Регистрация на фирма отрегистрасия на фирма

Бърза регистрация на еднолични търговци и търговски дружества

Регистрация на фирма > Интересно > Вместо предговор

Записи на заповед

Вместо предговор

За икономическите менителници и записи на заповед по българския търговски закон (чл. 621).

Задължението на всеки длъжник по менителница спрямо приносителя, който действува, е задължение лично, независимо от задължението на другите съдлъжници. Приносителят, който е предявил иск, няма защо да се грижи от възраженията, що биха могли да възникнат, вследствие отношенията между другите задължени по менителницата лица.

Обаче длъжникът-ответник може, на законно основание, да противопостави следующите възражения:

Възражения по съдопроизводството, по установените от закона предположения (чл. 431 от гражданското съдопроизводство); като например, той може да противопостави влязлото в законна сила решение; по некомпетентността на сезирания съд (чл. 520, пункт 1 от гражданското съдопроизводство); по непредставяне редовно пълномощно от поверенника на кредитора (чл. 288 от същото съдопроизводство); по неправоспособност на кредитора, поради непълнолетие или поставяне под запрещение (чл. 520, пункт 8 от гражданското съдопроизводство) и други отводи и възражения, които биха имали процесуален характер.

Длъжникът по менителница може тъй също да противопостави и произходящите от самата менителница възражения, т. е. такива възражения, които произтичат от самата менителница или запис на заповед: фактът, че не е могло да се породи действително менителнично задължение,  било че менителницата, на основание на която, искът е бил предявен, не съдържа не кое от изброените в чл. 529 от търговския закон съществени изявления (чл. 532 от същия закон), било, че не отговаря на означените в гл. 627 от търговския закон условия; обстоятелството, че длъжникът не е могъл да се задължи по менителничното право, било, че е бил съвършено или относително неспособен да се задължава чрез менителница (чл. 527, 528, 627 от търг. закон), било, че по задължението си, той не е могъл да отговаря по менителничното право (чл. 535, 541, 542 от търг. закон), било, че поради неправилно положения или фалшифицирания му подпис (чл. 010 и 688 от търгов. закон), не е могъл да се задължи по менителница или пък по никой начин, било че някои преправки с изменили съдържанието на менителницата (чл. 611 от търг. закон), било, че лицето, което е подписало от името на друго лице, не е имало за това пълномощие (чл. 634 от търг. закон).

Длъжникът по менителница може да противопостави възражения, когато менителничното задължение не е било сключено в размера, по който се иска изпълнението му, - например, в частично приемане на менителницата (чл. 551, 552 от търгов. закон), или пък, когато предявеният иск се отнася за по-голяма сума, отколкото се допуща по чл. 580 и последующи от търговския закон.

Длъжникът по менителница е в право да противопостави и възражения, че менителничното задължение се е напълно погасило, или требва да се счита за погасено, - било, чрез несъблюдението, неспазването известен срок, или пък чрез пренебрегването, пропущането да се извърши някоя съществена формалност (чл. 546, 547, 553, 560, 570, 572, 573, 590, 592, 604 и 628 от търговския закон), било, че протестът се окаже нищожен, поради неизпълнението на установените от закона формалности (чл. 623 и послед., 628, 630 от търг. закон), било поради влагането стойността на менителницата в случая на чл. 568 от търг. закон; било по наведено изсрочване на менителницата (чл. 612 и послед. от търг. закон); било, че менителницата, в случай на изгубване, е била унищожена (чл. 607 и послед. от търг. закон); било, че заплащането на менителницата е било извършено от приемателя, или издателя, или за сметка на едного от тях (чл. 564, 565 от търг. закон), стига само да не се отнася до рекурса на издателя срещу приемателя, обстоятелство, при което не може да противопостави направеното изплащане на издателя.

Длъжникът по менителница или запис на заповед е в право да противопостави възражения, които той може да има лично срещу приносителя, който действува, т. е. възражения, що са се породили вследствие личните им отношения; възражения от материално право, що биха могли да произтекат между друго от симулативността на сделката (чл. 326 п. 1 от граж. съдопроизводство), от разпорежданията на чл. 21 от закона за задълженията и договорите, според който, само нещата, които са в гражданско обръщение, могат да бъдат предмет на един договор, който не може да има нещо невъзможно, незаконно, или противно на добрите нрави (чл. 27 от закона за задълженията и договорите); възражения от постановленията на чл. 12-18 и последующи от закона за задълженията и договорите, от постановленията на чл. 62 и послед. 172, 184 и послед., 190, 201 и 546 от същия закон; от постановленията на чл. 551 и -.69 от търг. закон и, най-сетне, възражения, че менителницата или записът на заповед са били заплатени от длъжника. Към всички тия възражения могат се прибави и възраженията, що биха се породили по чл. 566 от търговския закон, както и възражението по exceptio doli, в случай на измамливи постъпки от страна на ищеца.

Длъжникът по менителница или запис на заповед е в право да противопостави и възражения, що се основават върху неправилността или недействителността на протеста (чл. 554 и послед., 558, 586, 604 от търговския закон).

Колкото се отнася до отводите и възраженията, които черпят източника си в лицето на едного от по-предишните подписали на менителницата или на записа на заповед, те не могат да бъдат допустими, нито приемливи.

Най-сетне, нека да припомним, че ст. 619 от търговския закон, в запас, дохожда на помощ на приносителя, понеже той е в право да предяви иск, по обикновения граждански ред, против издателя и приемателя на менителницата, ако са се обогатили в негова вреда.

И така, вкратце, изложихме по-горе възраженията, които длъжникът по менителница или запис на заповед може да противопостави на приносителя; в нашата съдебна практика, на приносителя най-много и най-често се прави възражението, че менителниците или записите па заповед са симулативни, „економически", безпарични, заради това, в допълнение на това, що казахме по повод на чл. 621 от търговския закон, считаме за нужно да се занимаем и с така наречените „економически" менителници и „економически " записи на заповед, издадени по услужливост, по угодливост.

Много пъти, недобросъвестни търговци, в затруднено положение, при нямане достатъчен личен кредит, се ползуват от преимуществата на търговските ефекти, и издават менителници, неотносящисе до никаква сериозна операция, единствено с цел да се сдобият с пари чрез сконтирането им.

Ангелов може, без предварително съглашение, да издаде една менителница срещу Боянов, който не му дължи нищо, и да се опита да продаде менителницата на някой банкер, който, без съмнение, ще поиска наличността на два подписа, или пък ще предяви менителницата за приемане, и, почти всякога, платецът ще откаже акцептиранието й. Заради това, издателят на менителницата ще има грижата да се сдобие с предварителното съглашение на платеца, за да акцептира менителницата. Платецът ще се съгласи да приеме менителницата, било просто по услужливост, било повечето пъти за взаимна услуга, състояща, обикновено, във възможността да извърши и сам той същата операция.

И тая менителнична сделка не ще бъде единствена между страните: цял ред операции от същото естество, многочислено обращение от търговски ефекти ще последват, без да имат съотношение с никоя действително извършена менителнична сделка, без да установяват някое действително извършено менителнично заплащане, понеже нови менителници са били издадени за изплащането на предшестващите.

При подобни обстоятелства се издават и записи на заповед: Ангелов подписва един запис на заповед, със задължение да го заплати на заповедта на Боянов, комуто нищо не дължи, като показва каквато и да бъде причина за издаването му, само за да може Боянов да го сконтира и, по тоя начин, да си достави парични средства.

Тия, както се наричат „економически", симулативни търговски ефекти не съдържат по формата си нищо, с което да се различават от действителните: тъкмо и в това се състои опасността, що представляват; нищо не уведомява третите лица, в ръцете на които минават, че тия менителници, че тия записи на заповед са „економически"; както обикновено се наричат между търговците.

Да разгледаме сега юридическата стойност на тия симулативни менителници, последствията, що произтичат от тях, било за участващите лица в измамливото съглашение, било за непричастните към сделката лица.

Във Франция, се приема в доктрината, както и в юриспруденцията, съвършената недействителност на „економическите", издадените по услужливост ефекти; но, причината на тая недействителност не се оправдава по един и същ начин.

Требвало да се отхвърли теорията, по която липсата на провизия правела недействителни последствията на симулативните ефекти, защото симулативни ефекти можели да бъдат и записите на заповед, за които провизия не се полага; освен това, по нямане провизия, менителницата си остава пак действителна, само че това обстоятелство възпрепятствува на издателя да наведе в своя полза небрежостта на приносителя, и създава право на платеца, който би заплатил менителничната стойност, да я изиска от издателя, комуто, всъщност, със заплащането й, той е направил един заем.

Тъй също, требвало да се отхвърли и доктрината, по която издадените по услужливост менителници и записи на заповед били недействителни по нямане причина; защото теорията на причината е била една от най-тъмните в правото, и не требвало безполезно да се прибягва към тая теория. В най-обикновените случаи, издателят на записа на заповед или приемателят на менителницата се задължават към приносителя, защото и той се е задължил спрямо тях да им издаде подобна менителница или подобен запис на заповед.

Истинската причина за недействителността на симулативните ефекти, състояла се в това, че се издавали с неморална цел, за да се създаде един предполагаем, фиктивен кредит, чрез несъществуващи в действителност операции. Подобни сделки са били противни на търговската честност, същевременно и на обществения ред, поради опасността, що произхождала да търговията. По тоя начин, преимуществено се разрешава въпросът от французската юриспруденция относително основанието на економическите менителници и записи на заповед.

Недействителността на издадените по услужливост менителници или записи на заповед, има абсолютно последствие, понеже се мотивира чрез неморалния характер на операцията. При все това, издадените симулативни менителници или записи па заповед не са лишени от всякакъв ефект, предвид, че сами по себе изглеждат редовни и предвид, че са издадени на заповед. Прочее, требва да се различават отношенията между лицата, които са участвували в незаконното съглашение, и лицата, в ръцете на които са минали издадените симулативни менителници или записи на заповед, без да са имали участие в това съглашение.

Отношения между страните. Въпросът се отнася до лица, които са сътрудничили в издаването на търговския ефект и са способствували за незабавното му кръгообращение: издател и платец, подписател и кредитор, джирант, в интереса на когото актът е бил издаден от две услужливи към него лица. Съглашението, недействително, като незаконно, не може да произведе никакво действие, и всякакъв предявен иск,  на основание това съглашение,  требва да се отхвърли. Например, издателят на менителницата не може да се потъжи срещу платеца, загдето е отказал да я акцептира; кредиторът по записа на заповед няма право на иск срещу подписателя на тоя запис: правото на иск, ако би се допуснало, би имало за цел прякото изпълнение на едно нищожно задължение.

Ако платецът е акцептирал менителницата, вследствие измамливото съглашение с издателя, и е бил принуден да заплати стойността й на непричастния в сделката приносител, ще може ли да изиска от издателя възвръщането на сумата, що е заплатил? Отрицателният отговор е приет от французската юриспруденция и доктрина по начин, щото принципът по материята може да се формулира така: Недействителността на издадените по „услужливост" менителници или записи на заповед има за последствие отказът по съдебен ред на всеки иск, основан върху тия ефекти, без да се прави разлика между искането да се заплати менителницата, или на записа на заповед, или пък искането да се повърне сумата, що е била заплатена.

Парижките професори Лион-Кан и Рено, като констатират означената по-горе доктрина, както и юриспруденцията на французските съдилища, намират, напротив, на законно основание, според нас, че требва да се допусне повръщането на платеца броената от него сума. И действително, не съществува ли принцип, че задължението, което няма законна причина, не може да има никакво действие и че това, що е било заплатено, без да се дължи, подлежи на връщане? Защо една от страните да се обогати в ущърб на другата, и защо от двамата търговци, еднакво недобросъвестни, да се облагодетелствува този, който нищо не е дал срещу менителницата или записа на заповед, за да извлече другият всичката полза от незаконното им съгласие?

Отношения с третите лица. - Требва да припомним, че издадените симулативни „по услужливост" менителници или записи на заповед в нищо не се различават външно от съвършено редовните ефекти и че, впоследствие, лицата, в ръцете на които минават, имат право да ги вземат за такива, каквито изглеждат, и да се възползуват от обикновените действия, що произвеждат, без което право би се възпрепятствувало на свободното кръгообращение на търговските ефекти.

Но, ако и търговският интерес да изисква улесняването редовното кръгообращение на менителниците, с това не ще се каже, че требва да се покровителствува измамата; заради това, требва да се прави разлика между добросъвестния и недобросъвестния приносител на менителницата.

Добросъвестният приносител може да упражни искът си против всички подписатели на менителницата или на записа на заповед, като да не се е извършило нищо незаконно, и той се ползува със средствата на иск, които дава общото право. Добросъвестният приносител е този, който редовно е придобил менителницата или записа на заповед, който, в минутата на придобиването им, не е знаел целта, за която са били издадени. Само по себе следва, че, съобразно с общото право добросъвестността всякога се предполага и, този, който указва на недобросъвестност, е длъжен да я докаже.

Недобросъвестният приносител, напротив, претърпява всичките последствия на абсолютната недействителност на ефекта. На съда предстои, според обстоятелствата на делото, да признае, дали приносителят е бил добросъвестен или не при придобиването на ефекта, и тази разлика понякога е много трудно да се направи; защото нищо външно не открива измамата в менителницата; а, напротив, всички мерки са били взети за да се тя укрие; заради това, признава се на съдилищата широко право на оценка дали приносителят е бил добросъвестен или не.

И така, според французската доктрина и юриспруденция, когато е установено, че издадената менителница или издаденият запис на заповед са „икономически" симулативни, измислени, те не произвеждат никакво действие между страните; а, пък когато подобни търговски ефекти са прехвърлени в полза на трети лица, требва да се прави разлика дали тия лица, при придобиванието им, са били добросъвестни или не. Ако третото лице е било добросъвестно, то има право да получи от платеца стойността на ефекта; ако ли пък не е било добросъвестно, предявеният му иск подлежи на отхвърляне.

Счетохме за нужно да изложим теорията на французската юриспруденция относно издадените по услужливост, по угодливост менителници или записи на заповед, защото тая теория е основата на всички по предмета законодателства.

Същите тия разпореждания на французската теория се прилагаха у нас при действуването на търговския отомански закон до 1 януари 1898 година, и се прилагат днес спрямо отношенията между страните, на основание чл. 621 от българския търговски закон, и се отбелязват даже и в отношенията с третите лица, в едно наскоро издадено решение на   Върховния Касационен съд № 252/1901 година, второ гражданско отделение, поместено в „Списанието на Юридическото дружество" година първа, стр. 237.

Да видим сега, да ли същите разпореждания са приложими при наличността на чл. 621 от нашия търговски, закон, спрямо отношенията с третите лица, тъй като цитираният член не допуща в полза на длъжника освен възражения, които той би имал лично срещу приносителя, който действува. Според нашия търговски закон, менителниците и записите на заповед са актове, които сами по себе съставляват пълно доказателство за всичките привързани към тях права и задължения, без да се има нужда от означаване причината на задълженията на подписателите. Следователно, издадените симулативни, по услужливост менителници и записи на заповед са действителни в отношение на третите лица и станалото между страните съглашение, вследствие на което една от тях се е задължила да достави чрез симулативна менителница кредит на другата, не произвежда действие, освен между самите тия страни. Отношенията им се уреждат, на общо основание, според действащите в страната закони. Не се прави вече разлика, дали третото лице-приносител е знаело симулативността на менителницата или не, това, що произхожда от коментариите на чл. 82 от германския закон за менител. право, чл. 92 от унгарския закон за менител. право и чл. 811  от швейцарския закон за задълженията, съдържанието на които се възпроизвежда в чл. 021 от нашия търговски закон.

И действително, длъжникът по менителница може да противопостави само такива възражения, които произтичат от самата менителница, или които той може да има срещу приносителя, който действува. Например, искът на третото лице-приносител на една менителница, издадена от лице, което е изгубило на игра, не може да бъде отхвърлен, на основание възражението, което би се направило по чл. 546 от закона за задълженията и договорите, т. е., че законът не дава никакво право на иск за плащане на дълг, който произтича от игра или обзалог. Това възражение се изключително противопоставя само в отношенията между издателя и поемателя - между авторите на играта или обзалога.

Подобно разрешение на въпроса е очевидно, когато третите лица са били добросъвестни, т. е., когато причината на задължението не е била обозначена и не им е била известна. Но, ако те са знаели причината на задължението? Разрешението на въпроса остава все същото, предвид категорическото съдържание на чл. 621 от търговския закон, който не допуща да се правят възражения, освен когато произтичат от самата менителница, или които длъжникът може да има лично срещу приносителя, който действува. И, като продължаваме горния пример, идваме до следното практическо заключение: Ангелов, от игра или обзалог, има да взема хиляда лева от Боянов, за която сума последния му издава запис на заповед. На падежа, Ангелов предявява иск срещу Боянов, на основание издадения в негова полза запис на заповед. Ответникът Боянов, като докаже, че дългът му произтича от игра или обзалог, предявеният срещу него иск, на основание чл. 546 от закона за задълженията и договорите, ще бъде отхвърлен. Боянов  е могъл да направи възражение, основано върху чл. 546 от закона за задълженията и договорите, защото го е противопоставил лично на приносителя - ищецът Ангелов. Ако, напротив, Ангелов, вместо да чака падежа на записа на заповед го джироса на Владов, и последният предяви иск срещу Боянов, ще може ли Боянов да му противопостави възражения, че дългът произтича от игра или обзалог? Според французската юриспруденция и доктрина и, според търг. отом. закон, който е бил в действие у нас до 1 януари 1898 год., Боянов ще може да му направи подобни възражения, само ако установи, че Владов, в минутата, когато е придобил записа на заповед, е знаел, че дългът произтича от игра или обзалог; а пък според нашия търговски закон (чл. 621), Боянов не би могъл да направи подобно възражение; защото, първо, то не произтича от самия запис на заповед - не е казано в записа, че дължимата сума произхожда от игра или обзалог, - второ, направеното възражение не се отнася лично до Владов, който няма никакви съотношения с длъжника по записа на заповед Боянов: той не е играл хазартна игра с него, за да би могъл да му противопостави основаното върху чл. 546 от закона за задълженията и договорите възражение.

Всичко, що изложихме по-горе, се прилага тъй също и в отношение на симулативните менителници или записи на заповед, издадени по услужливост. - Ангелов издава един запис, със задължение да го заплати на заповедта на Боянов, комуто всъщност нищо не дължи. Записът е издаден с единствената цел да може Боянов да го сконтира и, по тоя начин, да си достави веднага парични средства. Обаче, Боянов, вместо да сконтира записа на заповед, за която цел е бил именно издаден, предявява иск против Ангелова за стойността на записа. Ангелов, който не е получил нищо срещу издаденият от него запис на заповед, може на основание чл. 621 от търговския закон, да противопостави двете възражения, които той има лично срещу Боянов, първото възражение, основано върху exceptio doli, в смисъл, че ищецът Боянов не е в право да иска стойността на записа на заповед, защото срещу тая стойност, той не е заплатил, не е броил нищо, с една дума, защото записът е бил безпаричен; второто възражение основано върху симулативността на записа, а именно, че Боянов не е в право да иска стойността на записа, защото между него, Боянов, и ответникът, Ангелов, е имало, в минутата на издаването на записа, условено съглашение: записът да не послужи освен за сконтиране, без да има право Боянов да предявява иск против Ангелова, понеже срещу записа Ангелов не е получил никакъв еквивалент; с една дума, понеже записът е бил симулативен. Доказването на тия възражения е в тежест на издателя на записа, Ангелов. Ако Ангелов успее да докаже едно от тия свои възражения, които той има лично срещу приносителя, иштеца по делото, Боянов, искът на последния срещу Ангелов за заплащането стойността на записа на заповед, на основание чл. 621 от търговския закон, ще бъде отхвърлен.

Ако Боянов, верен на обещанието си, джироса записа на заповед в полза на Владов и на падежа Владов предяви иск против Ангелов за стойността на записа, какви възражения Ангелов би могъл да направи срещу Владов, тъй като, както казахме по-горе, записът е бил „економически", издаден по услужливост, за да може само Боянов да го сконтира и, срещу него, да си достави парични средства?

Според французската доктрина и при действието у нас до 1 януари 1898 година на търговския отом. закон, ако Владов е бил добросъвестен носител на записа на заповед, т. е. ако в минутата на джиросването му, той не е знаел, че записът е бил „економически" между Ангелов и Боянов, той ще има право да получи от издателя Ангелов стойността на записа; ако ли пък е бил недобросъвестен, т. е. ако в минутата на прехвърлянето нему записът, е знаел че записът е бил симулативен между кредитора Боянов и издателя Ангелов, предявеният иск за стойността на записа срещу издателя Ангелов ще бъде отхвърлен.

Обаче, на основание чл. 621 от новия наш търговски закон, възпроизведен от германския закон за менител. право (чл. 82) не се прави вече разлика между добросъвестния или недобросъвестния приносител по джиро на записа на заповед, (понятието за недобросъвестност на приносителя не предполага измама или предварително съглашение със страните за повреждане интересите на някое трето лице; то предполага само, че приносителят, който е получил записа на заповед, е знаел характерът му и целта на издаването му), стига само приносителят му по джиро да е заплатил на кредитора стойността или еквивалента му. И като продължаваме горния пример, ще признаем, че без да се гледа дали Владов е бил добросъвестен приносител на записа, издаден от Ангелов към Боянов, т. е., дали е знаел, че записът е бил между тях „економически" или не, ще има право да иска от Ангелов заплащането му, стига само да е заплатил стойността или еквивалента му на Боянов.

Следователно, издателят Ангелов не може да противопостави срещу третото лице-приносител на записа Владов възражение, че записът е бил безпаричен, понеже той, Ангелов, не бил получил стойността му от Боянова, а пък това обстоятелство е било известно на Владов още при получаването записа по джиро; защото, ако Владов е заплатил на джиранта Боянов стойността на записа, той не е извършил никаква измама в ущърб на Ангелов и не е имало защо да издирва причината на задължението на страните по записа на заповед и безразлично му е било да я знае или не. Освен това, подобно възражение не би било лично срещу приносителя на записа на заповед Владов, защото се отнася до Боянов, а не до него.

Прочее, по менителниците, както и по записите на заповед, длъжникът ответник по делото не може да противопостави на третото лице приносител възражения, че то е знаело, че записът на заповед между издателя и кредитора е бил симулативен, безпаричен, защото това обстоятелство е било безразлично за него: третото лице не е имало нужда да познава отношенията на страните по между им. Едничкото възражение, което ответникът би могъл да му направи, състои в това, че той, приносителят на записа, не е заплатил стойността или еквивалента му и, следователно, от негова страна, се върши измама като иска заплащането на тая стойност, която не му принадлежи на законно основание; по това възражение требва да се докаже и установи от ответника; защото всеки приносител на запис на заповед се счита да е заплатил стойността му иди доставил еквивалента му.

От всичко гореизложено дохождаме до заключение, че на основание чл. 621 от българския търговски закон, на третото лице-приносител, ищеца по делото, могат се направи само възражения, които длъжникът по менителницата или записа на заповед има лично срещу него. Длъжник по менителницата, по записа на заповед, ответникът по делото не може вече да му противопоставя възражения, че той е знаял, че менителницата или записът на заповед първоначално са били симулативни, в подобен случай, той би могъл да му противопостави само възражения по exceptio doli, при измамливи постъпки от страна на ищеца, например, без да е броил никаква сума или доставил някой еквивалент срещу менителницата или записа на заповед, той ищецът е предявил иск само да освободи от възражения първоначалния кредитор, ако лично би предявил иска, на основание симулативната менителница или симулативния запис на заповед.

По материята на економическите, издадените по услужливост търговски ефекти, съществува на французски език прекрасното съчинение: des effets de complaisance, these pour le doctorat, par J. Hemard, което следва по-нататък в превод на български език.

В тезата на Г-н Хемар всичко, що се отнася до економическите менителници, записи на заповед, във французското законодателство и съдебната практика, всецяло е разгледано, систематично изложено и научно обсъдено, с кратко приложение постановленията по предмета па германското и английското законодателство. С превеждането на български тая отлична юридическа монография по такъв жизнен за търговския кредит въпрос, се принася ценна услуга на търговията промишлеността, както на правната наука и съдебната практика у нас.

Тая книга ще бъде от голяма полза за съдиите, адвокатите, търговците, банкерите, студентите; защото менителниците и записите на заповед, които се издават по услужливост, са станали у нас обичай в търговския свят за доставяне лесен фиктивен кредит, или пък за улесняване западнали търговски операции и, много пъти даже, се издават между съпрузи, в очакване предстоящо обявяване в несъстоятелност на съпруга, в ущърб на кредиторите, и почти няма несъстоятелност, в която да не се срещат фиктивни търговски ефекти, наречени „економически". Най-честите възражения, що се правят пред съдилищата, почиват върху економичността, симулативността им, заради това, необходимо нужно е коректно изучаване на това, що съставлява симулативността, на действието на економическите ефекти между страните и в отношение на третите лица, а пък това юридическо изучаване се среща в отбелязаната по-горе книга, като по отношение на българския търговски закон, се има предвид чл. 621 в тълкуванието, което му се даде по-горе.

Нашата юриспруденция по отношение на економическите, симулативните ефекти, се е ръководила досега изключително от французската доктрина, тъй като, до издаването на новия търговски закон, е имал приложението си у нас отом. търговски закон, който почти буквално превежда французският Code de Commerce. С влизането в сила на новия търговски закон - 1 януари 1898 година, - с чл. 621 се правят някои съществени изменения по правото на възражение срещу търговските ефекти, които се постарахме по-горе да изложим.

София, 1904 г. А. Даскалов

Н. Д. Селвили,

Председател на Русенския апелативен съд.

 

Тази публикация е извадка от книгата "Записи на заповед". Текстът е обработен и адаптиран от Регистрация на фирма.

Други препоръчани източници на информация:

Интересно от блога