Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

Сравнителен преглед по отношение българското право, на глава V-та от съчинението „економическите менителници и записи на заповед", от J. Hémard.

Издадените по услужливост, така наречените „економически" менителници или записи на заповед могат да повлекат и наказателни последствия.

Подобни търговски ефекти съставляват, в някои случаи, основание за осъждането на обявения в несъстоятелност търговец за извършване престъпление „измамливо банкрутство": „виновен за измамливо банкрутство е онзи изпаднал  в несъстоятелност длъжник, който, с цел да причини щета на кредиторите, признае измислени дългове или обезателства напълно или в части" (чл. 874, пункт 2 от българския на наказателен закон).

И действително, обявеният в несъстоятелност длъжник, като допуща предявяването в масата на несъстоятелността на менителници или записи на заповед, които той е знаял, че са били „економически", издадени по услужливост и, като удостоверява тяхната мнима действителност и потвърждава, че бил  получил  и дължи предвидената в тях сума, измамливо признава измислени дългове за да причини щета на кредиторите си.

Често пъти, по дела на несъстоятелност, се срещат жените на обявените в несъстоятелност търговци да се явяват в числото на кредиторите им, на основание издадени „економически" записи на заповед, с едничката цел да изтръгнат, във вреда на действителните кредитори, из масата на несъстоятелността, припадащата се на измислените им вземания съразмерна част от актива. Когато жената на несъстоятелния, при освидетелстването на заемите, с нищо не може да докаже действителността, паричността на предявения от нейна страна запис на заповед, мъжът й, напротив, с цел да набави за себе си противозаконна облага и с това да причини щета на кредиторите си, признава, че действително дължи означената в записа сума и, че даже „я бил  записал  в тефтерите си", без да помисли, че извършва престъпление и без да се страхува от предвиденото в закона наказание (чл. 374, пункт 2 от българския наказателен закон). Толкова малко, досега у нас, обвинителната власт се е заинтересувала за наказанието на подобни престъпления!

Постановленията на чл. 374, пункт 2 от българския наказателен закон служат като санкция само в отношение на лица, които, след като са издали „економически" менителници или записи па заповед, са били обявени в несъстоятелност. Обаче, издаването на „економически" ефекти може ли да попадне под разпорежданията на наказателния закон, независимо от обстоятелството, дали издателят на тия ефекти е бил  обявен в несъстоятелност или не?

В издаването и сконтирането на „економически" менителници или записи на заповед, някои автори не съглеждат, освен, така да се каже, една търговска хитрост, а пък други, на законно основание, в някои случаи, констатират в деянието на издателите на подобни ефекти престъплението „измама": „който, с цел да набави за себе или за другиго противозаконна облага, възбуди или поддържа по лукав или измамлив начин заблуждение у някого и, с това му причини имотна щета (загуба), наказва се за измама (чл. 344 от българския наказ. закон).

Лицето, което представя на някой банкерин за сконтиране „економически" менителници иди записи на заповед, за да получи стойността им, възбужда у него заблуждение, което, за да бъде наказуемо, требва да се предшествува или придружава с измамливи или лукави постъпки; например, като предяви лъжливи фактури, за да накара банкерина да повярва в действителността на менителниците или записите на заповед, т. е, че тия ефекти са били издадени за издължението на фактурите.

Според французския наказателен закон (чл. 405). за да съществува престъплението „измама", требва да се констатира извършването на измамливи постъпки, за да се достигне изтръгването пари от някого, това, което и нашият наказателен закон (чл. 344) разбира с думите: „по лукав или измамлив начин".

Известно лице сконтира у някой банкерин фиктивни, или пък подписани от несъстоятелно лице менителници или записи на заповед и, с това, възбужда заблуждение у банкерина, който вярва в действителността на търговските сделки, за уреждането на които ефектите са били издадени, когато, всъщност, подобни сделки не са били извършвани и, следователно, никога менителниците или записите на заповед не биха могли да бъдат издължени.

Съществува ли, в подобен случай, престъплението „измама"? Авторът Хемар, отговаря, че в деянието на лицето, което е сконтирало фиктивните менителници или записи на заповед, като липсват измамливи постъпки, за да се накара банкеринът да повярва в действителността на ефектите, престъплението „измама" не може да съществува.

И наистина, казва същият автор, измамливите средства или постъпки се състоят във външни факти от естество да повлияят върху волята и съгласието на банкерина, който приема да сконтира представените нему менителници или записи на заповед, на основание показаните лъжливи фактури, за чието издължение ефектите с били издадени. Обаче, измамливите постъпки могат да се състоят и в самия ефект, що се представя за сконтиране, когато, например, носи подписът на едно несъстоятелно лице, едноименно с друго познато по своята заможност лице. В случая, съществува престъплението „измама"; защото, лицето, което е сконтирало ефектът, по измамлив начин, е възбудило заблуждение у банкерина, като го е накарало да повярва, че ефектът е подписан от лице, което би било всякога в състояние да го заплати (чл. 344 от българския наказателен закон).

При все това, добавя Хемар, престъплението „измама" може да се окаже, когато се установи, че в минутата на представянето менителницата или записа на заповед за сконтиране, предявителят положително е знаял, че ефектът не ще бъде изплатен на падежа. Даже и тогава, предявителят не би могъл  да си навлече наказание, ако повърне парите, що е получил от банкерина, за сконтирания ефект. С повръщането парите, на падежа, или преди протеста, предявителят показва, че не е имал  лукаво намерение да набави за себе си противозаконна облага, в ущърб на банкерина, който е сконтирал  ефекта.

От друга страна, за да съществува престъплението „измама", изисква се, щото банкеринът да не е познавал  естеството на ефекта. Ако му е била известна същността на работата, предполага се, че той е искал  да улесни в операциите му предявителят на сконтирания „економически" ефект.

Банкеринът, при когото издадените по економически ред менителница или запис на заповед са били сконтирани, при възбуждане углавно преследване за измама, има право, на основание чл. 124 от закона за углавното съдопроизводство, като заяви граждански иск, да иска осъждането на подсъдимия на обезщетение, т. е на това, що му е заплатил, вследствие сконтираните ефекти.

Обстоятелствата при всяко едно обвинение за извършване престъплението „измама" играят голяма роля, за да се определи лукавата или измамливата постъпка, с която си е послужило обвиняемото лице, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага и тия обстоятелства всякога требва да се излагат в присъдата под страх на отменението й по касационен ред.

Да разгледаме сега и други някои престъпления, които биха могли да бъдат извършвани, при издаването на търговските ефекти.

Търговски ефекти, подписани с името на фиктивно или несъществуващо лице. - Ако менителницата е била приета, с подпис на едно фалшиво или несъществуващо лице, ако записът на заповед е бил  подписан с името на подобно лице, представянето им за сконтиране ще съставлява престъпление фалшификация, „подправка на документи" в тежест на тогова, който ги е лъжливо издал  (чл. 145, 1 от француския наказ. закон) . Подобно разрешение на въпроса се възприема от германското законодателство (чл. 267 от герм. нак. закон).

Неприета менителница, която показва само въображаемо лице,  за да я заплати. - В  подобен случай, съществува престъпление „измама" (чл. 405 от француз. наказ. закон; чл. 344 от българ. нак. закон) Употребеното фалшиво име докарва заблуждение и съставлява измамлива постъпка за набавяне противозаконна облага (чл. 344 от българ. наказателен закон).

Менителницата е била издадена срещу лице, което съществува, но издателят знае, че това лице, на падежа, не ще бъде и не ще може да бъде задължено по менителницата. - Ако с били направени измамливи постъпки за сконтирането на подобна менителница, или пък ако издателят й е знаял, че никога не ще бъде заплатена, това обстоятелство ще даде основание за възбуждане срещу него углавно преследване за „измама".

Приета менителница, или запис на заповед, подписан от несъстоятелно лице. - Лицето, което сконтира „економически" ефект, като е знаело, че никога не ще бъде заплатен, понеже е бил  издаден от несъстоятелен длъжник, извършва престъпление „измама" (чл. 405 от франц. нак. закон, чл. 344 от българ. наказ. закон).

Има ли злоупотребление на доверие в факта на лицето, което би присвоило за себе си сконтираната сума по „ економически" менителници, издадени по взаимно съгласие между няколко лица за поделяне придобитата сума? Според французската юриспруденция, това деяние не съвпада в разпорежданията па чл. 408 от французския наказателен закон (чл. 349 от българ. наказ. закон).

Най-подир, авторът Хемар свършва своята теза със съждение: кредитът е истинското мерило за добрите и лошите ефекти. Търговецът, който се ползува с кредит, може да оползотвори „економическите" ефекти, с които си послужва, като употреби придобитите от тях суми за полезни операции и никой от това не щял  да пострада.

Колкото за осъдителните и разорителните „економически" ефекти, те в голямата си част щели да изчезнат с недействителността, която им се признава, с наказанието, що повличат, и с отговорността на банкерите, които ги приемат.

Но, до когато ще има търговци, нуждаещи се от крайни средства, докато трае системата на търговските ефекти и продължава разменното право, „економическите" ефекти не ще престанат да се издават. Всяко средство за съвършеното им прекратяване би се зле отразило върху търгуването с истинските търговски ефекти, понеже, по външният си вид, „ економическите" ефекти с нищо не се различават от истинските, - заради това „економическите" ефекти се явяват, както се изразява авторът Хемар, в края на своята теза, като някое необходимо зло, чието изкореняване засега е невъзможно.

Н. Д. Селвили,

Председател на Русен. Апел Съд

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога