски сделки и това съставлява тяхното обикновено занятие.

Чл. 69.

Съпруг при отделно управление на съпружеските имущества, или оженен под зестрения режим, който би станал търговец, след като се ожени, е задължен да извърши това предаване (на сватбения договор) в оня ден на месеца, когато той ще почне своята търговия. Ако не направи това той, в случай на несъстоятелност, може да бъде осъден като прост банкрут.

Чл. 70.

Същото предаване требва да стане, под страх на същите наказания, в продължение на годината, когато ще се публикува тоя закон, от всеки съпруг при отделно управление на съпружеските имущества, или оженен под зестрения режим, който в времето на това публикуване би упражнявал търговско занятие.

Чл. II2 (стр. 43, 59).

Смятат се за прости писмени обещания всичките менителници, които съдържат сюпозиция било на име, било на качество.

Чл. II5 (стр. 65).

Провизията требва да се приготви от издателя или от това лице, за сметка на което тя ще бъде теглена, без издателя за чужда сметка да престане да е лично задължен само спрямо джирантите и приносителя.

Чл. II6 стр. 58, 64, 65, 137).

Има провизия, ако на падежа на менителницата лицето, срещу което тя е доставена, има да дава на издателя или на тогова, за сметка на когото е теглена, една сума поне равна на сумата на менителницата.

Чл. 137 (стр. 120).

Джирото се датирва.

То изразява доставената стойност.

Търговски кодекс

То означава името на тогова, на заповедта, на когото се дава.

Чл. 138.

Ако джирото не е съобразно с разпорежданията на предидущия член, с него не се извършва прехвърлянето; то е само едно пълномощно.

Чл. 149 (стр. 65).

Не се допуща възражение на изплащането освен в случай на изгубване менителницата или на несъстоятелност на приносителя.

Чл. 168 (стр. 125, 136).

След изтичането на горните срокове, за предявяването на менителницата на виждане или на един или на повече дни или месеци или платежни срокове,

За протеста, когато не се плати,

За упражнението на иска за гаранция,

Приносителя на менителницата губи всичките права срещу джирантите.

Същите права губят приносителя и джирантите спрямо самия издател, ако тоя последния докаже, че е имал провизии на падежа на менителницата. Приносителя в такъв случай може де действува само срещу тогова, срещу когото менителницата е теглена.

Чл. 170 (стр. 137).

Чл. 188 стр. 73).

Чл. 437 (стр. 135).

Записа на заповед носи дата. Той съдържа сумата за изплащане, Името на лицето, на заповедта на който е подписан. Времето, когато трябва да бъде изплатен. Стойността, която е доставена в брой, в стоки, в сметка или по всякакъв друг начин.

Всеки търговец, който спре платежите си, е в състояние на несъстоятелност.

Несъстоятелността на един търговец може да бъде обявена и след неговата смърт, когато е умрял в състояние на спиране платежите му.

Обявяването на несъстоятелността не може да стане, било произнесено служебно, било по искане от кредиторите, освен в годината, която иде подир смъртта.

Чл. 438.

Всеки изпаднал в несъстоятелност се задължава в продължение на 5 дни от спирането на своите платежи, да заяви за това в канцеларията на търговското съдилище в своето местожителство. Деня на спирането на платежите влиза в тия 15 дни.

В случай на несъстоятелност на едно дружество с колективно име, декларацията ще съдържа името и означението на местожителството на всекиго от солидарните съдружници. Тая декларация ще стане в канцеларията на съдилището, в ресорта на който се намира седалището на главното заведение на дружеството.

Чл. 439.

Декларацията на несъстоятелния требва да се придружава с депозирането на баланса или да означава причините, които са възпрепятствували на несъстоятелния да депозира баланса си. Баланса требва да съдържа изброяването и оценението на всичките движими и недвижими имоти на длъжника, ведомостта за неговите активни и пасивни дългове, таблицата за печалбите и загубите, сметката за разходите; той требва да бъде заверен, датиран и подписан от длъжника.

Чл. 441 (стр. 135).

С решението, с което се обявява несъстоятелността или чрез едно по-нататъшно решение, взето по доклад на съдията-комисар, съдилището ще определи, бил« служебно, било по молба на всека заинтересована страна, времето, в което е станало спирането на платежите. Когато няма специално определение на това време, спирането на платежите ще се смета, че е станало, считано от деня на решението, с което несъстоятелността е обявена.

Чл. 446.

Са недействителни и без действие, относително масата, когато са направени от длъжника след определеното от съдилището време за спиране на платежите или в десетте предшестващи дни:

Всичките актове за прехвърляне собствеността на движими и недвижими имоти безвъзмездно;

Всички платежи, било в пари, било чрез пренос, продажба, прихващане и други, за дългове с ненастъпили падежи и за дългове с настъпили падежи, всички платежи освен ония, направени в пари или търгов. ефекти;

Всяка договорна или съдебна ипотека и всички права по антихреза или залог, направени върху имотите на длъжника за дългове по-рано уговорени.

Чл. 447.

Всички други платежи, направени от длъжника за изтекли дългове и всички други актове възмездни, извършени от него след спирането на платежите и преди издаването на решението за обявяването на несъстоятелността, може да се унищожат, ако те са направени от страна на лицата, които са ги получили или които са третирали с него, н които са знаяли спирането на платежите.

Чл. 448.

Правата по ипотека и по привилегия, придобити по законен ред, може да се впишат до деня на решението, което обявява несъстоятелността.

Обаче, вписванията, направени след времето на спиране платежите, или в десетте предшестващи дни, могат да се обявят нищожни, ако са изтекли повече от петнадесет дни между датата на ипотечния акт или на оня на привилегията и тая на вписването.

Тоя срок може да се увеличи от един ден за всеки десет километра разстояние между местото, гдето е придобито ипотечното право и местото, гдето ще стане вписването.

Чл. 449.

В случаите, когато менителници са заплатени след определеното за спиране на платежите време и преди решението, което обявява несъстоятелността, може да се предяви иск за връщане на сумата само срещу това лице, за сметка на което менителницата е доставена.

Ако се касае за един запис на заповед, иска ще се упражни само срещу първия джирант.

И в единия и в другия случай требва да се докаже, че лицето, от което се иска сумата, е знаяло спирането на платежите в времето на издаването на менителницата или на записа.

Чл. 585 (стр. 59, 71, 167, 168, 169, 108).

Ще бъде обявен за прост ь банкрут всеки изпаднал в несъстоятелност търговец, който ще се намери в един от следующите случаи.

1-о. Ако неговите лични разноски или тия на семейството му се намерят извънредно големи;

1-о. Ако той е употребил големи суми било в операции чисто хазартни, било в фиктивни борсови операции или в стоки;

3-о. Ако в намерението си да забави своята несъстоятелност той е направил покупки, за да ги препродаде с по-долни цени, ако с същото намерение той е направил заеми, ако е извършил циркулация на ефекти или други разорителни средства, за да си достави пари;

4-о. Ако след спирането на своите платежи той е платил на един кредитор в вреда на масата.

Чл. 586 (стр. 58, 60, 168, 170).

Може да бъде обявен за прост банкрут всеки изпаднал в несъстоятелност търговец, който ще се намери в един от следующите случаи:

1. Ако е поел за сметка на другиго, без да е получил в замяна ценности, задължения, които се считат много големи в отношение на неговото положение, когато той ги е поел ;

2. Ако е обявен отново в несъстоятелност, без да е удовлетворил своите задължения по един предишен конкордат;

3. Ако, оженен под зестрения режим, или при отделно управление на съпружеските имущества, той не се е съобразил с чл. 69 и 70.

4. Ако 15 дни след спирането на платежите му, той не е направил декларацията, изисквана от членове 438 и 439, или ако тая декларация не съдържа имената на всичките солидарни съдружници;

5. Ако, без законно препятствие, той не се е представил лично на синдиците в отделните случаи и сроковете или, ако след като е получил отпуск за това, той не се е представил в съдилището.

5. Ако не е държал книги и не е съставил точен инвентар; ако книгите или инвентарите му са непълни или нередовно държани или, ако ris не представляват неговото истинско активно и пасивно положение, без обаче да е имало измама.

Чл. 591 (стр. 170)

Ще бъде обявен за измамлив банкрут и наказан по наказателния кодекс всеки несъстоятелен търговец, който скрие своите книги, отстрани, или скрие една част от своя актив, или който било в своите вписвания, било с публични актове или задължения с незаверен подпис, било чрез своя баланс, се е признал измамливо, че дължи суми, които не е дължал .

Чл. 632 (стр. 134).

Закона счита като търговски сделки:

Всека покупка на храни и стоки за препродаване, било в натура, или след като се преработят и станат готови за продан или пък за даване под наем;

Всяко предприятие манифактурно, комисионерско, превозно по сухо или по вода;

Всяко предприятие за доставки, за агенции, за бюра за разни работи, заведения за публични продажби, публични зрелища;

Всека камбиална банкерска и куртажна операция; Всички операции на публичните банки; Всички задължения между търговци и банкери. Менителниците между всичките лица.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога