Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

Злоупотребление на доверие

Лицата, които са организирали една икономическа циркулация или оперират с условие да си делят по наполовина печалбите, натоварят едного от тях да сконтира издадените ефекти и да им предава по една определена част от придобитата сума. Това лице си присвоява напълно печалбата и я употребява изключително за свои лични нужди, без да се погрижи да предаде на своите другари уговорените суми. Страните, нямайки никакво средство по гражданското право, за да го преследват и да покрият своята загуба, ако те са били длъжни да заплатят ефектите, могат ли да го преследват за злоупотребление на доверие?

Две решения на Сенското Търговско Съдилище от 20 и 21 март 1899 г. са обявили много уместно и справедливо, че в такъв случай не могат да се намерят съществени елементи на злоупотребление на доверие. Предаването на икономическите ефекти не влиза пито в един от договорите, предвидени в чл. 408 на наказателния кодекс. Мисията, дадена на едного от другарите - да ги представлява за сконтиране, не съставлява едно законно пълномощие, понеже това пълномощие има порока, който се предава на всички съглашения, отнасящи се до такива ефекти. Следователно, условията по чл. 408, не са съединени, а в тяхно отсъствие никой не може да възбуди едно преследване за злоупотребление на доверие, а още по-малко прокурорството може да направи това, както и самите страни. Това разрешение се съгласява с правилата, които ние признахме, като применими на икономическите ефекти. Ако углавното преследване е било възможно (дори и ако то би било позволено само на прокурорството, с изключение на страните под мнимия мотив на тяхното безчестие), непременно би требвало да се признае в полза на потърпевшия „законния принцип на една възможна вреда и, следователно, правото за вреди и загуби".

Другаря, жертва на заграбването на произведението от сконтираните ефекти, би приел  в вид на обезвреждане срещу понесената загуба това, което не би придобил  другояче освен чрез изпълнението на едно съглашение, противно на обществения ред и което гражданския закон не би му позволил  да изисква. Това не е така, понеже няма престъпление злоупотребление на доверие и принципа, според който икономическите ценности нямат никакво действие помежду страните, ни най-малко не си нарушава. Както се вижда, съдилищата имат много средства в свое разположение, за да попречат, щото книлгната циркулация да не бъде задавена от икономическите ефекти. Наказанията за измамата и за простото банкрутство дохождат да се прибавят към лишението от права, каквото е отхвърлянето на конкордата, или на съдебната ликвидация, а тяхното справедливо приложение ще послужи за предупреждение на тия, които ще са готови да се ангажират в подобни операции. Обаче требва да се признае, че често пъти един притеснен търговец се оставя да бъде заслепен от леснотията на тяхното употребление, па дори и тогава, когато предвижда наказанието, което ще си навлече, той, може би, се надява да се оттегли навреме. Може би, ако тоя способ го безпокои душевно, си казва той, няма да го употреби освен един път. После, силата на нещата го увличат в борбата с мъчнотиите, неговата моралност заглъхва, той не се вече колебае да прибегне към икономическите ефекти. Той изгубва, едновременно със своето състояние и търговската си честност и бива подложен на наказание. Не би могло да се направи много нещо, за да се накарат притеснените търговци да се пазят от неотвратимите опасности на един момент на забравяне хубавите правила на честността, верните принципи на кредита. Действащите, обаче, закони са достатъчни да поддържат безопасността в циркулацията на търговските ефекти и ние няма защо да завиждаме на белгийското законодателство. Юриспруденцията, като тълкува в широка смисъл чл. 405 на наказат. кодекс, е разбрала, че това е по-малко работа на законодателя, отколкото на съдиите.

Може да се каже, че по материята на икономическите ефекти през тия последните години има едно несъгласие в юриспруденцията между гражданското и между углавното гледище - несъгласие, което нашата теория още по-вече ще усили. Когато от една страна върховния касационен съд допуща по-лесно измамата, вследствие на сконтирането на икономически ефекти, напротив, има апелативни и окръжни съдилища, които повече и повече дават по-точно определение на понятието икономически ефект и го оправдават до една известна степен. Това противоречие е само наглед. Ако е вярнo, че понятието икономически ефект е точно определено, това е, защото хората много бързо и единодушно са го осъдили във всичките случаи, като са вярвали, че икономическите ефекти представляват една неизбежна опасност за търговията. Напротив, нужно е, да се прави съществена разлика между един ефект, издаден по услужливост, който почива на едно законно съглашение и между един икономически ефект, който крие зад себе си едно измамливо съглашение, а това именно съглашение иска да преследва касационния съд. Има обаче случаи, когато много малка е разликата между редовния и между недействителния ефект. Тая разлика е малка, та обстоятелствата определят какъв е именно ефекта. Обаче, първия ефект има значение, а втория не струва нищо. Единия е изражение на една истинска операция, а другия е само илюзия и навлича изправителни наказания па неговите автори. За да действуваме против икономическите ефекти, ние се намираме пред една от най-трудните търговски задачи, защото мъчнотията се състои в това: да се знае крайната граница, гдето свършва истинския ефект или гдето начина икономическия ефект. Затова и ние се погрижихме да определим точно особените им свойства. Естеството на икономическия ефект е толкова ловко, щото то не се бои от никакви законодателни средства, които биха му се противопоставили. Един закон, който би определил  естеството на тоя ефект, би могъл  да бъде стеснителен, несправедлив, ако той е категорически, ясен, което е единствено условие да бъде тоя закон ефикасен. Ще бъде безполезна идеята, бъдейки толкова широка и далече от нас, да благопожелаем да видим законодателя да се намеси по тази деликатна материя.

Както казахме, кредита в последния си анализ е истинското мерило на разликата между добрия и лошия икономически ефект, между действителния или фиктивния ефект. Който се ползува с кредит, може да разполага с него както си ще, а особено посредством търговските ефекти. Ако кредита му е реален, никой няма да пострада от това и развитието на общия кредит често пъти ще се ползува, когато придобитите пари са се употребили в полезни операции, когато търговеца, когото той е подпомогнал  с своя кредит, се е възползувал  от него. С една дума тая банална, но абсолютна аксиома доказва, че кредита е пари. Когато едно кредитоспособно лице представлява или прави да бъде представен за сконтиране един търговски ефект, който то е подписало, предположението на една търговска операция, която ефекта реализира, изчезва пред пълното доверие, което това лице внушава. В отношение на него вярно е да се каже, че между редовния и икономическия ефект съществува само разликата между „да е било" и „требва да бъде". А тая „кредитоспособност" принадлежи на банкерите да я констатират. Ролята, която им се пада да бъдат нейни върховни оценители и да уреждат общия кредит, би могла да съдействува, ако това би било нужно, за увеличението ползата и моралността на тяхната професия.

Колкото се отнася до икономическите ефекти в осъдителната смисъл на думата, те са едно, така да се каже, необходимо зло. Всяко средство, способно да ги обуздае напълно, не би могло освен да се отрази зле върху търгуването с търговските ефекти и да докара вреда на това търгуване. Абсолютната недействителност на тия фиктивни ценности, заедно с последствията, които тя влече подире си и страха от наказанията, ще предотвратят тяхното създаване. Отговорността на банкерите ще попречи па пущането им в циркулация. Благодарение на тия средства и наказания, икономическите ефекти ще изчезнат в голям размер, но те ще продължават да съществуват, като възможни до тогава, до когато ще има търговци в отчаяно положение, притискани от парични нужди, дотогава именно, докогато ще продължава съществуването на системата на търговските ефекти и на менителничното право.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога