Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

Измама

Измамата, бъдейки едно престъпление само по себе си безгранично и мъчно определимо, защото може да съдържа едно множество обстоятелства, изменяеми до безкрайност, изисква известни условия на приложение, които могат да се преценяват и които съставляват неговите  главни  елементи.  За  да  има измама нужно е да си е послужил  някой с лъжливи имена или лъжливи качества, или да е употребил  измамливи средства, за да убеди някого, че съществуват лъжливи причини или един въображаем кредит с цел да се снабди с пари. И така, едно лице представлява на един банкерин, който ги сконтира, чисто фиктивни ефекти, или ценности, които едно нелатимоспособно лице му е подписало. То поддържа едно заблуждение в ума на банкерина, който вярва, че съществуват истински търговски операции и който на падежа напразно се грижи да му бъдат заплатени ефектите. В тая продажба на ефекти има ли съществени елементи на измама?

Предаването стойността на записа или на менителницата реализира връчването на парите, а така също и факта на придобиването наново стоки или избягването от преследваше от страна на кредиторите. Предявяването на фиктивни ценности убеждава банкерина, че съществува един кредит, който не е освен въображаем. Но кога има измамлива постъпка ?

Измамливите постъпки се състоят в външни факти, които могат да повлияят върху съгласието на сконтанта. Лъжливите указания, направени дори и писмено (например, ако за причина в ефекта е написано: стойност в стоки") или ако вписаната в него сума е изразена в подразделение па монетната единица чрез едно изкусно пресмятане, за да даде да се мисли, че има действително доставена стойност, не с достатъчни, ако не са подкрепени с един материален акт, който може да изтръгне доверието на сконтанта3). Тоя външен факт обективира престъплението и го характеризира; той не е напълно независим от ефекта и може да съществува в самия ефект. Така, измамливи постъпки и, следователно, измама има в факта на покриването на един ефект с подписа, принадлежащ на едно несъстоятелно лице, за да поддържа убеждението, че тоя подпис е на едно едноименно състоятелно лице, а още повече в факта да се укаже адреса на последния: исканата цел е заблуждението. Измамлива постъпка е, така също, представлението, за подкрепление сконтовата молба, на лъжливи фактури за продажба на стоки, които се считат за изплатени с ефектите.

Една комбинация на лъжи може да се смета, като еднакво нещо с един външен факт. Би имало измамливи постъпки, ако поемателя, мнимия длъжник или едно трето лице на негово место с потвърдили действителността на операцията, констатирана с ефекта. Освен това съдията може да намери в целостта на обстоятелствата, които с& придружавали търгуването, свойствата на една измамлива постъпка.

2) За да се дължат на измамливи постъпки, така ясно характеризирани, наказанията за измамата нарядко биха приложими, но според юриспруденцията не трябва да се допущат само външни хитрости. Трябва да се анализира по-основно и самата сконтова операция на икономическите или на фиктивните ефекти.

Самия факт на предявяването за сконтиране неакцептирани менителници, за които няма провизия, не е от естество да съставлява престъплението измама. Чл. 116 на търговския кодекс не изисква съществуването на провизията освен в момента на падежа, а до това време издателя може да изпрати пари или стока, за да стане кредитор на платеца. А когато на падежа провизията, която издателя е вярвал  да може да достави, не съществува, операцията е, така също, законна.

Но търгуването с една менителница без провизия става един незаконен акт и попада под член 405 на наказателния кодекс, когато тегленето е извършено срещу фиктивни или неплатимоспособни лица, и когато се е знаяло, че на падежа няма да има провизия и че лицето, което е сконтирало, няма да събере стойността на продадената менителница, {която няма да бъде заплатена на падежа или която ще се заплати само чрез подновяване). С една дума, когато се отнася за икономически менителници или записи, изискват се две условия; 1-о да се знае характера на ефекта и 2-о положителността на неплащането.

И, наистина, като е представил  своите фиктивни книжа за сконтиране, издателя не е извършил  „една. редовна търговска сделка". Сконтовата операция е само на глед такава. Представена на банкерина-сконтант като сериозна, всъщност тя не е освен истинска хитрост, отправена срещу него. Да се създадат фиктивни ценности, да им се укаже за причина „стойност в стоки", да се накара някой да ги акцептира, да се представят за сконтиране, да се джиросат - всичко това с външни факти. Издателя знае, че не би можал  нищо да получи по една пряма молба за заем, та е употребил  формата на търговски ефекти само за това, защото последните обикновено представляват действителни търговски операции. Не би ли могло да се каже, че това е един посредствен заем, придружен с измамливи постъпки? Ако сконтанта е знаял  истината, не би акцептирал  ефекти без стойност, и ако би ги сконтирал  доброволно, често пъти той би ги получил  по една цена много по-долна от номиналната, надеяйки се да изравни по тоя начин своите шансове за загуба. Това не съставлява само едно лъжливо указание, но още и една хитрост, предназначена да подкрепи това указание, един външен акт.

Могло би да се претендира, че с тоя анализ се е направило от необходимостта на една измамлива постъпка условието на едно измамливо намерение. Приложението на чл. 405 не изглежда вече да зависи от един въпрос на добросъвестност или недобросъвестност. Това не значи ли да не се признава текста и духа на чл. 405? Не значи ли това да се отива против принципа на строгото тълкувание по наказателната материя ?

Измамливите постъпки не съществуват. Има само лъжливи указания, съдържащи се в ефекта, повторени писмено Колкото се отнася до предявяването, то е необходимо: за да се поиска сконтирането трябва да се представяте ефектите. Но всъщност в тоя случай няма сконтиране. Ние доказахме това; то е само една вънкашност. Как може да се говори за сконтиране на една менителница, която не съществува? По силата само на тая вънкашност издателя придобива пари или стоки от поемателя на ефекта.

Много добре се обяснява това разтегание на чл. 405 от наказателния кодекс от страна на юриспруденцията, защото тоя член се знае за достатъчно еластичен, за да може да се приспособява на толкова обстоятелства и защото почнаха по-лесно да допущат съединението на елементите, които той изисква. Но, ще ни се каже, ако с едно връщане назад разгледаме и сравним изходната точка и преследваната цел, като оставим на страна обстоятелството, колко пъти и през какви ръце са минали ефектите, много уместно можем да се учудваме пред разстоянието, което ефектите са преминали.

Юриспруденцията, в отсъствието на едиk по-точен и ясен текст на закона, се е стараела да отговори на нуждите на практиката. Както е казал  Главния Прокурор Dupin „законодателя, който тука признава своето безсилие пред гения на злото, не е можал  да укаже освен главните елементи на престъплението. А на съдиите именно остава да се ръководят от тия елементи, за да преследват всичките обвиняеми без да постъпват произволно. Обаче престъпленията против добросъвестността и честността са по-сурови и по-вредителни в търговията, отколкото в обикновените сношения. Защо да не се заключава от това, че няма нужда да се характеризират толкова силно измамливите постъпки?

Възприетата формула не е толкова еластична, каквато би могло да се мисли. Ние далече не искаме да туриме измамата в зависимост от невъзможността, в която се намира подписателя да заплати ефекта на падежа.

а) За да бъде установена измамата, не е достатъчно само неплащането от страна на издателя. Длъжника е можал  да има сериозна причина да мисли, че на падежа ще бъде в състояние да плати. Требва да се докаже, че в момента на предявяването ефекта за сконтиране издателя е знаел  положително, че не ще може да плати на падежа; па дори и тогава, когато би било възможно да го докаже, издателя би имал  още едно средство да избегне наказанието, а то е плащането или по-скоро повръщането на парите, които е получил. И наистина, по тоя начин той няма ли да докаже, че не е имало измамлива постъпка от негова страна? Повръщането на падежа или преди протеста прави да изчезне всякакъв характер на измама.

б) От друга страна банкерина требва да не е познавал  естеството на ефекта. Ако той знае истината, неговата цел е да помогне на търговеца-издател, или ако солидността на един от подписите му гарантира заплащането, да спечели комисионна, ако той не се старае, така също, да измами третите лица, (спомняме си тогава какви ще са последствията па неговата недобросъвестност, а именно тежката отговорност, която си навлича). Трябва да се добави още, че банкерите, които не са били предпазливи, както трябва, не могат да се представляват за жертва на измамата, защото тяхната професионална опитност би требвало да ги накара да познаят фиктивния характер на ефектите. В случай на очебийна непредпазливост, пита се, дали те не са били доброволно измамени?

Права на пострадалия от измамата. - Банкерина сконтант, който преследва издателя, обвиняван в измама, има голям интерес да го види осъден, защото той има право да изисква, едновременно с осъждането, да се признае като гражданска страна, съобразно с ч.т. 63 от Code d'Instruction Criminele и да се обезщети за загубата, която му е причинило престъплението. Напразно би му се противопоставило неговото участие в несъстоятелността на подсъдимия за сумата на ефекта. В тоя случай има два дълга, имащи различно произхождение, по една отдъхна причина и два иска за изискване тяхното изплащане: единия, който се поражда от ефектите, произлиза от менителничното право; другия, основан върху това, че кредита чрез сконтирането не е бил  даден другояче освен вследствие на измамливите постъпки, позволява на банкерина да иска неговото изплащане във вид на вреди и загуби по всички правни начини.

Такива са общите принципи на измамата, приложими на икономическите и на фиктивните ефекти. По тая материя властта на съдиите е голяма и фактическите обстоятелства играят една важна роля в оценението на законната квалификация на измамливите постъпки, но съдилищата са длъжни всякога да изброяват в присъдата си фактите, които служат за основа на техните решения под страх на отменение по касационен ред. Ние разсъждаваме в хипотезата на менителниците. Нужно е сега да преценим по-добре и да преминем бързо върху прегледа на различните случаи, които се представляват, на разрешенията, които трябва да им се дават, като ги сравним с аналогичните разпореждания, които се намират в чуждестранните кодекси.

1-о Ефекти подписани в името на едно фиктивно или несъществуващо лице. - а) Ако менителницата е акцептирана, ако записа на заповед е подписан в името на едно фиктивно или несъществуващо лице, предявяването на ефектите за сконтиране прави тогова, който ги е приготвил, наказуем за подлог. Мнозина се въздържат по тоя случай да признаят престъплението подлог, основавайки се на това, че никакво задължение не може да произлезе „от едно съглашение, констатирано само с подписа на мнимия кредитор, който се представлява за един чисто въображаем длъжник. Може ли да се даде, макар и за един само миг, наименованието съглашение на един акт от такова естество?" За нас престъплението подлог съществува и изключва престъплението измама. Подлога няма само за цел да произведе едно положително действие, сиреч да създаде едно лъжливо доказателство, едно фалшиво качество, против никого. Едно отрицателно действие съставлява подлога по чл. 145, 1 на наказателния кодекс, когато то унищожава, така да се каже, едно доказателство, върху което едно лице е вярвало да може да разчита. Един търговски ефект е подложен, когато не е акцептиран от тогова, който е указан като акцептант. Лицето, което сконтира един подобен ефект, след като е подписало въображаемото име на един предполагаем акцептант, иди подписател, се обвинява в подлог и ако с това съзнателно си е послужило, е равносилно на самия подлог.

б) Ако менителницата не е акцентирана, когато тя означава просто като платец едно въображаемо лице, в такъв случай има измама за това, че е употребено лъжливо име, съгласно чл. 405 от наказателния кодекс. Да употреби някой едно лъжливо име, значи да си послужи с едно име, което няма право да носи, без различно дали името принадлежи на едно трето лице, или е напълно идеално. Употреблението на лъжливо име е едно условие на престъплението измама, което е равнозначно на измамливи постъпки.

В Белгия факта на тегленето една менителница срещу едно лице, което не съществува, за да си достави някой по измамлив начин кредит, е било възведено в специално престъпление, независимо от измамата. Углавното преследване обаче не може да стане, или се спира, ако ефекта е платен или ако парите са внесени в момента, когато измамата се открива.

2. Менителница, теглена срещу едно съществуващо лице, но което издателя знае, че не е и че не може да бъде негов длъжник на падежа. Ако менителницата е била подписана от лицето, което я тегли и сконтира, от името на платеца, подлога ще бъде сигурен, но тя не се акцептира.  Предявяването на менителницата ще оправдае приложението на наказанията за измама, когато прехвърлянето на тая фиктивна ценност върху сконтанта е било придружено с измамливи постъпки, било че е имало един материален акт, който се е прибавил  към предаването на ефекта, било че това предаване е станало със знанието на издателя, че на падежа няма да има провизия и че сконтанта никога няма да събере стойността на продадената му менителница.

В Белгия издателя се наказва по чл. 509, ал. 1 в случай на неплащане, без прокурорството да има нужда да чака предварителната жалба на платеца. Но ако ефекта се заплати на падежа или в момента на откриването на измамата, издателя не се излага на наказание освен ако платеца се потъжи. Дори и тогава, когато углавното преследване е възбудено, наказанието се намалява. Разбира се, че в такъв случай няма углавно преследване служебно по нямане възможности прокурорството да приложи предписанието на закона, когато никой не се е оплакал . Мислило се е, че когато издателя е платил  на падежа, въобще неговата цел не е била измамлива, че той се е опитал  да си достави за едно кратко време кредит и че ако не го е придобил  по един действително законен, неупрекаем начин, поне не е имал  лукавото желание да се ползува с кредит в ущърб на своя банкерин. Ако, напротив, неговата цел е била да измами с една кредитна вънкашност и ако плати, след като са се оплакали срещу него, субективното гледище изчезва пред обезвреждането. Ако платеца не се е още оплакал, публичния интерес не е още заинтересуван, понеже плащането премахва всякаква материална и морална загуба. Обаче и в двете хипотези, без разлика, чл. 509 на белгийския наказателен кодекс позволява на платеца да се намеси, за да предизвика едно осъждане, което при изпълнението на всичките условия ще се приложи. Това не би ли съставлявало едно средство за давление върху издателя след плащането на ефекта и не би ли било по-предпочтително да не се допусне вече жалбата след плащането, но да й се даде ход по волята на платеца, когато тя е подадена преди плащането? Преимуществото на плащането ще накара издателя да плати бърже.

3. Акцептирана менителница и подписан запис от едно неплатимоспособно лице. Икономическа циркулация. - Само престъплението измама е применимо в границите, които ние определихме: поемателя на един ефект, подписан от едно неплатимоспособно лице, който го поднася за сконтиране с пълна известност, че няма да бъде изплатен или че ще бъде изплатен само чрез подновяване, попада под чл. 405 на наказателния кодекс. Белгийския наказателен кодекс се съгласява по това с общото право, но белгийската юриспруденция изглежда, като че ли се колебае да намери престъпление в това, макар обаче и да има малка разлика между тегленето срещу едно въображаемо лице и тегленето срещу едно действително съществуващо лице, но кредита на което е въображаем. Колкото се пък отнася до тоя подписател, който дава подписа си, за да придобие една комисионна, той не е друго освен съучастник.  Нека припомним, че юриспруденцията гледа на разменните банки, като на съучастници в престъплението измама, която извършва техния клиент, като представлява икономически ефекти на своя банкерин, а това същото бива с всеки агент, „занаята на когото е да сближава търговците с изчерпани средства, за да им даде възможност да пущат в циркулация фиктивни търговски ефекти" и за да се снабдяват по тоя начин с парични средства. Най-сетне, в случай на непосредствено разменяне на икономически подписи, понеже страните не могат да преследват по силата на ефекта, който са получили, има измамливи постъпки, съставляващи престъплението измама, или опит за измама, когато поемателя на ефекта не е намесил  едно трето лице, прикривайки една продажба с помощта на едно фиктивно джиро, освен за да попречи на подписателя да се домогва до нямането на причина на ефекта или по-скоро до незаконния характер на съглашението, по силата на което ефекта е бил  подписан и за да му се заплати една сума, която той знае, че не му се дължи.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога