Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

Просто банкрутство (чл. 585-3)

Находяща се под влиянието на търговския кодекс от 1807 г., циркулацията на ефектите не е можала да бъде просто банкрутство в случай на несъстоятелност освен до толкова, до колкото тя е превишавала тройната сума па актива, изчислен според последния инвентар. Това разпореждане на чл. 586-4 е било твърде еластично затова, че актива съставлявал  обикновено една голяма цифра, понеже думата актив е означавала - а това всички единодушно са признали - не чистия актив, но актива в противоположност на пасива. Това същото разпореждане е било много ограничено, защото всякога е неудобно, ако не и опасно, да се определи една точна граница по такава една материя, без да е нужно да се прибягва до най-справедливите преценки на съдиите. Най-сетне касаело се е до актива на последния инвентар и при мъчните именно обстоятелства, когато се явява икономическата циркулация, рядко се случва, щото инвентарите да са редовно съставени. Закона от 28 май 1838 г. остави фактите на преценението на съдията, като се ограничи да прецени съществените свойства на циркулацията на ефектите, съставляващи просто задължително банкрутство. Безразлично е дали ефектите са много, или не; требва: 1-о циркулацията да е имала за цел да забави обявяването на несъстоятелността; 2-о тя да е съставлявала едно разорително средство за доставяше на пари. На съдията остава да провери дали тия условия съществуват. Изпълнени ли са те? - Той трябва да обяви несъстоятелния за прост банкрут.

Юриспруденцията изглежда да е забравила това условие на употреблението на циркулацията, като разорително средство. А това е тъй, защото, като забавя депозирането на баланса, циркулацията на ефектите може да поддържа положението на несъстоятелния, а понякога ида го подобри. Тя не е вредно, „разорително" средство освен, ако предизвиква големи разносни, които могат да влошат повече положението на длъжника. Някои намират, че това е много малко и че в такива случаи е имало една нужда, която не е позволявала да се престават икономическите ефекти, които не всякога се представляват като „разорителни" средства. Един проект на реформи върху несъстоятелността, внесен в камарата на депутатите в 1894 година, обявяваше за прост банкрут вейки търговец, който се намира в несъстоятелност или в съдебна ликвидация и който, в желанието си да забави спирането на платежите си, е издал  или търгувал  с ефекти без действителна причина.

Банкрутството е едничката наказателна гаранция в полза на кредиторите на масата; само тя е приложима в случаите, когато банкерина - сконтант тайно е участвувал в икономическата циркулация. Престъплението измама в случаите, когато то се признае, е независимо от престъплението банкрутство: едното може да съществува без другото.

От друга страна, ако самото услужливо лице не е съучастник, пак не се освобождава от всякакъв риск за преследване по углавен ред. Вън от всякаква мисъл за измама, той може да бъде обявен за прост банкрут, ако е поел  за сметка на другиго, без да е получил  равноценност, задължения, оценени като много тежи за неговото положение. (Чл. 586). Най-сетне, има и други санкции. Несъстоятелния, който е оставил  да представят в пасива му трети лица недобросъвестни вносители ефекти, които той е знаял, че с икономически, не може ли да бъде обявен за измамлив банкрут, да се признае, че измамливо дължи суми, които не е дължал? (Чл. 591).

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога