Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Записи на заповед

Недобросъвестния приносител

I. Принципа на абсолютната недействителност се прилага на третото лице недобросъвестен приносител. Той не би могъл  да се домогва до енергическото действие на джирото.

Добросъвестността е необходима, за да произведе джирото своето пълно действие. В отсъствието на това съществено условие, първоначалното съглашение, което накърнява обществения ред, се появява наново в същото време, когато „акта" се унищожава. Недобросъвестния приносител се привързва към това незаконно съглашение. В такъв случай не требва да се говори вече за отвлечения, така да се каже, характер на Клаузата на заповед; приносителя не предполага съществуването на едно вземане. За него ефекта не струва повече от това, което изглежда да струва, понеже той знае, че поемателя има за цел да си достави средства чрез заобикалянето на закона средства, с помощта на които много пати той се старае да замедли предаването на баланса си. Било че е вярвал, какво страните биха направили чест на своя подпис, било че е имал  доверие в тяхната честност, било че той е бил  само посредник услужливо лице, или един съучастник за осигуряване събирането на ефекта, той не може да има никакъв иск за да му се плати сумата на икономическата менителница или запис, никакво право за намесване в несъстоятелността на един от подписавшите.

II. Обаче приносителя установява, че той с свои пари е придобил ефекта. Тогава се намесва теорията на приносителя за стойността: като правят да превъзмогне абстрактния характер на търговския ефект, допущат, че е достатъчно, щото приносителя да докаже, че е доставил  една стойност в замяна на ефекта, който е отговарял  на изискваните формени условия. Без да издирваме дали тая теория е възможна да се приложи в известни случаи, ние не можем освен да я отхвърлим тука. Гн Dramard (№ 98) се отказва да приеме характера, който ние дадохме на клаузата на заповед, защото се страхува третото лице недобросъвестен приносител да не намери в това един аргумент, от естество да му позволи един рекурс, основан на ефекта. Всъщност обаче изглежда, че той се страхува от „приносителя за стойността" но това, което ние казахме за действията на джирото, не е достатъчно за да се отхвърли тая теория на приносителя за стойността, в която субективната страна е изчезнала, за да даде място на чисто обективното и материалното гледище. Не е дори нужно да се навежда една идея на небрежност или измама. Не се налага едно лишение от права, не се установява една наказателна мярка, „ поради съучастието и участвуването в един незаконен акт"; прилагат се само правилата на джирото.

Ние, прочее, няма да признаем иска за повръщане платената сума на приносителя, който доказва, че е доставил  парите на ефекта, макар че е знаял  недостатъка на издадения ефект. С една дума, той ще бъде третиран според принципите, които ние приложихме между страните. Тука пак се срещат същите въпроси и същите разрешения, същите теории са възможни. Положението на приносителя за стойността е в повечето случаи еднакво с това на платецасъучастник, който е бил  длъжен да плати. Могло би да се възрази, че да се отхвърли иска за повръщане платената сума значи да се понесат последствията на икономическите ефекти от страна на всички други, освен на тия, които са истинските виновници. Ние ще отговорим фактически, като разгледаме въпроса юридически, че да се признае един менителничен иск на приносителя за стойността, в един иск за повръщане платената сума би значело да се улесни в голям размер икономическата циркулиция и да се вреди на търговския кредит.

Требва обаче да се признае на „приносителя за стойността" правото да рекламира от страните in rem versum, но както казахме, това е едно много несигурно средство, вследствие на изискване на доказателството, че той е подобрил  положението на длъжника или че масата на последния се е ползувала от това. Той не би имал  вече права, ако, знаейки преследваната цел, познавайки затруднителното положение на работите на длъжника, е мислил  да го спаси, като му даде възможност да отсрочи един падеж, да добие един срок. Не може да се каже, че това значи да се възпрепятствува на един търговец да се помогне. Тоя, който иска да му помогне, има много начини да направи това, без да прибягва до един достоен за порицание способ, още повече, че като е познавал  положението, той е бил  длъжен да поддържа възможността на една загуба. Ние ще се изкажем понаобширно по тоя предмет, когато ще разгледаме отговорността на банкерите.

Така също приносителя за стойността бъдейки в несъстоятелност, неговите кредитори не биха могли да се представят като приносители 1), но масата на неговата несъстоятелност би могла да наведе в своя полза едно право на иск за повръщане платената сума или за обезвреждане претърпяната от него загуба срещу издателя или платеца, без да се прилага правилото in pari causa melior est causa possidentis, ако те са така също в несъстоятелност.

III. Какво нещо е недобросъвестността? Понятието недобросъвестност не изисква измама, споразумение със страните. Тя предполага само, че като е поемал  ефекта, приносителя е знаел и характера му и целта му. Понякога издателя на менителницата или поемателя на записа джиросва ефекта на едно трето лице, само за да упражни един иск срещу подписателя. Тоя последния ще му противопостави неговото качество на недобросъвестен приносител.

На длъжника се полага да докаже недобросъвестността и, до като не се докаже противното, приносителя се предполага за добросъвестен. Длъжника требва да докаже: 1во че ефекта е един икономически ефект, 2ро че приносителя е познавал  порока му.

Ние предполагаме за установено, че между страните е станало едно незаконно съглашение, от което са произлезли ефектите.

Колкото се отнася до самата недобросъвестност, тя требва да бъде ясно доказана. Това е една материя, която е оставена на върховното преценение на съдията, според обстоятелствата на делото. Всичките средства на доказване са възможни, но понеже едва ли може да се мисли за доказателство писмено или чрез свидетели, нужно е особено да се разберем върху значението на простите презумпции. Претендирало се е, че отхвърлянето на рекурса, наложено на третото лице приносител, е било една наказателна мярка, че като такава, требвало да се направи от недобросъвестността едно строго условие, доказването на което, повелително изисквано, се налагало неизбежно. Трябвало би още, щото убеждението на съдията, неговата увереност да бъде необходима. Това би значило да се отстранят дори и важните, точните и съсъгласяющите се презумпции. Това мнение не е вярно, понеже тука няма  никаква наказуемост. Освен това то би направило много пъти невъзможно доказването на недобросъвестността и би било едно упътване към теорията на приносителя за стойността, която, след като е била отблъсната върху почвата на принципите, ще се възвърне непосредствено и без съпротивление чрез системата на доказателствата. Но, ако едно неизбежно доказателство не се изисква формално, не би било достатъчно, разбира се, да е имало подозрение за естеството на ефекта, напр. поради роднински или приятелски свръзки, които свързват страните, без което би значило да стане мъчна циркулацията на търговските ефекти. От различието на търговските професии на подписателите не е всякога необходимо да се прави заключение за незаконния характер на ефектите; дори това да е било така, приносителя е можал  да вярва, че има една проста симулация на стойност, скриваща действителната и законната причина. Но в случай на подновяване, на много падежи, приносителя не може вече да наведе в своя полза добросъвестността си при сконтирането на първите ефекти, нито да се домогва до своето незнание и то главно, ако платеца не е искал  подновяването или, ако той е знаял, че парите са били внесени от издателя: тия подновявания в действителност не са нищо друго, освен последователно издаване на ефекти придобиващи последователно техния действителен характер спрямо приносителите. Доказването, че приносителя е знаел, че липсва провизия и че няма причина, не би било достатъчно, понеже това доказване би позволило един менителничен иск в полза на приносителя, иск на рекурс между страните, както и доказването на факта, че е било невъзможно приносителя да е кредитор на своя седант за някаква сума.

Съдията требва да не се отвлича в понататъшните разкрития. Той не би могъл  да направи от тях база на своето решение, защото един сбор от факти може да привлече вниманието му, когато, вземани отделно, тия факти изглеждат да отговарят на едно положение, затруднително може би, но не и подозрително и не позволяват да се прави заключение от тях за една икономическа циркулация.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога