Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

Тоя, който се е занимавал с издаването на икономически ефекти и който е бил длъжен да ги плати, не може да има рекурс срещу тогова, който се е ползувал от тях.

Това последствие обаче не може да не бъде оспорвано и тия, които го приемат, го доказват различно. Юриспруденцията в него намира едно приложение на правилото „Nemo auditur propriam turpitudinem allegans" тогава, когато основавайки се върху абсолютната нищожност на съглашението, от което произхождат икономическите ефекти, вярвали са, че е трябвало да се позволи един иск за обратно изискване платената сума, за да се попречи на един незаконен договор да произведе действия.

Теория на юриспруденцията

Юриспруденцията всякога е прилагала правилото: „Nemo auditur propriam turpitudinem allegans", за да отхвърли всякакъв съдебен иск на платеца или подписателя, който е платил един икономически ефект. Изглежда, че тя постоянствува да пази в тоя случай непокътнато правилото, което Касационния съд и няколко апелативни съдилища са напуснали и отхвърлили всякъде другаде.

Едно добре установено правило е, казва тя, един традиционен принцип е, че лицето, което трябва да се упреква за незаконността на едно неморално или противно на обществения ред съглашение, не може да си послужи с него пред съда, че тоя, който е изпълнил едно така поето задължение, „тоя, който е платил, понеже сам е нарушил  законите и добрите нрави, не може да има право на обратно изискване сумата". За да му се плати от страна на издателя, платеца, който е платил  икономическите ценности, требвало би да посочи в своя полза това съглашение, по силата на което те са били подписани, или пък да докаже, че неговото изплащане е било извършено без причина. Следователно, ще му бъде нужно да установи несъществуването на незаконното съглашение, а той не може да направи това, без да признае своето собствено безчестие.

Ако ответника запазва полученото, това не е по силата на абсолютната нищожност на съглашението, защото то би било очевидно противно на член 1131; това е вследствие на недостойнството на ищеца, за обратно изискване платената сума, на когото не се допуща да навежда в своя полза собственото си безчестие. На която страна и да се обърне ищеца, какъвто и начин да употреби, правилото „Nemo auditur..." неизбежно се изпречва пред него.

Това обяснение не е допустимо.

Това е една истинска наказателна мярка, която юриспруденцията е установила. Платеца не може да предяви иск за повръщане на платената сума, защото е платил  съзнателно, след като е участвувал  в измамливото съглашение, което е било предназначено да измами публиката. Тая идея на наказуемост отговаря на целта, която юриспруденцията се старае да постигне и която се състои в това: да се ограничи злоупотреблението с икономическите ефекти, да се възпрепятствува на създаването на разменни банки. На кой закон се основава една подобна наказуемост?

Но ние най-много оспорваме преминаването на правилото „Nemo auditur ..."   в  нашето право. То няма онова значение, което искат да му придават. Никой текст него предполага; членове 1181 и 1235 го оспорват. То е едно от тия правила, които преживяват не толкова, защото са верни и уместни, отколкото за това, че се прилагат лесно; че много пъти ги навеждат в своя полза, а малко ги до-казват. Много добре са доказали някои автори, че от теоретическо гледище не требвало да се прави разлика между задължението без причина и незаконното задължение, че и в двата случаи обратното изискване се налагало, защото да не се признава това изискване значило да се осигури стабилността на един незаконен договор, поне в една част от неговите действия. Но юриспруденцията уякчила силата на Римското правило, като го пренесла и на ипотези от ден на ден по-многобройни. „Никой не може да навежда в своя полза собственото си безчестие", или „никой не може да се яви в съда, за да си сдобие едно качество, произходящо от собствената му вина" - всичко това било станало едно от първите правила на практиката, прието без разискване. В 1884 г. гражданската камара на Касационния съд, като се повърна на верни принципи, се обяви явно за непреминаването на правилото в нашето право. Тя призна, че чл. 1131 го беше унищожил. Апелативните съдилища не се преклониха, поговорката „Nemo auditur . ." не изчезна. Тя се напомняше често пъти, когато ставаше въпрос за икономическите ефекти и самата Chambre des requetes на Касационния съд е следвала но нея. В действителност юриспруденцията още се колебае. В своята цялост тя, може би, остава вярна на традиционното правило, което всякога се навежда по материята на икономическите ефекти, но скорошни решения в други случаи го отхвърлиха, като „явно нарушаващо членове 1131 и 1235". Било би, прочее, желателно, щото гражданската камара, като закрепи това последното стремление, да дойде наново да тури край на тия колебания и да осигури успеха на своята система, която едничка е съобразна с духа на гражданския кодекс, едничка е възможна юридически.

Чл. 1131 декларира, че основаното на една незаконна причина задължение не може да има никакво действие. Приложението на правилото „Nemo auditur*, го прави да има последствия. Различието на неморалността ех utraque parte, което е основата на тая система, е отхвърлено от гражданския кодекс; то е произволно и не може да противостои на цитирането на чл. 1131, 1133, 1235, 1377. В тия членове „няма нищо, което да разрешава да се отхвърля condictio sine cause в случая, когато ищеца, но обратното изискване би съдействувал  сам на незаконния акт, за изпълнението на който е станало плащането". Колкото се отнася до самата формула на правилото, тя не съществува в действителност в никой от римските закони. Принципа, който му служи за основа, не е бил  всъщност, освен едно изправително средство на едно законодателство, което не се занимава с причината, а това е съвсем другояче в нашето право.

Някои претендират, че безпокойствието, нямането сигурност на страните се изисква от закона: „в полза на обществото е нужно, щото сигурност да няма за тия, които вземат участие в незаконни или неморални съглашения". Но, напротив, теорията на юриспруденцията прави неоспоримо съглашението в границите, в които то е изпълнено. Как трябва да се разбира, че абсолютно нищожен преди да бъде изпълнен, договора става отпосле неотменяем? Как може да му се осигурят неизменяеми действия, които нищо не би могло да разколебае, да му се даде повече сила, отколкото на едно законно съглашение?

Освен това, върху какво се основава правилото „Nemo auditor"? - Върху това, че тоя, който е изпълнил  едно незаконно съглашение, не заслужва покровителството на съдията. Обществото не е длъжно да покровителствува тия, които нарушават законите му. „Чувството на добрите нрави, са казали, е накарало правосъдието да се изказва с негодуване и досада". Трябва да се признае, че е странно да се претендира, какво в заседателната стая на съдията се слушат само речи на честни хора, и че е голяма грешка да се смята и днес още прибягването към съдилищата, като едно благодеяние.

Най сетне, позволява се на ответника, който не е изпълнил  своето задължение, да се обогати в вреда на другиго, когато членове 1235 и 1376 не нравят никаква разлика, без да има защо да се преценява моралната стойност на мотивите, върху които се основава молбата за обратното изискване на платената сума.

Накратко казано, на правилото: „Nemo auditor pro-priam turpitodinem allegans" требва да се гледа като нямащо приложение в нашето право. И най-новите автори са съгласни да признаят това.

Понякога се е разсъждавало другояче за отказване правото на обратно изискване и за отстранение идеята на наказуемостта. Икономическия ефект, казват, е нищожен по нямане на причина; платеца няма право на иск, защото, за да съществува юридически, всеки иск трябва да има за основание едно право, произходите от един договор или от закона, но тъкмо за това, че тука не трябва да има договор, трябвало би да се действува но начин, щото, ако ефекта е произвел  някакво действие, това действие да се унищожи. Освен това, няма ли нищо казано в закона? Общото право не е това, що искат да кажат. Един известен принцип се съдържа в чл. 1131 и 1235. . . всяко плащане предполага един дълг, следователно, нямало е дълг. Това, що се е платило, без да се е дължало, е предмет на изискване обратно, а това, което е платено за изпълнение на едно незаконно задължение, не се е дължало.

Теория на правото за обратното изискване

Предвид на чл. 1131, ако ние не сме можали да наведем в наша полза освен правилото: Nemo auditor, от това би требвало да се заключи, че ако икономическия ефект е циркулирал  и е платен, дори и съзнателно, признава се иска по обратното изискване на тогова, който е платил, срещу тогова, който се е възползувал  от издаването на ефекта, защото това, което е платено по силата па едно нищожно задължение, е платено незаконни.

Незаконно е да се произнесе едно лишение от права, да се приложи една наказателна мърка. Много строго е да се отхвърли иска но обратното изискване. От принципите требва да се изваждат техните верни последствия. Станалото между страните съглашение не може да произведе никакво действие; неговото изпълнение не премахва нищожността: обратното изискване е възможно.

Отхвърлянето на иска ползува кредиторите на издателя на менителницата или на поемателя на записа на заповед и понеже последния, въобще, ще бъде в несъстоятелност, неговата маса ще се увеличи с печалбата, която икономическите ефекти му са дали. В такъв случай ще има обогатяване на кредиторите без причина. Прочее, да не се позволи обратното изискване, би значило да ги оставим да се ползуват от измамата на техния длъжник. Това е едно наказание, една глоба, която се налага на платеца в полза на масата. Едничкия аргумента, който биха се опитали да наведат в свои полза (и при това още в качество на какво!.) състои в това, че кредиторите на масата са били излагани чрез тегленето на менителниците и са повярвали своя длъжник. Но преди всичко, това е вярно само за подирните; кредитори но менителницата и после, това не става ли всеки ден под булото на текуща сметка, когато лицето, което има такава сметка, тегли за една сума много по-голяма от това, което то има да взема от своя банкер? Кредиторите в такъв случай не рекламират, а и те се така също измамени".

Нека си представим двама търговци, които ся се занимавали с икономическа циркулация за замедляване несъстоятелността си. Единия от тях е изплатил всичките акцентирани от него ефекти; той е платил  така също тия, които неговия другар му е бил  подписал. Той няма никакво право на рекурс и, понеже е употребил  циркулацията на ефекти, като едно разорително средство, ако изпадне в несъстоятелност. ще бъде обявен за прост банкрут (чл. 583, 3-о). Неговия другар, който нищо не е платил  и който сам е използувал  циркулацията, не може да бъде изследван за повръщане взетото. Той, прочее, не е употребил  едно „разорително средство", за да си намери кредит и, следователно, като такъв, няма да подлежи на просто банкрутство. Най-малко наказан ще бъде, може би, тоя, който се е ползувал  от съглашението, нарушаващо обществения ред и който е действуват по-безчестно. Трябва да се признае, че това е едно неочаквано следствие от отхвърлянеето на иска за повръщане взетото.

Ако издателя е в несъстоятелност, не се касае да се създаде една привилегия, но да се присвои един дивидент. Закона се задоволява да откаже, всякакво специално преимущество на актове, които са много повече осъдителни. Позволено е намесване в пасива за борсови операции, а именно за репорти, които са повече опасни за длъжника и за неговите кредитори.

Някои извеждат практически причини в полза на отхвърлянето на иска, особено не възможността да се определи ползата, която всяка страна е извлекла от една икономическа циркулация. Дали това не е преувеличено? Мъчнотията не е невъзможност.  Само по нямане на всякакво счетоводство ще бъде мъчно да се определи в полза на кого съществува един остатък. В случаите, когато е било уговорено печалбата да се дели по наполовина, това много пъти ще бъде достатъчно за да се знае количеството на подписаните ефекти и това, което всяка страна е платила.

Казват още, че нямането сигурност на страните се изисква от закона: една продължителна неизвестност е предмет на толкова грижи за търговците, щото те ще избягват употреблението на подобни средства. Но заплашването да се отхвърли иска за обратното изискване няма да попречи на един пропаднал  длъжник да тегли менителници, когато това ще възпрепятствува на платеца да ги изплати. Циркулацията ще пострада от това, защото ще трябва всякога да се изисква акцептирането, а това ще бъде една причина на закъсняване. Това отсъствие на сигурност, обаче, е само външно; всъщност, то не е действително. Напротив, от деня, когато платеца ще плати, издателя ще бъде сигурен, че няма да бъде обезпокояван, а ще бъде силно покровителствуван, защото му се осигурява стабилността на незаконното съглашение.

Нищожността, прочее, основана върху нарушението на обществения ред, налага възможността за платеца да рекламира чрез обратното изискване това, което е бил  длъжен да заплати, а това е случая за икономическите ефекти.

Възприета теория

Наистина, било би твърде съблазнително да се произнесем в полза па обратното изискване. Това би било от една строга логика и би представлявало един случай на приложение една обща теория, основана върху абсолютната нищожност, строго установена и действително проста. Специални съображения, мотиви от практическо значение, обаче требва да решат отказването на иска на платеца или подписателя. Като се има предвид, че римското правило е преживяло своето време, че то не е друго, освен „един вид анахронизъм" в нашето право; като се допусне, че, щом се е платило едно задължение подлежащо на нищожност по силата на член 1131, има едно придобито прано за обратно изискване на това, което не се дължи, ние мислим, че може да не се позволи да се изисква обратно платената по един икономически ефект сума').

Мъчнотии за преценяване, които се предвиждат, са действителни, неотрицаеми. Ако е имало икономическа циркулация, ще трябва да се състави по отделна сметка за всека една страна; в такъв случай една компенсация би била необходима. Но много пъти става просто невъзможно да се изчислява. Страните не са се грижили да записват ясно тия операции в книгите си, та ако е имало продажба или размяна на подписи, извършена чрез един посредник, как е възможно да се узнае точно ползата, която всяка страна е извлекла от това; как да се постъпи с лихвите, с разноските, с комисионните? Иска за повръщане платената сума често пъти не би бил  само несправедлив, но всякога би бил  произволен.

Освен това, макар и да се каза туй, всичките кредитори имат да страдат от икономическите ефекти. Кредиторите, които са станали такива преди издаването на ефектите, са дочакали да видят своя залог да се намали. По последните кредитори са се измамили от видимия кредит, даден на техния длъжник При това в повечето случаи требва да се влиза в споразумение с масата, издателя бидейки в несъстоятелност. Платеца е можал да увеличи актива, като е дал  своя подпис, но не е ли причинил  на несъстоятелността една загуба много по-голяма от стойността на ефектите, като е позволил  на длъжника да продължи своята търговска деятелност чрез една съсипителна циркулация? Пред нас стои един платец, който се е съгласил  да заеме своя подпис, или който го е продал  и е извлякъл  от това полза, който, прочее, е требвало да допусне, като възможна и евентуалността на една загуба. Пред нас се намират и кредиторите на масата, които се стараят да избегнат една загуба, която не са можали да предвидят. По тоя начин като се допуща за платеца правото за обратно изискване, не би ли той изгубил  своя иск, колкото се отнася до крайния резултат, ако кредиторите му поискаха обезвреждане за загубата, която им е причинил, съгласно чл. 1382?

Тия разсъждения имат своята стойност. Те се потвърждават от много решения и определения и могат да влияят върху мнението на съдиите. Те не затрудняват абсолютния принцип на чл. 1131 и нам се вижда възможно да ги усилим с следующето разсъждение, основано върху самата операция, която икономическия ефект реализира. Абсолютната нищожност задължава да се възстановят работите в състоянието, в което са били, преди още договора да е бил  станал . Но това е невъзможно поради туй, че приносителите са можали да наведат в своя полза ефекта, какъвто си е и че това е имало своите последствия, които са принудили акцептанта да плати. Подписа на платеца е дал  възможност на издателя да се сдобие с пари, които той не би имал  без него, а това е именно противно на обществения ред. Най-после, като се повръщаме на първото положение, т. е., като се позволи обратното изискване. ще дойдем до целта, която са си задали страните и която е противна на тая, що требва да се постигне. Ако е имало една циркулация на ефекти, би требвало да се състави баланс. Тоя, в полза на когото би бил  остатъка, би могъл да действува по съдебен ред, за да иска да му се плати, така щото всеки би добил  от своя другар кредита, който е поискал ; той би се ползувал  от един кредит, който никой не би пожелал  да му даде.

С една дума, въпреки абсолютната недействителност, тоя, който е изплатил  един икономически ефект, не може да изисква от оногова, който се е възползувал  от него, изплащането на това, което е платил, нито пък да поиска да се намеси в неговата несъстоятелност. Може да се надееме, че с това ще се ограничи злоупотреблението с икономическите ефекти, защото услужливите лица и съучастниците требва да се преследват.

В случай на икономическа циркулация. - Страните са можали да имат отворена една текуща сметка, съдържаща, като специален самостоятелен член, сумата, на всеки разменен ефект. Едно време юриспруденцията е допущала, щото тоя, в полза на когото съществува един остатък, след като се прихване всичко, да може да предяви иск срещу длъжника на остатъка, или да се намесва в неговата несъстоятелност. Тя е изисквала, обаче, да има една редовно държана сметка и всека страна да е дала действително парите, с които тая сметка е била заверена, защото другояче би му се признало едно вземане, което не му се е дължало. В отделните случаи, когато са вземани тия решения, касаело се е всякога за икономически записи и изглежда, че записите на едната страна са се смятали като равноценност на записите на другата. Принципа на недействителността на икономическите ефекти бъдейки точно определен, днешната юриспруденция го прилага във всичките тия случаи, защото две лица да могат по тоя начин да излежат третите лица и да си доставят фиктивен кредит е противно на обществения ред. Когато двама търговци извършват една циркулация на ефекти, тяхната молба да им се даде сметка за употреблението на фондовете, произходящи от измамливите продавания на ефектите, не се приема.

Допустим ли е един иск de in rem verso? - Юриспруденцията, като прилага поговорката Nemo auditur . . . отрича правото па платеца да преследва издателя за това, което е придоби. за своя полза, защото, за да докаже versio in rem, той би требвало да се основе на съгласието, сключено с неговия съучастник. Платеца не би могъл  да мисли да предяви един иск за вреди и загуби под предлог, че издателя не е внесъл  парите на падежа, както е обещал, каквато и да бъде загубата, която е произлязла за него от това. Принципа за вреди и загуби не може да се намери в неизпълнението на едно съглашение, противно на обществения ред.

По принцип, иска in rem verso може да се позволи на платеца, но понеже ще му бъде нужно да докаже, че издателя или неговата маса са се възползували от кредита, придобит чрез тегленето, и понеже обикновено икономическите ефекти ще им са принесли повече вреда, отколкото полза, тоя иск ще се ограничи в много малко случаи на приложение.

Права на кредиторите на страните. - Кредиторите на платеца, когато тоя последния, или всичките страни са в несъстоятелност, не могат ли да добият това, което техния длъжник няма право да иска?

а) Платеца по менителница или подписателя на записа е в несъстоятелност; той е платил  икономическия ефект, или пък добросъвестния приносител се е намесил  в неговата несъстоятелност. Вместо да понесат окончателно тоя дълг без компенсация за актива, понеже нищо не е съответствувало на постъплението му в имота на платеца,  кредиторите на масата могат да признаят на синдика, който действува в тяхно име срещу издателя, един иск за рекурс или за обезвреждане на загубата, която им е причинило издаването на менителниците,било че някои искат да намерят в това една condictio oh turpem velinjustam causam, било, че в това някои намират просто нужните условия за приложението на чл. 1382 на гр. кодекс. И в двата случая те ще поискат изплащането на сумата, платена на приносителя, или придобита от произведението на последния. Те са били жертва на измамливи постъпки от страна на техния длъжник с едно трето лице. Масата ще упражни едно право, което тя не дължи на несъстоятелния, понеже, като е участвувал  в съглашението, последния не би могъл  да се   потъжи;   тя   ще   претендира,   че  не   признава актове, които търговеца е сключил  тогава, когато той е бил  в голямо затруднение, застрашаващ, от фалит. Като подписва икономически ефекти, длъжника не представлява вече своите кредитори, масата се смята като едно трето лице по отношение на несъстоятелния. Защо да не се смята тя, в тия предели, като един вид морално лице, способно да има кредитори и длъжници?

б) Платеца и издателя са в несъстоятелност. - Има две маси на кредитори. Тежестта на ефектите ще понесе несъстоятелността, в която ще се намеси приносителя. Ако масата на несъстоятелността на платеца иска да упражни един иск по рекурс или за вреди и загуби, масата на издателя ще й противопостави незаконния характер на съглашението, от което са произлезли икономическите ефекти, както тя би отблъснала и платеца, ако той не беше обявен в несъстоятелност или в съдебна ликвидация. И двете маси могат да се домогват до една пълна добросъвестност. Те имат право на еднакви облаги, та за това и ще се приложи поговорката: in pari causa, melior est causa possidentis.

Обаче, възможно е, щото платеца бъдейки в несъстоятелност, неговата маса да добие от издателя обезвреждане срещу загубата, която му е причинена; после, възможно е и издателя също да изпадне в несъстоятелност, може би, вследствие на обратното плащане, което той е бил  принуден да направи на несъстоятелността на платеца. В такъв случай има две несъстоятелности, не вече едновременни, но последователни. Ако издателя е платил  или е осъден да плати по едно издадено от последната съдебна инстанция решение, неговите кредитори не биха ли могли да искат недействителността на плащането, да изискат обратно платените дивиденти, или да оспорят участвуването в пасива? Това ще требва да си остане тъй, но нека повторим, че повечето пъти тоя иск на кредиторите по несъстоятелността на платеца ще предизвика обявяването на издателя в несъстоятелност, когато ще трябва да се приложи правилото: in pari causa melLr est causa possidentis, понеже ще има две несъстоятелности, имеющи еднакви права.

Не са само тия едничките права на кредиторите на страните и ние ще проследим по-нататък дали не може да се държи отговорно спрямо тях услужливото лице, което дава своето съдействие за създаването на фиктивни или икономически ефекти.

Доказване

Всеки търговски ефект доказва верността на това, което той съдържа, до като не се докаже противното. За това акцепта на платеца или подписа на подписателя създава едно задължение в негова тежест, а това задължение има значение за издателя, поемателя или лицата, върху които те са прехвърлили своите права, до когато платеца или подписателя на записа не докаже, че не му е била дадена една равноценност. Понякога тоя принцип се излага, като казват „на титра се дължи провизия"; за това тоя, който поддържа, че ефекта е икономически, требва да докаже това. Доказването, че няма причина или че отсъствува провизия не е достатъчно; трябва да се докаже, каква е била целта на издадения ефект, защото една акцептирана менителница може да бъде без провизия вследствие на някоя случайност, когато напр. платеца, след като я е акцептирал, на законно основание е отказал  да приеме изпратените стоки. Простото нямането на провизия не пречи на менителницата да произвежда действие спрямо всичките заинтересувани лица и дава на платеца право на рекурс срещу издателя, когато се е платило направо или чрез другиго, когато напротив в случай на икономическа менителница само третите добросъвестни лица ще могат да навеждат в своя полза видимото естество на менителницата и всяко право на обратно изискване на платеца ще бъде отхвърлено. Но въобще доказването на икономичността ще произлезе от доказателството, че няма провизия или доставена ценност.

Всичките начини на доказване се допущат за да се установи, че има икономически ефект. Но тая материя доказването става повече по презумпция, отколкото писмено или другояче. Обаче съдиите често ще извлекат това доказателство от книгите или кореспонденцията на страните. То ще произлиза от очевидността на писмата, като това: „Г. г. Н. A. Ci-e в Париж. Потвърждаваме ви вашето писмо от тая сутрин, придружено с четири ценности, всичко 5,200 лева 30 ст., на които ние очакваме повръщането. Понеже вашата търговия няма никакво съотношение с нашата, и за да отстраним всяко подозрение на нашите банкери, ще бъде необходимо, щото вие да пи отправите едно писмо, с което да ни известите получаването па нашата пратка на вина за вашето кооперативно дружество, което вие имате в вашата фабрика. В случай на забележка, това писмо ще ни послужи за отговор. В Париж не се правят толкова големи затруднения, колкото в провинцията. Банкерите са длъжни да знаят какви са отношенията, които някой има с тоя или оня кореспондента. Ние, прочее, разчитаме на вас за редактирането на това писмо и ви молим да приемете нашити искрени поздравления. „Братя X." . . . Когато няма никакви други средства за доказване, признанието и клетвата остават възможни. Особено признанието на страните ще бъде взето във внимание толкова по-лесно, колкото то ще може да влече подире си просто банкрутство на тогова, който ще се признае.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога